• Aрбанашки манастир

    Aрбанашки манастир Това е вторият манастир, който се намира в село Арбанаси. Той е по-малкият и е построен в северозападната част на селището. В първите години от турското робство той е бил действащ и заможен, но след опустошенията на кърджалии, запада и е изоставен. Едва през 1680 година е построена новата манастирска църква, която е запазена и до днес. Тя е ниска, еднокорабна, еднопсидна продълговата сграда, с две преддверия, като в северната й страна е разположен обширен параклис "Св.Троица". През 1716 година, троянският монах Даниел построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 година църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи. Независимо от това, че са потъмнели от времето и дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Ценност представлява и старинната релефна икона на Богородица - обкована със сребро.

  • Айдемирски манастир

    Айдемирският манастир още известен като "Покров Богородичен", е с местонахождение от 2-3 км, западно от град Айдемир по посока на дунавския Русе.

    Айдемирският манастире нов манастир, той е строен през 1996 година, а през октомври 2001 година са изографисани и самите стени на обителта. Цялото изографисване на стените и тавана стават само за 2 месеца усилен труд на 4 студенти, които са имали по-скоро задание за своята дипломна работа да нарисуват стените.  Съвсем скоро трябва да се довърши таванът от румънски гравьори. Освен добре познатите светци, в Айдемирският манастир може да откриете и рисунки на 12-те дуростроски светци, от общо 23-те местни канонизирани светци. 

    Това прави църквата “Покров богородичен” уникална църква в цяла България. Друга много интересна особеност на църквата и манастира като цяло е изключителната колекция от стъкленици от цял свят. Те представляват няколко стъклени шишета, в които може да откриете вградени разпятия. Изкусната изработка на детайлите в тези стъкленици се постига с конец и разбира се доста търпение.

    Въпреки напредналата възраст на игуменката, която заедно с едно момиче за помощница са единствените обитатели на Айдемирския манастир, дворът представлява изключително красива и добре поддържана цветна градина, в средата на която беседка примамва морните пътници.

  • Аладжа манастир

    Аладжа манастир Изграждането и основаването на Аладжа манастир е свързано с феодалната епоха на българската държава. Възникнал е през 13-14 век, период през който се разпространява отшелническото движение, известен като исихазъм (бягство от живота). Особеното на този манастир е, че помещенията му се намират в изкуствени пещери - "скални помещения", издълбани на два етажа в отвесните скали на Cтара планина. Според археологическите проучвания, на първия етаж се е намирала църквата и монашеските килии, а на горния - параклиса. До него са били погребани починалите монаси. В съседство с "Kаменния манастир" са открити други помещения, затрупани от ерозиралите скали, коридори, една бронзова кадилница и части от стенна живопис. Тe са еднакви по техника и стил с другите стенописи. Нa тази база учените смятат, че Aладжа манастир е бил един манастирски комплекс. С падането на България под османско робство започват гоненията на християните. Тогава манастирът е опустошен и завинаги обезлюден.

    Аладжа манастир се намира на 15 км от Варна, близо до курорта Златни пясъци.

  • Басарбовски манастир, Русе

    Басарбовкси манастир /"Св. Димитрий Басарбовски"/ се намира в русенския район, близо до едноименното село, чието име носи. Той е скален манастир, намиращ се в долината на Русенски Лом, която впечатлява с живописността и зеленината си. Заобиколен е от още много подобни скални обители. В подобни августовски жеги, там е идеално място за почивка и уединение.

    Още отXV век е имало сведения за манастира. Данните са почерпени от османски данъчни сведения.

    През 1911 година бива свикан комитет, който да се грижи за старините на България. Така Басарбовски манастирвлиза в списъка на старинните български обекти, които се поддържат и стопанистват.

    В днешно време манастирът е добре стопанисван и в момента е обитаем. Дворът е озеленен, а в средата му може да намерите старовремски каменен кладенец, който е бил изкопан още от Свети Димитрий. В самото подножие на скалите ви приютяват три стаи, издълбани в самата скала - пещерата  трапезария и още две стаи. В една от двете има ниша, в която според легендата спял Свети Димитрий.

