Културно-исторически обекти

Паскалевата къща, Хасково

Къщата на чорбаджи Паскал е истински архитектурен шедьовър. Тя е обявена за паметник на културата от национално значение. В нея можем да проследим прехода от традиционния селски към градския и европейски бит на местното население след Освобождението.
Паскалевата къща е двуетажна, асиметрична, с добре обмислено функционално разпределение. Лекота и аристократичност придава полукръглият еркер, уют и топлина създават прекраснните резбовани тавани, врати и долапи, а декоративните ниши - алафрангите - допълват интериора с една самобитна изисканост.
Етнографската експозиция в къщата показва от бита на хасковлии по онова време. Първият етаж ни запознава с ежедневието на хасковското семейство, вторият впечатлява със своята представителност. Странно е усещането в Паскалевата къща - дървените миндери в гостната съжителстват с мебели от Виена, а наред със сребърните европейски прибори виждаме руски самовар - и всичко това се обединява от типичните килими и черги, с удивителните ивици пъстроцветни багри.

Куполна гробница - Поморие

Антична гробница в ПомориеКуполната гробница в Поморие е паметник на културата от национално значение. Намира се в западния некропол на античния град, сега в района на станция за лозарство и овощарство северозападно от пътя Поморие – Бургас. Забележителен паметник на тракийското архитектурно строителство от римската епоха по българските земи.

Гробницата се намира под насипа на надгробна могила висока  около 8 м и е с диаметър 60 м. От запад по коридор дълъг 22 метра се влиза в кръгла камера с диаметър 11,60 м. и височина 5,50 м., в центъра на която се издига куха колона, която в горния си край се разтваря като гъба и преминава в стените. Затова и гробницата е известна като “Кухата могила”. Съоръжението е изградено от камък и тухли. Гробницата е била своеобразен мавзолей на богата Анхиалска тракийска фамилия.

Софийски зоопарк

Една от атракциите на нашата столица е прословутият Софийски зоопарк. Той влиза в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На територията на съвременния обновен Софийски зоопарк, всеки, който е минал през столицата с мисълта да си направи една незабравима екскурзия, може да се запознае с много екзотични животни, които няма да има шанса да види никъде другаде наживо, както и животни добре познати за българските земи.

Официално адреса на Софийския зоопарк, както и неговият вход, от който може да влезете в градината, са на улица "Сребърна" номер едно, което се пада от западната страна на зоопарка. А всъщност зоопарка има два входа, през които може да се премине - освен западния вход откъм ул. „Сребърна“ зооградината има и още един от източната му страна в близост до кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „Симеоновско шосе“. През лятото зоологическата градина може да посетите от 09:00 до 19:00 часа, а през зимата от 09:00 до 17:00 часа. Директор на Софийският зоопарк е д-р Иван Иванов.

Историята казва, че паркът отваря врати още през далечната 1888 година. Тогава той не се намира на сегашното си място, а е бил в бившия царски дворец. Първата експозиция, която е била сформирана е била на  черен лешояд (картал). Колекцията бързо се разраства, заради интереса на самият цар Фердинанд, който бил особено запален по колекционирането на диви животни и по-специално има адмирации към птиците. Ето защо не много дълго след отварянето на градината, бил изграден и специален павилион, който се обитавал от фазани. След това се появил и елен, а след рогатият крал на горите се поместила и двойка кафяви мечки. Много скоро територията на парка се оказала недостатъчна, поради което царят отделил и част от бившата ботаническа градина. С годините зоологическата градина постоянно се разраствала, за да достигне сегашния си изглед на една от най-богатите съхраняващи красиви и редки видове, на Балканите.

 

Мемориален комплекс "Военна гробница - 1916 г."

Мемориалният комплекс "Военна гробница - 1916 г." с местонахождение край град Тутракан е част Стоте национални туристически обекта. След Междусъюзническата война Румъния напада България и тогава Южна Добруджа преминава в пределите на Кралство Румъния. Но България отказва да отстъпи  и се провеждат боеве през 1916 година, известни като Тутраканската битка. В сражението намират смъртта си около 8000 войници, като 1764 са българи. В Мемориалният комплекс "Военна гробница - 1916 г. са положени за последна почивка български, румънски и други войници, а също така има и църква.

Този мемориален комплекс се води за най-голямото военно гробище от войните за национално обединение, които са се водили на територията на страната някога. Музеят в Тутракан се е заел със задачата да стопанисва и популяризира на тази национална светиня. Има и подета инициатива за създаване на една военна "Алея на славата", на която да се изпишат всички около 3000 имена на героите, които са оставили костите си на добруджанска земя. До настоящият момент са изписани около 1600 имена. 

Всяка година в Мемориалният комплекс "Военна гробница - 1916 г. се провеждат възпоменателни тържества, панахида, които имат за цел да почетат и уважат всички загинали в тази епична битка. Времето, по което се провеждат е всяка първа неделя на септември. 

Това е едно чудесно място за историческа екскурзия за всеки, който иска да се докосне до своите корени, до българщината и до всичко свято.

Панорама „Плевенска епопея 1877 г"

Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ или както още е известен - Паметник „Плевенската епопея“, е музей, който е бил построен заради едновековната годишнина от Освобождението на България от турско иго. Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ е част от Стоте национални туристически обекта. Построен е в района на парка-музей, специално издигнат в чест на генерал Скобелев, който се намира в непосредствена близост до редута Кованлък, където са се водили най-тежките битки по време на третата атака от Обсадата на Плевен. Автори на невероятния исторически музей са архитектите  Иво Петров и Пламена Цачева, включили в реализацията му проектантски екип от 14 души.

Самата сграда на музеят е направена така, че да изглежда повдигната върху четири щика, които са олицетворение на оръжието и неговата сила, способна да донесе и донесла свободата. Щиковете на Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ са с четири хоризонтално разположени пръстена, като трите са символ на трите реализирани атаки срещу град Плевен, а четвъртият пръстен, който представлява декоративно-пластичен фриз, е символ на блокадата на Плевен. 

Всеки, решил да посети тази част на страната, по пътя на своята екскурзия, има възможност да се изкачи по специално изграден за целта асансьор, който ще ви остави на покрива на музея, на двете зрителни площадки, от които се разкрива чудна гледка към някои от ключовите исторически места за нашата страна:  Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.