Културно-исторически обекти

Крепостта Маточина

Маточина Село Маточина се намира на около 10 км източно от с. Сладун и на около 40 км изток-североизточно от Свиленград, на десния бряг на р. Тунджа, съвсем близо до българо-турската граница. От крепостта край селото е запазена само цитаделата (вътрешната крепост), чиито стени се издигат до 18 м над земята и представляват внушителна гледка. От външната стена са останали незначителни следи. Останките, които могат да бъдат видени днес, датират от XII – XIV век. Според някои изследователи, на това място се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод на битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени.

Музей на занаятите – гр. Троян

Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства Единственият в страната специализиран Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства се намира в Троян. Той е своеобразен институт за съхранение, проучване и развитие на самобитното народно художествено творчество. Музеят не само събира, съхранява и реставрира великолепните колекции от керамика и метали, народни художествени тъкани и костюми, художествена обработка на дърво, изобразително и приложно изкуство, но и проучва и популяризира чрез научните си издания народното изкуство и историята на региона. Общо 131 326 експоната се съхраняват в музея. Най-старите експонати са от 10-9 век пр.н.е. Още през Възраждането Троян печели слава на занаятчийско селище. Местната керамика по това време е предимно в топлите цветове – жълто, кафяво, зелено, а през 20 век традиционната цветова гама е разнообразена до различни варианти на троянската шарка. Дървообработващите занаяти са другата слава на троянските майстори. Майсторите резбари от Ново село (днес гр. Априлци) изработват иконостасите, царските двери и владишките тронове на редица църкви и манастири. Освен тях в музеят са представени металообработващи и художествени занаяти. Особено популярни изделия са троянската шарена черга и китениците с традиционни за района растителни мотиви. Близо до музея е новопостроената улица на занаятите. На нея са изложени творби на прочути троянски майстори. Тя е първи етап от изграждащия се в момента Етнографски търговско-занаятчийски комплекс “Чаршията”.

Хълм Трапезица – Велико Търново

Хълмът ТрапезицаХълмът Трапезица във Велико Търново се намира се на десния бряг на река Янтра, северозападно от Царевец. Представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Има две теории за произхода на името Трапезица. Според едната, то произлиза от думата “трапеза”, а според втората – от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна.

При разкопките в местността, извършени през периода 1884 – 1900 г., били разкрити основите на 17 църкви, които били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки. Досегашните изследвания показват, че по-голямата част от стенописите са дело на майстори от Търновската живописна школа. Надписите са на български език, но от тях са запазени само отделни думи. Известно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир.

Синагогата в София

Разположена в самия център на столицата, Софийската синагога е третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Проектиран от австрийския архитект Грюнандер в испано-мавритански стил, храмът наподобява унищожената от нацистите синагога във Виена. Строителството му започва през 1905 г., а официалното откриване се състои през 1909 г. в присъствието на цар Фердинанд и царица Елеонора. Сградата представлява квадратна постройка в испано-мавритански стил, с голям централен купол, осветен от масивен полилей (най-големия в България). Външните стени на синагогата са богато украсени с растителни и геометрични мотиви. През 1990-те, сградата е реставрирана от група български емигранти в Хаифа (Израел). Един от най-красивите архитектурни паметници на София, синагогата може да побере 1300 богомолци, въпреки че в наши дни службите се посещават от едва 50-60 човека.

Абритус

АбритусАрхеологическият резерват Абритус се намира недалеч от Разград и заема площ от около 1000 дка. Той представлява римско военно селище, създадено в средата на 1 в. През 251 г, по време на битките с готите, на територията на селището загива римския император Десий. Абритус се развива бурно през управлението на Константин Велики (306 – 377 г) и Юстиниян Велики (527 – 565 г.). Разрушен е от аварите в края на VI в., но е възстановен отново от българите в периода VIII-IX в. Резерватът е богат с паметници на римската, тракийската и средновековна българска култура. Най-забележителната част от резервата е античния град Абритус, с площ от 150 дка. Открит е при разкопки през 1954 година. Абритус е изграден в стила на римските градове – с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад. Бил е водоснабден чрез глинен водопровод и защитен с крепостни стени. По време на разкопките са разкрити голяма жилищна сграда със стопански части, голяма част от крепостната стена, 29 кули и 3 врати. Открити са също много експонати, като най-известни са Златния Пегас и най-голямото късно антично съкровище от 835 златни римски монети от V век. Монетите са отлично запазени като релефите и надписите са ясни и четливи.