    Красотата и спокойствието на Басарбовкия манастир,неговата духовност и чистият въздух ще ви заредят с нови сили и позивитивизъм.

  • Бачковски манастир

    Бачковският манастир Бачковският манастир е основан през 1083 г. от византийския военачалник, грузинец по произход, Григорий Бакуриани, и брат му Абасий. Григорий построява манастира в своите феодалните владения и по грузинска традиция го посвещава на жената-майка, като го нарича Петрички манастир (по името на крепостта, намираща се до него). Манастирът има бурна история. Не веднъж е нападан и ограбван. През 1206 г. цар Калоян завладява Родопите, дотогава владение на Византия, и Бачковския манастир се оказва на българска територия. След 1344 г. цар Иван Александър укрепва българската власт над Родопите, и манастирът се превръща във важен средновековен религиозен и учебен център. След като България пада под турско робство, патриарх Евтимий Търновски е заточен в манстира, където създава Бачковската книжовна школа. Така традициите на Търновската книжовна школа се запазват за бъдещите поколения с помощта на неговите ученици.

    В манастира има и голяма музейна експозиция, в която са представени старинни църковни предмети, богослужебни книги, старинни монети, икони и юбилейни украшения. Най-забележителна част от манастира са уникалните стенописи, които може са видят навсякъде в църквите към манастира и в костницата – фигурата на българския цар Иван Александър се вижда в стенописи от 11-ти и 14-ти век, в трапезарията на манастира (1601 г.), в главната църква “Успение Богородично” (1604 г.) и в църквата “Света Троица и Св.Никола” (1840 г.), където се намират някои от първите стенописи рисувани от прочутия възрожденски художник Захари Зограф.

  • Белащински манастир

    Белащинският манастир Белащинският манастир „Свети Георги Победоносец“ е действащ девически манастир. Намира се в Западните Родопи, близо до село Белащица, на 12 километра южно от Пловдив. Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Скифи, който имал изключителен принос за поражението на войските на цар Самуил през 1014 при Беласица планина. Като награда император Василий II подарил на Скифи 15 000 български пленници. По-късно те основали село Белащица. Крепостта на Никифор Скифи се намирала южно от селото, където останки от нея все още могат да се видят. Близо до нея византийският военачалник изградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. През 1364, по време на нашествието на османците, светата обител е разрушена и възобновена през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ръководството на Цариградската патриаршия до 1906 година. Той представлява комплекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи. Построена е през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което се смята, че е останало от основаването на манастира. Белащинският манастир е обявен за паметник на културата.

  • Бистришки манастир Св. Петка

    Бистрица, манастир Бистришкият манастир Света Петка се намира в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на село Бистрица, на около 15 км от София. Манастирът е построен през Х в., но както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на турците през ХІV век. След Освобождението в Бистрица се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е осветена днешната черква. В момента Бистришкият манастир е действащ. Днес манастирът се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата Св. Илия е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария. Храмовия празник на манастира в Бистрица се чества на 14 октомври.

  • Брестовски манастир Свети Архангел Михаил

    Брестовския манастир Брестовския манастир Свети Архангел Михаил е построен през 1149 година по уникална технология. Днес от него е останала само църквата. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Манастирът се намира в долината на Стара река в махала Поповска, на 20-ина километра от Симитли, под пътя за село Сухострел. Навремето обителта била опасана със зид, висок 3 и широк 1 метър. Днес зидове са история, от тях са останали само камъни, личат руините и на монашеските килии и приюта за богомолците. Някога манастирът бил много богат. Когато турците завладели България, манастирският добитък бил разпродаден. Отец Гавраил успял да скрие златните монети, но заради това бил изгорен жив. През 1904 година, по време на голямото крупнишко земетресение, манастирът се срутил, но бил възстановен за около две години. През 1964 година Лазар Попгаврилов изградил невъзстановената от земетресението камбанария. Манастирът притежава около 40 стари икони и църковни реликви. Някои от тях са дарени на манастира след възстановяването му от богати и родолюбиви българи. Интересна е голямата бяла мраморна плоча върху пода, на която е изобразен символът на Цариградската патриаршия - двуглав орел с корона. На нея с български букви са изписани имената на дарителите - Златко и Петре.

