По света

    Мадагаскар е островна държава. Основният остров, на който е разположена носи същото име. Заедно с близките Нози Бе, Нози Бураха (Сент Мери) и още няколко малки острова държавата има площ 587 040 хил. кв. км. Разположена е само на 400 км от Африканския континент. В геоложко отношение Мадагаскар е част от Африканската платформа. През цялата му източна частсе простират Ценралните планини високи между 800 и 1000 м и отделният масив Царатанана с наѝ-висок връхМарумукутру - 2 876 м. Централните планини се спускат сръмно на изток към океана и оставяат широка около 20-30 км низина по краѝбрежието. В западната част на острова има широки равнини с надморска височина 500 до 1000м.Климата на Мадагаскар е тропичен, до субекваторялен на северозапад.Средните температури са между 20 и 26 градуса, а валежите достигат 3000 мм. В планините естествено е по-студено - 13 до 23 градуса. На острова има много пълноводни реки като Суфия, Бецибука, Мангуки и др. Около 15% от територията е заета от гори, но има и вторични савани с баобаби и палми.

    Според една легенда островът първо е бил заселен от джуджета. После дошли хора от Източна Азия, а след тях и от Африка. До 9 в. е бил средище на оживена търговия в Индийския океан. За европейците Мадагаскар е открит през 1500 г. от португалския мореплавател Диего Диас. През 19 век е колонизиран от Франция, а на 26 юни 1960 г. получава независимост и е провъзгласена Малгашка Република.

    Мадагаскар е аграрна страна, а износа на селскостопанска продукция осигурява до 80 % от валутните приходи. С бързи темпове се развива и туризма, като старната се посещава отоколо 500 хил. души годишно.

    Четвъртият по големина остров в света е известен с екзотичните си животни. След отделянето му преди 160 мил. години от Африка в изолация се е развила уникална флора и фауна. Това не са само Лемурите, но и униокалните коткоподобни хищници, повече от 200 вида жаби, четинести таралежи и много други, които не се срещат никъде другаде. Само изброяването на уникалните птици би отнело повече от страница! В миналото острова е бил обитавани от гигантски лемури,мадагаскарски хипопотам, птицата Епиорнис и други, като някои са изчезнали преди по-малко от 3 века.Голяма част, почти 90%, от растенията на острова също са уникални. Поради тази причинасъвсем естествено е и наличието на голям брой национални паркове.

    На Мадагаскар има 29 летища, но много малко добри пътища. В замяна на това те са толкова живописни, че не бива да се пренебрегват. Който реши да види този уникален свят, трябва да вземе под внимание климата и дъждовния сезон, през които много кътчета на острова са недостъпни. Най-удобното време за посещение е от август до ноември.

    Три тихи езера, разположени на няколко метра едно от друго на угаснал вулкан на остров Флорес в Индонезия. Две от тях са оцветени в различни нюанси на зелено, а третото е черно-червено. Носят романтични имена: Тиву Нува Мури Коо Фай  - Езерото на младите мъже и девици; Тиву Ата Поло - Езерото на омагьосаните хора; Тиву Ата Мбупу  - Езерото на старците.

    Вулканът се е формирал от разтеклата се на голяма територия изригнала течна лава. По-къдно върхът му и пропаднал образувайки голяма калдиера.Забележителното е, че в кратера на вулкана има три езера, разположени на височина над 1600 м, оцветени по различен начин: в черно, кафяво и синьо. През 1960 г. същите езера са били в цветове мляко с какао, червеникаво-кафяво и синьо. Тридесет години по-рано те били обагрени по същия начин, какъвто са и в наши дни. Досега никой не е открил причината за оцветяването на водите, нито пък за промяната на цветовете им. Смята  се, че са оцветени в зелено от разтворените в тях серни съединения, а червеният цвят на третото идва от железните соли съдържащи се в лавата.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/world-tourism?start=25#sigFreeIdb8fb18949e

    Кели Муту често е покрит с мъгла, но когато слънцето изгрее, мъглата се вдига и тогава е най-подходящото време да се разгледа природният феномен.Най-доброто време за посещение на езерата са месеците юли и август. Това обаче е и най-натовареният туристически сезон, когато повечето хотели са резервирани поне 2 месеца по-рано. Дъждовният сезон и късните следобеди не са никак подходящо време за екскурзии до Кели Муту. Заради голямата надморска височина температурите  са ниски, а ветровете са силни.

    Какво мислите за една почивка на Сейшелските острови? Сейшелите са островна държава, намираща се на общо 155 острова в Индийския океан, влизаща в територията на континента Африка, от който отстои на около 1500 км. Островите са чудесно място са почивка или просто екскурзия, за тези, които искат да избягат от напрегнатото си ежедневие. Населението на република Сейшели е най-малкото от всички суверенни държави в Африка.

