Градове, села и курорти в България

Благоевград

БлагоевградБлагоевград (до 1950 година - Горна Джумая) е град в Югозападна България, център на Благоевградска област. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата "Пиринско пиво" и университетите Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.

Разположен е в долината на река Струма и през него тече по-малката Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина на 360 метра надморска височина. Заобиколен е от три големи планини - на югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Има важно стратегическо положение - отдалечен е само на 25 км път от границата с Република Македония и до 100 км от границите с Гърция, Сърбия и столицата на България — София. Разстоянието до Бяло море и пристанище Солун е 200 км. През него минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от трансевропейския коридор №4.

Козлодуй

Козлодуй Град Козлодуй отбелязва своя празник на 30 май. Според първите официални данни, той е заселен през ХVІ век. Столетия наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и прабългари, които са градили своите бит и култура. В надгробните могили са останали следи от тракийски поселищен център, съществувал през първото хилядолетие преди новата ера. По-късно през тези места бил прокаран големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват  останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион се намират и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където бил настанен Аспаруховия военен гарнизон. През ХVІІІ век селището било отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно - Козлодуй (ъгъл на ледовете). На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба "Радецки" слязла четата на Христо Ботев. На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освободил града от турско робство. На 6 април 1970 г. било поставено началото на строежа на Първата атомна електроцентрала в България – АЕЦ Козлодуй.

Банско

Банско Банско е обявен за уникално селище с международно значение за стопански туризъм (1979 година). Освен с красивия Пирин и многото природни забележителности, градът е богат и със своите исторически местности и културно наследство. Запазени са останки от антични крепости в местността Старото градище (Ситанкале), на около 4 км югозападно от Банско, и в местността Юлен (по течението на река Демяница). В близост до Старото градище има тракийски надгробни могили. Югоизточно се намират останките на късно-средновековните еднокорабни църкви "Св. Георги" и "Св. Илия."

В Банско има около 150 паметника на културата. Пет от тях са с национално значение. Веляновата къща представлява архитектурно-етнографски музей. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Позната е още като най-оригиналната банска укрепена къща от епохата на Възраждането (края на XVIII -  началото на XIX век), запазена до наши дни. Жителите на града я подаряват на уста (майстор) Велян Огнев, който я изографисва отвътре и отвън, и я превръща в истинско произведение на изкуството. Много модерна за времето си, двукатната сграда е построена само от камък и дърво, с характерните две взаимосвързани в приземието скривалища и пет стаи на етажа с чардак. Банско е забележителен град с голямо историческо значение. В него се намира църквата „Света Троица“ завършена през 1835 г. Построена е благодарение на кмет дядо Лазко, а иконите са дело на местни художници като Велян Огнев и братята Димитър и Симеон Молерови.  Те са били художници и революционери. Тома Вишанов, известен с прякора Молера е баща им също известен художник и основоположник на художествената школа в Банско.  В съседство с църквата е и къщата музей на Неофит Рилски или по-популярна с името Бенината къща строена през 18 век.  Тя е архитектурен строителен паметник. Неофит Рилски е роден в Банско през 1793 г. и е учил иконопис при Тома Вишанов, за когото споменахме преди малко.  Неофит Рилски става монах и негови икони може да видите в Рилския манастир, където е живял и творил. Той отдава живота си на изкуството и образованието и е автор на първата българска граматика.

Особена ценност представляват стенописната украса на Синята стая, изкусната дърворезба на чардака (централната розета), геометричните и растителни мотиви в югоизточната стая на южната фасада. В наши дни в едно от приземните помещения е организирана етнографска изложба-базар.

Банско е една от най-почитаните зимни дестинации в България. Със ски писта дълга 75 км, която се издига до над 2500 метра надморска височина и сняг плътно от декември до март, ще сгрешите, ако сте фенове на зимния туризъм и пропуснете да посетите Банско. Разбира се, може да дойдете и през всички останали сезони. Дори само да разгледате града си заслужава. Разходете се по калдъръмените улички измежду възрожденските къщи и за обяд седнете в някоя от чудесните механи. През 2013 г. Банско бе обявен за най-евтината ски дестинация в света, което обяснява големия брой туристи всяка година. Затова, ако идвате в Банско, за да карате ски, за не повече от 20 минути кабинковият лифт ще ви качи до ски центъра. Можете да си направите и едно ски приключение с  16 км. каране от връх Тодорка, най-високата точка на ски пистата до базовата станция.

А и да не забравяме, че Банско е и едно от най-посещаваните места на осми декември – празника на студентите. Затова нощният живот в Банско е добре развит. За гостите на многобройните хотели и къщи за гости има няколко бара и дискотеки. Ако случайно сте в Банско по това време, не се учудвайте, когато не може да се разминете от студенти, дошли да купонясват.