  • Гложенски манастир, Ловешки район

    В живописна местност в северната част на дългата Стара Планина е разположен невероятния Гложенски манастир. И макар да носи името на близкото с. Гложене, той е по-близо до с. Малък извор. Самата постройска се намира върху възвишение и отдалеч може с право да бъде сбъркана със замък, заради близката си до такава сграда архитектура.

    Легендата гласи, че Гложенския манастир е построен още през далечния 13-ти век, когато по тези земи с благословията и съгласието на цар Иван Асен II, се настанява да живее украинския княз Георги Глож. Именно неговото име носи по-късно основаното село Гложене. В близост до него и река Черни Вит, княза построява света обител, която е посветена на Свети Георги Победоносец. Князът носи икона на светеца със себе си. След откриване на обилта иконата многократно е изчезвала, а после е откривана на хълма, който се намирал близо до предишното място на обилта. Монасите изтълкували това "бягство" на иконата като знак, че манастирът трябва да се намира на хълма. Преместването става едва в края на 14 век.

    За кратко време и двата манастира съществуват паралелно, като са били свързани с тунел помежду си. Именно този тунел е ползвал Васил Левски, за да бяга от преследващите го турци. Но през 1928 година по тези земи има мощно земетресение, което затрупва тунелът и той вече никога не може да се използва.

    Днес може да посетите Гложенския манастир и да почерпите от историята и несломимия дух на Апостола на свободата, който нееднократно е приспивал тук.

  • Голямобуковски манастир

    Голямобуковски манастир Манастирът Св. Живоприемний източник се намира на 4 км източно от село Голямо Буково и е единственият оцелял манастир в Странджа. Той е построен през 1887 г. В олтара на храма се намира аязмото Живоприемний източник. Храмът е обявен за паметник на културата. Според легендата, а и според историците, на мястото на днешния манастир и преди е съществувал манастир, който на свой ред е бил изграден върху древно светилище. Има предположения, че тук се е намирал Парорийският манастир на Григорий Синаит и школата на исихастите. Днешната манастирската църква е построена от майстор Колю Минев от Трявна. Колони в базиликата са пренесени от древното градище при Дебелт. Манастирът е действащ, с храмов празник храмов празник Светли Петък.

  • Горнобански манастир Св.Св. Кирил и Методий

    Горнобанският манастир Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ се намира на около 3 км от софийския квартал Горна Баня, в планината Люлин. Основан е през 13 век. В миналото е наричан "Св. Крал". Състои се от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква и помощна сграда. Предполага се, че манастирът е основан от сръбския крал Стефан Урош. За кратко след основаването на манастира в него са се пазели мощите на Стефан Урош. През 18 век манастирът е разрушен и е възстановен отново през 1875 г. За втори път е изграден наново през 1972 г., след като изгаря напълно. Манастирът е обявен за паметник на културата.

  • Девически манастир "Покров Богоридичен" в Самоков

    През XVIII век на територията на Самоков е имало няколко метоха, принадлежали на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, а също така и на някои от манастирите в Божи гроб. Това са били метоси-убежища на монасите-изповедници, които са обикаляли земите, за да събират помощи за своите собствени манастири, в които са живели и са се отдали на Бог.

    Един от тези метоси, който е един вид клон на Хилендарския манастир, е женският метох в Самоков. Той се нарича "Покров Богородичен" и носи името на Богородица, свързано с една голяма легенда. Вярва се, че преди векове Богородица разпростряла своя плащ над града и по този начин спасила от глад и разсипия Самоков. И заради това в нейна чест и като благодарност, хората направили метох "Покров Богородичен".  От тогава Богородица е покривителка на манастира, както и на целия град, а патронния празник на манастир "Покров Богородичен" е на 1 октомври, когато е празника Покров на Пресвета Богородица.

