Градове, села и курорти в България

Горна Оряховица

Град Горна Оряховица е разположен в Североизточна България, в подножието на Арбанашката планина. Градът е наследник на старата крепост Ряховец. Названието си твърдината получава от растителния вид орех, широко разпространен в района. Богатата му история започва още през III – IV век, когато римският император Аврелий III съгражда крепостта Ряховец, дала началото на днешния град. Има различни теории за произхода на името й. Според една от най-популярните, то идва от растителния вид орех, който е широко разпространен в района. След идването на славяните и прабългарите и образуването на българската държава, в района на Ряховец възниква селище. Едно от първите сведения за селището е от 1444 г., когато то бива разрушено от Владислав II Варненчек. С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Селището добива славата на голям търговски център.

Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество Просвещение. Икономическото му развитие го утвърждава през 1868г. като център на нахия - община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. Горна Оряховица е обявена за град. Местното население взема активно участие в антитурските освободителни войни и в подготовката за Априлското въстание. Празникът на града се свързва с името и подвига на Георги Измирлиев – Македончето. Арестуван от турските власти, той е осъден на смърт и на 28 май 1876 г. сам слага въжения клуп на врата си с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.

Село Чифлик

Чифлик

Чифлик Курортното селище Чифлик е разположено по най-горното поречие на река Бели Осъм на около 750 м надморска височина, в подножието на средна Стара планина, на територията на община Троян. Намира се на 160 км североизточно от София и на 15 км югозападно от гр. Троян. Природата е изключително живописна, с алпийски характер. Тук се намират природни забележителности, част от Национален парк Централен Балкан. Зимата тук е мека, лятото е прохладно, а въздухът е кристално чист. В близост до село Чифлик се намира термален извор с гореща минерална вода 52°C, която има ценни лечебни качества. По състав тя се доближава до тази в Горна Баня, Банкя, Хисар, Момина Чешма и Вършец и може да се използва за лечение при много заболявания.

Враца

Враца Град Враца е областен център и най-голямото селище в северозападна България. През хилядолетията тези земи са обитавани от траки, римляни, славяни, оставили материални и духовни доказателства за своя бит и култура - Рогозенското съкровище от 165 сребърни съда, златният венец на тракийска принцеса и златен наколенник на тракийски войн от Могиланската могила във Враца, находките от Галиче, Букьовци и крепостта "Аугуста", глинените плочки с най-старите писмени знаци от Криводол.

Враца е известна с невероятно красивата си природа - величествени скали, проломи, безкрайни равнини, прорязани от реки и язовири. От най-високия връх Бегличка могила (1482 м) край хижа Пършевица, през уникалната с ледените си образувания пещера Леденика и живописния пролом Вратцата с надвесените над него страховити насечени скали - това е националният парк "Врачански балкан". Друга известна забележителност в близост е Божият мост. Празникът на града – 1 юни, е свързан с подвига на Христо Ботев и неговата чета по време на национално-освободителните борби на българския народ. Отбелязва се в рамките на Ботевите дни (24 май-2 юни).

Батак

БатакНа 17 май се чества празникът на община Батак, посветен на героите от Априлското въстание през 1876 г. Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. Около Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти. До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват, за да съхранят християнската си вяра.

През Възраждането в Батак израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов. По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак светът узнава за България и нейната воля за освобождение.

Косово

Косово Село Косово е разположено в централния дял на Родопите, на 5 км от курорта Нареченски бани. Косово е заселено през XVII век, а разцветът си селото достига към края на XIX век, откогато са и повечето останали до наши дни къщи. В село Косово е запазена типичната възрожденска родопска архитектура. В селото има 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски, построил и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата Успение Богородично от 1851 г. и собствената му къща (Хаджийската) от 1853 г. Изключително интересни са също старото училище (1889 г.), параклисите Св.Неделя и Св.Петър, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото. Старите селски къщи са на 150, 200 и повече години. През 2004 г. е започната реставрация на най-емблематичните къщи в селото. Работата се извършва от майстори с богат опит в съживяването на прочути родопски паметници на културата. През 2005 г. отвори врати за гости най-голямата и красива къща в селото. Тя е построена през 1853 г. от майстор Хаджи Георги Станчовски и е паметник на културата.