Градове, села и курорти в България

Стара Загора

Община Стара Загора се намира в южната централна част на България. Тя е един от най-древните градове в Европа, населявана отпреди 8 хиляди години. За дългата история на града свидетелстват останките от неолитни жилища (VI хил. пр. Хр.) и многото археологически находки от тракийско и от римско време. През VI в. пр. Хр. тук е основан тракийският град Берое. По-късно (II-IV в.) с включването на Тракия в Римската империя, наново построен встрани от древното тракийско селище, градът достига голям разцвет, като в чест на император Марк Траян е преименуван на Августа Траяна (Улпия Аугуста Траяна). През вековете градът е носил е още имената Верея (VI-ХII в.) и Иринополис (VIII в.) - на името на византийската императрица Ирина. В Средновековна България го назовават Боруй (ХIII-ХIV в.), а след идването на турците е с името Ески Заара. През втората половина на ХIХ в. за кратко е наричан с името Железник и от 1871 г. получава днешното си наименование Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. край Стара Загора се водят едни от най-ожесточените сражения. През тази година турците опожаряват града и го разрушават до основи. Градът получава свободата си на 23 януари 1878 г., но съгласно Берлинския договор остава в пределите на автономната област Източна Румелия. Основния камък за възстановяването на града се полага от Алеко Богориди на 5 октомври 1879 г., като този ден се чества като официален празник на града.

Добрич

От 1990 г. на 25 септември в Добрич се отбелязва празникът на града. Откритите археологически разкопки в местността свидетелстват, че още от античността тези територии са били населени. През ХVІ век турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик основава тук град, който носи името на основателя си до 1882 г. Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. градът е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич. Днес Добрич е важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна. Добрич има стари културни традиции. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Ежегодно тук се провеждат различни културни фестивали. По случай празника на града община Добрич организира серия от културни и забавни програми.

Стойките

Стойките Село Стойките е разположено в котловина в Централни Родопи, на 5 км западно от курорта Пампорово и 6 км югоизточно от архитектурния резерват Широка Лъка. Заради благоприятното географско разположение и прекрасна природа селото е предпочитано за отдих от множество туристи. Средната надморска височина е 1410 м. Поради това в Стойките лятото е прохладно, а зимата е мека, правещи Стойките изключително удобно място за туризъм през цялата година. Околността на селото е изумително разнообразна. Големия корпус на Перелишкия рид се отклонява на югозапад продължавайки през прохода Ешеи кулаки, Черни връх към връх Снежанка. На североизток се проточва продължението на Чернатица – Кара тепе и Мечи чал, които определят басейните на р.Въча и р.Асеница. Селото е споменато за пръв път в писмен документ от 1706 г. Предполага се, че селото е заселено през 17 в. при една от вълните на помохамеданчвания в Родопския край. През пролетта на 1870 г. местните хора започват да строят училището, което е открито същата година от първия учител Стою Калайджиев от с. Широка Лъка. По инициатива на местното население пловдивският владика Панарет издействал разрешение за строеж на църква и сам положил основния камък на църквата през 1874 г., а през 1900 г. църковното настоятелство решава да построи камбанария. В землището на село Стойките е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896 г. Според историци този медал принадлежи на местен жител – известен непобедим борец в Родопите - Георги Капушев. Според учените той е първият българин участвал на олимпиада и първият български олимпийски шампион.

Якоруда

Якоруда Община Якоруда се намира в североизточната част на Благоевградска област. На територията й се намира Парков участък "Якоруда", част от Национален парк "Рила". Историческите сведения дават основание Якоруда да се числи към списъка на забележителните старинни селища в България. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище още при траките. През землището на Якоруда преминава римски пътен лъч, съединявал Филипополис и долината на р. Марица с един от главните пътища на Римската империя - Виа Егнатия. За това свидетелстват останките на две крепости - едната под града, наречена Калята, а другата - Градището, край Черна Места. Интерес представляват и развалините от средновековна църква (V-VI век) на около 3 км югозападно от града, както и останките от праисторическо селище (2-1 хилядолетие пр.н.е.) край с. Юруково. От икономическия и културен разцвет от епохата на Възраждането в Якоруда, днес са запазени като паметници на културата два архитектурни ансамбъла в центъра на града. Тук са все още живи традиционните занаяти като домашното тъкачество със своята самобитна цветова палитра и мотиви. Якоруда е известна и с изумително красивите местности разположени в двете планини Рила и Родопите. Веригата от многобройните върхове, буйните потоци от ледникови езера и циркуси, просторните пасбища и вечнозелени гори пораждат през всички сезони на годината пленително очарование. Празникът на града е на 4 септември – на тази дата през 1964 г. село Якоруда е обявено за град.

Балкан

Балкан Балкан е село в Южна България. То се намира в община Стамболово, между градовете Хасково и Кърджали. Населението се занимава предимно с отглеждане на тютюн. В тази изключително живописна местност се намира и язовир Балкан. Забележителната природа и спокойствието на това райско кътче предлагат отлични възможности за почивка, а за любителите на риболова язовирът е зарибен с бял амур и толстолоб. Красивите къщи, пръснати около язовира, и изключително гостоприемните местни хора, допълват спокойната атмосфера за туристите, отморяващи в тази местност. Оттук, само на 20-тина километра се намира свещения град Перперикон, а най-голямата родопска река Арда е на около 30 км.