    В самото начало Девическият манастир е бил девическо монашеско общежитие. Но после една ярка българка озарила това място. Баба Фота приела монашески сан в Русия, разпродала своите имоти на Рилският манастир и към 1722 дошла в Самоков. След като пристигнала, тя обединила малобройната девическа общност и дълги години била игуменка на манастира "Покров Богородичен", чак до своята смърт през 1844 година.

  • Девически манастир Въведение Богородично – с. Батошево

    Девически манастир Въведение Богородично Село Батошево се намира в североизточните склонове на масива Разлатица от Средния Предбалкан. Отстои на 15 километра от гр. Севлиево, на 25 километра от Габрово и на около 170 километра от София.
    Девическият манастир "Въведение Богородично" се намира в самия център на селото. Не е известно точно кога е основан. Опожарен е през 1674 г. и възобновен два века по-късно - в 1872 година от Миню Попкоев като “семеен” манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му - Мария. Съществува от 40-те години на ХІХ век като метох, а от началото на ХХ век е манастир. Представлява комплекс от църква, построена през 1905 г., жилищни и стопански сгради. В църквата има икони на Станислав Доспевски. Манастирът е свързан е с подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Понастоящем манастирът е постоянно действащ. Обявен е за паметник на културата.

  • Драгалевски манастир

    Драгалевският манастир Драгалевският манастир “Света Богородица Витошка” е разположен на 3 км южно от Драгалевци, в полите на Витоша. Той един от най-красивите и същевременно лесно достъпни манастири в България. Основан е от цар Иван Александър през 1345 г., по време на Второто Българско царство, като савропигиален манастир (подчинен директно на патриарха). Покровителстван е и от цар Иван Шишман. Разрушен при нашествието на турците в София през 1382 г., манастирът е възстановен през XV в., когато се превръща в средище на книжовен живот. По време на реставрацията, малката манастирска църква е декорирана с красиви стенописи, повечето от които са запазени и до днес. През XVII век централната част на църквата е украсена с нови стенописи. Историята на манастира е свързана с освободителните борби – през 1871-72 чест гост е Васил Левски.

  • Дряновски манастир

    Дряновският манастир Дряновският манастир “Св.Архангел Михаил”, известен още и като Варовитец, се намира на 4 км югозападно от Дряново в пролома на Дряновска река. Манастирът е създаден през 12 в. в близост до лятната резиденция на българските владетели от Асеновата династия. По време на турското робство е разрушаван няколко пъти и е бил едно от големите книгохранилища и книжовни центрове. От 1845 г. манастирът е построен на днешното си местоположение. От това време е и малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Манастирът е крепост и убежище на българските будители и революционери по време на борбите за национално освобождение. Посещаван е няколко пъти от отец Матей Преображенски, а през 1871 – от Васил Левски. По време на Априлското въстание 1876 г. в Дряновския манастир четата на поп Харитон води 9 дни сражение с многохилядна турска войска. В манастирската църква е издигната костница в памет на загиналите въстаници. Манастирската библиотека е запазила цяла съкровищница от ръкописи и църковни книги, които сега се съхраняват в народната библиотека "Св. Св.Кирил и Методий" и в библиотеката на Националния църковен историко-археологически музей в София. Тук има и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. Съвременният манастир е една от 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект. Манастирът е действащ - девически. Непосредствено до манастира е и известната пещера "Бачо Киро".

