По света

Галапагоски острови

Галапагоските острови (официалното им име е Аргипелаг Кулон) са група вулканични острови в източната част на Тихия океан на 625 мили (972 км) западно от Еквадор, част от който са те. Състои се от 15 големи, 3 по-малки острова и 107 скали и съвсем малки островчета с обща площ 7 880 км², разпръснати в океана на площ от 45 000 км². Най-големият от тях, остров Изабела, е повече от половината от площа на архипелага - 4 640 км 2. Тук е и най-високата точка на островите - вулканът Болф, висок 1707 м.
Макар и разположени около екватора, островите имат хладен климат, дължащ се на студеното Хумболтово течение. Средната температура е 23 градуса. Валежите също са оскъдни. На островите практически липсват реки и езера. Липсата на прясна вода и достатъчно плодородна земя дълго препятстват колонизацията им.

Днес населението на Галапагоските острови, които от 1973 г. са обявени за провинция, наброява 25 000 души. В основата си това са метиси, смес от индианци и испанци. Има и голям брой бели, предимно испанци, както и потомци на ранните европейски и американски заселници. Техен основен поминак е разрастващият се туризъм. Обитаеми са островите Балтра, Флорена, Изабела, Сан Кристобал, и Санта Круз. Столица на провинцията е Пуерто Морено на остров Сан Кристобал. Летища са изградени на Сан Кристобал, Изабела и Балтра.

Дубай - великолепието на Персийския залив

Дубай е безспорната перла на Персийския залив. Той е калейдоскоп от луксозни хотели, златисти плажове и ориенталска екзотика. Място, където можете да съчетаете почивката с покупка на всякакви стоки от най-големия безмитен пазар в света – скъпоценни камъни, естествени перли, облекла, автомобили. Тук се намира  най-голямото пристанище в света, Джебел Али, построено през 1970 година. Както и най-високата сграда на планетата - небостъргачът Бурж Халифа (828 метра) и

най-големите изкуствени острови - трите Палмови острова (Джумейра, Джебел Али и Дейра).

Дубай е едно от седемте емирства, съставляващи Обединените арабски емирства. Сред тях той е втори по големина (след Абу Даби), но пък е най-населен (малко над 1.6 млн. жители). Разположен е на югоизточния бряг на Персийския залив. Най-ранното споменаване на наименованието "Дубай" се случва още през 1095 година, а като постоянно селище той съществува поне от 1799-а. За дата на основаването му обаче се приема 9 юни 1833-а.През следващите десетилетия Дубай се превръща във важно търговско пристанище. След откриването на нефт през 1966-а градът бързо се разраства, главно за сметка на притока на имигранти.

Остров Бали - перлата на Индонезия

Ходили ли сте на екскурзия до Бали? Той е тропически остров на 8 градуса южно от екватора, в сърцето на най-големия архипелаг на планетата - Индонезийския. Дължината му е 153 км, ширината -112 км, а площта му е 5 633 км2. Най-висок е връх Агунг (3 142 м) - активен вулкан, който за последен път е изригвал през март 1963 година. Най-важните точки на Бали са пристанището Сингараджа, разположено на западната част на острова, и столицата Денпасар (на южния му бряг). Западно от Денпасар се намира град Убуд. Той е известен с многобройните си артмагазини, музеи и галерии и се смята за културен център. 

На фона на ислямска Индонезия Бали се откроява със своите етнос, култура и религия. Населението му е близо 3 милиона души, 93% от които индуисти, а останалите - мюсюлмани. Интересно е, че за разлика от Индия тук кравата не е свещено животно.

 

Улуру, Австралия

Улуру  е голямо скално образувание в северната част на централна Австралия. Това е вторият по големина (след Mount Augustus, също в Австралия) скален монолит на земята. Намира се в националният парк "Uluru-Kata Tjuta", на 400 километра югозападно от най-близкия голям град, Алис Спрингс . С височината си от 318 метра и дължина 8 километра тя с право се смята за едно от чудесата на света. Улуру е българският вариант на аборигенското име на скалата. На 19 юли 1873 скалата е посетена от европейски картограф, който ѝ дава името на тогавашния Главен секретар на Южна Австралия, сър Хенри Ейърс (или Айерс). Така скалата става известна като Ayers Rock, предавано на български като Айерс Рок, Ейърс Рок или Айрес Рок, като втората дума не винаги започва с главна буква.През 1993 година е приета политика на двойно именуване, което позволява официални имена, състоящи се едновременно от традиционното аборигенско име и английското име. На 15 декември 1993 скалата е преименована на "Ейърс Рок/Улуру" (Ayers Rock/Uluru) и става първото официално наречено с двойно име образувание в Северната територия.

Преди 500 милиона години Улуру е била част от океанското дъно. Монолитът в продължение на много години е бил вписан в книгата "Рекордите на Гинес" като най-големият в света. Поради минералите в скалния и състав в зависимост от времето и атмосферните условия, скалата може драматично да промени цвета си от почти виолетово-синьо до огнено червен.

Аборигените вярват, че под повърхността на планината има огромна кухина, където се намира енергиен източник, който те наричат Tjukurpa (Времето на сънищата). Те смятат, че през цялото време на обиколката около скалата човек сънува. Мястото се почита като свещено от местния народ аранда. Днешните племена говорят, че техните древни прародители са населявали земята около могилата. Те са оставили своята история във вид на рисунки, изсечени в повърхностния скален слой на много места по повърхността на монолита. В няколко от пещерите в Улуру има изобразени множество истории от "Времето на сънищата". Рисунките по стените датират от десетки хиляди години, като са били обновявани многократно през поколенията. Така хилядолетната история и легендите, свързани с това величествено място, се запазват и предават във времето.

Големият бариерен риф

Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-големият жизнен обект на Земята.Това е верига от коралови рифове и острови, намираща в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Представлява най-голямата коралова система в света, съставена от близо 3 000 коралови рифа и 900 острова и е на възраст 18 милиона години. Дължината му е 2 500 километра, започвайки от Тропика на Козирога до Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия от Нова Гвинея, а ширината му варира от 2 до 150 км. Обиталище e на 15 000 вида риби. Площта му обхваща 344 400 кв. км, което е повече от площта на Великобритания. Голяма част от рифовете под влияние на дейността на океана са се превърнали в коралови острови. Растежът на коралите в големия бариерен риф е най-бърз, докато на местата, където вълните и температурата достигат екстремални стойности, рифовете губят най-голямо количество строителен материал. Голяма част от свободния материал запълва рифовете и образува нови скали като на рифа протичат постоянни, сменящи се един друг процеси на разрушение и последващо възстановяване. Между Големия бариерен риф и прибрежието се простира лагуна. Този плитководен район рядко превишава 100 м дълбочина, покрит от мътен слой, защитен от прибрежни рифове. От страна на морето склоновете на рифа рязко спадат на хиляди метра под морското равнище. Рифът от тази страна е подложен на влиянието на вълните и ветровете.

През 1979 г. е създаден Морски национален парк с площ от 5 млн. хектара за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието. Включен е в списъка на Световното наследство през 1981. CNN го обявява за едно от седемте чудеса на света. Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.