През по-топлото време градът предлага и много забавления. Бихте могли да се насладите на туризъм, планинско колоездене, катерене, конна езда и други. Може да се качите на лифта и да видите връх Вихрен, който е най-високият в Пирин планина и вторият по височина в България с цели 2918 метра.  От Банско до хижа Вихрен разстоянието е 18 км, но без автомобил няма как да се изкачите за един ден.  От хижа Вихрен до върха е 3 часа и половина път пеша и гледката си заслужава. На места може да видите сняг дори през лятото.

Улица Пирин е главната улица в града и на нея има заведения, ресторанти, магазини за сувенири, кафета и хотели. През зимния сезон на ул. „Пирин“ пък може да покарате кънки на лед. Цената е 12 лв. за 2 часа за възрастни и 7 лв. за деца.

Банско си струва да се посети. От многобройните летни дейности като скално катерене, пикници, пейнтбол, конна езда и спа до зимните дейности,  музеите и църквите. Дискотеките, механите и ресторантите – Банско удовлетворява всеки.

Село Лопян

Лопян Село Лопян се намира в подножието на северните склонове на Средна Стара планина, на 15 км от Етрополе. То е едно от най-старите в региона. Неговата история започва по времето на траките, когато тази територия се населявала от племето лупоси. Името му най-вероятно произлиза от това на племето.

Само на 3 км от Лопян могат да се видят останките на тракийската крепост Чертиград. Тя е изградена през IV-III в. пр.н.е., като най-вероятно е действала до VI в. На старобългарски името на крепостта означава дяволски град. Сред останките й са запазени части от крепостната стена с дължина 120 м, дебелина 2.80 м и височина 4-5 м. Днес районът около Чертиград е част от екологичната мрежа "Натура 2000". Друга от забележителностите на селото е църквата "Св. Св. Петър и Павел", строена между 1858 и 1864 г. Тя е изградена над скалите, като представлява малка и полувкопана в земята сграда.

В околностите на селото се намира и природната забележителност Орлов камък - Червената стена. Защитената местност има площ от 45.1 хектара. Създадена е с цел опазване на редки видове грабливи птици. В горите на Лопянския балкан и околните баири се срещат сърни, елени, диви свине, зайци, лисици, язовци, невестулки и др.

Копривщица

Копривщица

Сгушена в планинските хребети на около 110 км източно от София, Копривщица предлага уникална комбинация от легендарна история и очарователно настояще. Никой друг български град-музей не може да се похвали с толкова много къщи и паметници – общо 383, повечето от които са автентични и напълно реставрирани. В града е изложена и уникална колекция от ценни етнографски експонати, старинни оръжия, произведения на изкуството от епохата на националното Възраждане, фини резби, ръчно-тъкани платове и бродерии, народни костюми и традиционни български накити. Различни са мненията как е възникнал градът. Според някои твърдения, Копривщица е основана от търновски боляри, според други, градът е възникнал още при Първото българско царство и е съставен от семейства на българи, дошли със своите стада. Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци през турско робство, те запазват своето благосъстояние и през този период, но богатствата на града привличат османците, които на три пъти го ограбват и опожаряват през 1793, 1804 и 1809 година.

Копривщица е и центърът на Възраждането - първото килийно училище тук е открито още през 1810 година, а през 1846 година със съдействието на Найден Геров се появява и първото в страната класно училище. През 1850 година вече функционира и девическо училище. А през 1870 година Васил Левски основава в града таен революционен комитет и така той се превръща във важна част от събитията, които ще доведат до Освобождението на България.

В днешна Копривщица се намират Къщата-музей Любен Каравелов. Комплексът включва  три къщи, които са строени от местни майстори в продължение на 25 години. Най-старата – т.нар. зимна къща - е от 1810 година и тя е родният дом на Любен и Петко Каравелови. Втората сграда е строена през 1820 година и представлява стопанско помещение, а в третата - лятна къща – семейството е живеело през топлите месеци на годината.

Във възрожденското градче е и родната къща-музей на Димчо Дебелянов, в която посетителите се потапят в атмосферната и магията на неговите произведения. Китният двор и дървената бащина къща с красивите сини стени, които сякаш тъгуват за своя син, загинал на  фронта край Демир Хисар. Тъжно е усещането, което създава статуята в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ , която представлява фигура на майката на поета, вперила поглед в безкрая и чакащо безутешно своя син.

Друга къща-музей в Копривщица е тази на Тодор Каблешков, която е построена през 1845 година от копривщенския майстор Генчо Младенов и има красиви форми и остъклен салон на втория етаж. В нея е израснал  националния герой, който обявява Априлското въстание през 1876 година и е автор на Кървавото писмо. Таваните, вратите и долапите на тази възрожденска къща са покрити  с изкусни дърворезби, които впечатляват и ни връщат в онази бунтовна епоха.

Не трябва да се пропуска и Къщата-музей Георги Бенковски, разположена на един от хълмовете на града, родно място на човека, който организира и ръководи Априлското въстание.

Специални благодарности на Марина Калпачка за снимките от нейната екскурзия до Копривщица!