Градове, села и курорти в България

Град Пещера - малък, забележителен град

Град Пе́щера се намира в Южна България, в Пазарджишка област, и е в непосредствена близост до градовете Батак и Брацигово. Нарежда се на 3 място по големина след Пазарджик и Велинград и също така е административен център на община Пещера.

Град Пещера е част от 100 национални туристически обекта. В града и около него може да се насладите на много забележителности, които ще ви докажат защо Пещера е заслужила своето място в туристическия списък. В околностите на града има две забележителни пещери. Първата е пещера Снежанка, която работи през цялата година за посетители. Намира се в Баташката планина, в западната част на Родопите. Тя е труднодостъпна, но веднъж попаднали в нея, ще видите, че усилията ви са си заслужавали. Пещера Снежанка може да срещнете и под наименованието подземен дворец, и се счита за една от най-добре устроените големи пещери в България. Кръстена е Снежанка заради фигурите, които напомнят приказката. В нея има над 600 000 сталактити.

Следващата пещера, подходяща за вашата екскурзия из красивата ни страна, около град Пещера, се нарича пещера Юбилейна. Тя се намира на 600 метра надморска височина. Дълга е около 1000 метра. В нея има невероятни и различни образувания. Може да се каже, че това е най-богата и най-разнообразна пещера в цялата страна. Няма нито една липсваща пещерна форма тук.

Освен двете красиви пещери, край землището на град Пещера може да идете на ски през зимата в Летовище "Св. Константин" или на риболов през лятото на близкия язовир "Батак".

Резерватът "Купена" пък е на 3 км на юг от град Пещера, където да се порадвате на застрашени от изчезване видове на флората и фауната.

Също музеи, галерии и културни събития, град Пещера няма да ви остави да скучаете по време на вашата почивка.

Мелник

Град Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин. Разположен е сред изумителните пясъчни Мелнишки земни пирамиди, които са едни от най-интересните природни феномени не само в България, но и на Балканите. Тези земи са заселени още от тракийската епоха. По това време там е живяло тракийското племе меди. По-късно, през V–VI в., се заселват славяни, които дават името на града. В средата на IX в., по времето на хан Пресиян, той се присъединява към българската държава и придобива важно стратегическо значение. Около 1209 година Мелник преживява голям възход, когато става столица на самостоятелното феодално княжество на деспот Алексий Слав. По-късно, по времето на българското Възраждане, той се превръща в икономическо и духовно средище с повече от 25 000 жители, около 1300 къщи и над 70 църкви.

Старинните мелнишки домове впечатляват с архитектурата и размерите си, с богатството си и най-вече с уникалните си винарски изби, които не бива да пропускате, ако решите да отидете на екскурзия до това прелестно място. Сред най-известните са Кордопуловата къща, Пашовата къща, Велевата и други. Любопитни забележителности тук са и руините на манастира “Св. Никола” от XII в., Славовата крепост от XIII–XIV в., Римският мост, старата турска баня, както и останките на няколко църкви.

Кресна

Кресна е град с 4600 жители, разположен от двете страни на международния път Е-79, в Югозападна България, област Благоевград. Кресна е и административен център на Община Кресна. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878). Правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски”, приятният център и пясъчните сипеи Мело (издигащи се, подобно на гигантско ветрило, на изток-североизток), а в дълбочина - величественият хребет на Пирин.

Хисаря

Хисаря Хисаря е един от най-известните балнеолечебни курорти в България. Тук извират 22 извора с лечебна минерална вода, около които е изграден модерен балнеосанаториум и туристически комплекс. По време на Римската империя градът (наречен Аугуста) е бил голям лечебен център с императорски палати, широки каменни улици, мраморни бани, много статуи на римски богове и буйна растителност. След като е бил изгорен от готите през 3в, в началото на 4в. градът е бил възстановен, този път с високи крепостни стени. През 5-6 в. като част от Византийската Империя, Хисаря достига разцвета си. При турското нашествие оказал ожесточена съпротива, заради което бил унищожен, а населението избито. През 17 в. турците разбрали, че най-голямото преимущество в района са минералните извори. Затова те възстановили някогашния курорт. Заради многото крепостни руини го нарекли Хисаря (Крепост).

Античната римска крепост Августа в Хисаря е археологически резерват, отличен образец на античното строително изкуство и може би най-внушителният и добре запазен паметник от този вид в България. Крепостната стена е дълга около 2,5 км и на места височината на руините достига 10 м. Крепостта е имала 44 кули. Тук могат да се видят останките от римски бани, както и арената на втория по големина амфитеатър, разкрит в България досега.

Сандански

СанданскиСандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина, по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Курортът е на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун.

Градът, разположен на надморска височина 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Въздухът в Сандански е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +14,10С, с незначителни денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и топла, снегът и мъглата са почти непознати.

Градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.

Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интересни са откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани “ин сито” в Археологическия музей на град Сандански.