    Seychelles

    За любителите на морския живот, гмурканията и всякакви други морски спортове, Сейшелските острови предлагат най-пъстрия морски живот, богатство от морски обитатели във всички цветове на дъгата, особено около по-отдалечените коралови острови. Регистрирани са над 1000 вида риби.

    Освен това Сейшелските острови са приютили и най-голямото семейство морски птици на света. От 1960 година риболовът с харпуни и динамит е забранен и благодарение на това популацията се е увеличила и може да се видят най-различни видове риби. Забранен е и ловът на морски костенурки, които бяха заплашени от изчезване. На няколко защитени острова видовете се възстановяват, но за жалост има и незащитени територии, на които морските риби, костенурки и акули, продължават да намаляват.

    Фиордът Милфорд Саунд е в красивия район Фиордленд, на другия край на света, в Нова Зеландия. Той е наречен "Осмото чудо на света" от писателя Ръдиърд Киплинг. Името, което си е заслужил не е случайно. Величествената гледка на фиорда Милфорт Саунд, може да ви накара за момент да забравите къде се намирате - дали в нашия свят или някой фантастичен. Стръмните почти отвесни стени, надвиснали над тъмната бездна на фиорда напълно могат да ви погълнат. И си заслужават всяка похарчена стотинка, за да се види.

    От 1954 година тунелът Хоумър е отворен за движение. От тогава Милфорд Саунд е една от предпочитаните туристически дестинации в Нова Зеландия. Фиордът обаче далеч не е единственото красиво място, което си заслужава да се види. Още преди да стигнете до него, по пътя ще видите прекрасни, магически пейзажи още в долината Елингтън, която се намира непосредствено преди Милфорд Саунд. Огромни, извисяващи се на над 1000 метра планини, с върхове със снежни шапки, ще се изпречат на пътя ви, а през тях минават най-зашеметяващите, каскадни водопади, които някога сте виждали. И всичко това се влива в малки, кристално чисти езерца.

    По количество на валижите, фиордът Милфорд Саунд е на второ място след планините на Таити. При проливни дъждове, нивото на водата може да се повиши с цели седем метра. Може би ви звучи страшно, но всъщност това добавя само малко драма и мистика към и без това обвитите във вечни мъгли върхове на фиорда и неговите стени, над които греят многоцветни дъги. При често случващите се поройни дъждове, отвесните стени се превръщат във водопади с невероятни каскади. 

    Фиордът Милфорд Саунд е чудесно място за екзотична екскурзия сред дивата и непокорена природа на Нова Зеландия. Самият фиорд е образуван преди повече от 20 000 години от гигантски ледници. Благодарение на тях, сега имаме налице чудо на природата с дължина от 19 километра и широчина от 2.5 километра, покрито с вечнозелени тропически гори и с богата флора и фауна.

    Най-големият археологически обект на Велико Зимбабве са неговите Руини. Намират се на около 30 километра на югоизток от град Масвинго, Зимбабве. В близост са до Великите египетски пирамиди. Самите Руини не са нищо повече от камъни, но така разположени, че впечатляват с прецизната си изработка. Руините на Велико Зимбабве са изградени от правилни, правоъгълни камъни от гранит, прецизно разположени един върху друг. И това без дори да са слепени с хоросан помежду си. 

    Внушителните паметници на древното археологическо изкуство вече са полуразрушени, което може да се обясни с факта, че са близо на 1000 години. Строени са около 1250-1450 г. сл. н.е. Старинни постройки от този вид се срещат само в тази част на Зимбабве и никъде другаде в Африка.

    Гранитните руини на Велико Зимбабве, са пръснати на обща площ от 200 кв. метра, а името на приютяващата страна идва точно от тях. Велико Зимбабве е наричано и Каменният град, и като такъв се появява на картата на Африка за първи път през XIII-ти век. В следващите 300 години, градът успява да се разрасне дотам, че с право да се наложи като столица на една обширна империя, чиято основна търговия е била със злато и слонова кост. Именно периодът, когато са строени и сградите, от които сега са останали внушителните руини, е бил пиковият период на просперитет в империята. Тогава населението е било повече от 20 000 души.

    Скоро по мерките на историята, империята на Велико Зимбабве започва да запада - около 15-ти век. През 16-ти век, европейците, които първи откриват тази част на континета за първи път стъпват край въпросните руини на Велико Зимбабве.

    Днес тези гранитни грамади с форма на правоъгълници са под егидата на Юнеско, с право носещи печата на част от световното културно наследство, и като такова са чудесно място за вашата екскурзия, ако търсите екзотика с дъх на старите велики времена, когато земята сякаш отеква от звуците на африкански обреден тъпан.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/world-tourism?start=25#sigFreeId556cc08e6b

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.