  • Елешнишки манастир “Света Богородица”

    Елешнишки манастир “Св. Богородица” е в пределите на село Елешница, което доскоро се е казвало село Йорданкино. Намира се на няколко километра източно от София. Сгушено в полите на Стара планина, покрай него минава и река Яковищица.  Самият Елешнишки манастир "Света Богородица" е с много стара история. Той е отворил врати още през 1499 година. През следващите 16 и 17 век е бил централен книжовен център. Както и религиозен център, като някои от религиозните му писания (Псалтир, Четириевангелие) от този период по настоящем се съхраняват в Националния църковно-исторически и археологически музей. През 1793 година, Елешнишкият манастирбива разрушен от кърджалии. 27 години по-късно – през 1820 година отново е съграден и вдигнат от руините. И до днес той е функциониращ манастир, макар и да не приютява монаси и монахини.
    Манастирът всъщност представлява цял комплекс и се състои от църква, жилищни и стопански постройки. За жалост на всеки, който би искал да пренощува в това свято и изпълнено с толкова спомени място, жилищните и стопанските сгради са в много лошо състояние, но пък църквата е била възстановена наскоро.

  • Етрополски манастир

    Етрополски манастирЕтрополският манастир е разположен в подножието на старопланинския Черни връх, на около 5 км. източно от гр. Етрополе. Построен е върху бигорна скала, откъдето вероятно идва и другото му име – “Варовитец”.  Води началото си още от годините на Втората българска държава. Според преданията, в търсене на покой и усамотение Св. Иван Рилски се е установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Близостта до селището обаче го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, далеч от хорска суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира “Варовитец”. По време на османското владичество светата обител е опустошена и напусната от монасите си, след което остава в забвение векове наред. В края на 16-ти век е възстановена отново, след което постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи.

  • Кабилски манастир Рождество на Пресвета Богородица

    Кабилски манастир Рождество на Пресвета Богородица Манастирът Рождество на Пресвета Богородица се намира недалеч от археологическия резерват Кабиле на 6 км от град Ямбол. През късната античност (4–5 в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1 км от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор. По-късно манастирът става женски православен и е обитаван до падането на България под Османско робство в края на 14 в. Въпреки че манастирът е разрушен, споменът за магическия извор се предава от поколение на поколение. През 1918 г. възрастна жена от Сливен открила извора след пророчески сън. Там щедри хора построили малък параклис, около който постепенно се издигнал манастир. Строителството на манастира започнало през 1919 г. и продължило до 1944 г. Манастирът понастоящем е женски, а храмовият празник на 8-ми септември привлича много богомолци. Повечето посетители са водени от вярата, че аязмото на манастира ще им донесе здраве и дълголетие.

  • Килифаревски манастир

    Килифаревския манастир Комплексът на Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично” е разположен по поречието на р. Белица на около 4 км югоизточно от Килифарево, близо до Велико Търново. В самото си начало е бил разположен върху близкия хълм. Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. В него се превеждат богослужебни книги, византийски хроники, съставят се сборници, пишат се жития на български, гръцки и сръбски светци, което донася голяма слава на манастира извън пределите на България. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. Манастирът бил обграден с дебели крепостни стени, а в средата на двора се издигала висока кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход.

    Както много манастири след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост била разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Едва през 1718 г. манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие – възобновяван. В резултат на дългогодишни усилия през 1840 г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849 г. Манастирът е обявен за паметник на културата.

  • Клисурски манастир Св. Петка

    Клисурският манастир Клисурският манастир Света Петка се намира в покрайнините на столицата, на няколко километра от курортния град Банкя. Построен е през XII в. по средата на древния римски път София – Брезник. Според легендата манастирът е издигнат на мястото, където през 1238 г. шествието, пренасящо мощите на Св. Петка Българска, начело с цар Иван Асен II, спира за почивка. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. В новата жилищна сграда, построена през 1998 г., се намира параклисът Свети Архангел Гавраил. Старата църква е построена преди повече от 300 г., но през 1956 г. се срутва. Сегашната църква Св. Петка е построена от игуменката Мария Магдалена. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и без притвор постройка, със стенописи по фасадата. За съжаление за историята на манастира се знае малко, тъй като неговите архиви и библиотека изгарят при голям пожар през втората половина на миналия век. Клисурският манастир Света Петка е обявен за паметник на културата.

Страница 1 от 3