По света

Коте - столицата на Шри Ланка

Пълното име на столицата на Шри Ланка е Шри Джаяварданапура Коте, а за по-кратко в помощ на чуждоземците вероятно, е известна като Коте. Официално градът е столица на азиатската държава от 1982 година. Намира се в южното предградие на старата столица на страната Коломбо.
Броят на жителите на Коте по последните разчети на населението е 115 826 души на площ от 17 км².
В периода 1415-1565 година, Коте е столица на синхалската държава. След като португалците завземат острова, столицата е пренесена в Коломбо.


В превод от родния език на жителите на Шри Ланка - синхалски език, пълното име на Коте се превежда като "град на настъпващата победа". Името си, градът получава от своя основател Алагаконара и няма общо с името на последния президент на страната  Джуниус Джаявардене. Краткото “Коте” идва от тамилското "котей" - крепост.
Когато е взето решението столицата на Шри Ланка да бъде преместена в Коте, тогава се възвръща и старото име на града, като и същестуващото все пак е съхранено. Така столицата на Шри Ланка става Шри Джаяварданапура Коте. В неговите предели, като една истинска столица са разположени сградата на парламента, както и върховният съд, докато резиденцията на държавния глава остава в Коломбо.


От туристическа гледна точка, Коте е град като всеки един азиатски – пълен с екзотика, забележителности и невероятно вкусна /за някои/ и доста необичайна кухня, която обаче определено няма да ви остави безучастни. Освен това да не забравяме и невероятните гори, които заобикалят цялата страна, и благодарение на които, вашата почивка или екскурзия, би се превърнала в едно своеобразно завръщане към корените на човечеството.

Никозия - столица на разноликия Кипър

Никозия е столицата на Република Кипър с настоящо население от 309,500 души (сред които около 85,000 турци). Градът се намира на река Педиео (Πεδιαίο). Столицата Никозия се състои от две части -  северната му част се намира в така наречената Севернокипърска турска република.

Никозия се счита за най-големия търговски и промишлен център в Кипър, там се произвеждат много неща, които се изнасят или за вътрешна търговия - готови облекла, кожарство, керамика и др. Още в древността градът е съществувал, но под името Лидра (Λήδρα). Тогава е бил столица на кръстоносците в Кипър от 1192 г. През 1489 г. е превзет от венецианците, а през 1571 г. от османските турци. Ако отидете на екскурзия в Никозия може да разгледате много забележителности, които ще оставят траен отпечатък в паметта ви. Това са:

•    Кипърски музей
•    Общински музей
•    Музей на народното твирчество
•    Музей на национално-освободителното движение
•    Венецианската порта
•    Музей на византийското изкуство

В непосредствена близост до Никозия се се намират няколко известни византийски манастири и черкви:
•    манастир Агиос Ираклидис
•    манастир Махера
•    манастир Арахангелос Михаил Тамасийски
•    църква Панагия Хрисопилотиса

Град Мале - столицата на Малдивските острови

Малдивите или Малдивските острови, са островна държава, която се намира в Индийския океан. Тя се състои от група атоли и е в близост до Индия от югозапад, също така на около 700 км от Шри Ланка. Малдивите са най-малката азиатска държава, както по население, така и по територия. 

Столицата на това уникално място е град Мале. Градът е лицето на екзотичните Малдиви пред модерния и съвременен свят. Както и на завидния икономически прогрес на страната. Самата столица също се намира на остров, който също се казва Мале и е сърцето и душата на всички търговски дейности и връзки, из цялата страна. Тук именно се намира и международното летище "Мале", както и неговото прилежащо летище на съседния остров Hulhule. С две думи чудесно място за екскурзия и почивка, далеч от напрегнатото ежедневие на дома.

Столичният остров Мале е силно урбанизиран и развит, като близо една трета от населението на Малдивите е съсредоточено именно тук. Голяма част от местните и чужденците пребивават краткосрочно на острова, тъй като той е единствената входна точка към страната и е центърът на цялата администрация и бюрокрация в страната.

Канарски острови

Канарските острови са вулканичен архипелаг на 100 км. източно от Африканския бряг. Те са една от автономните области на Испания, чието владение са от 1405 г. На испански името им означава кучешки острови. Архипелагът се състои от 7 големи и няколко малки острова. Има две столици – Санта Круз де Тенерифе и Лас Палмас де Гран Канария.

Климатът на островите е тропически, пасатен, умерено горещ и сух. Това се определя от близкото разположение на Африка и пустинята Сахара, от кадето духа горештият вяатър харматан, от пасатните ветрове от североизток, носещи влага и океана със студеното Канарско течение. Островите са гористи и на най-високите от тях температурите естествено се променят с височината. Това се забелязва най-вече на Тенерифе, Гран Канария и Ла палма – на крайбрежието температурата дори зиме не е под 20, а на 2000 м и лете може да се види сняг. Като цяло температурите са почти постоянни – лете около 30, рядко до 40, а зиме 20 градуса.

Преди идването на европейците островите са били обитавани от племената Гуанчи. Те са били на нивото на каменния век – скотовъдство, примитивно земеделие, обличали са се с кожи на животни и в същото време са умеели да мумиефицират мъртвите и са издигнали забележителни мегалитни паметници – пирамидите Гомер. В 12 в. Островите са открити от арабите. По-късно ги посещават французи, а през 1344 г. папата ги подарява на Кастилия. През 15 век те стават важен междинен пункт в плаванията до Америка. Колумб също спира тук при първото си плаване. Много битки се водят заради стратегическото им положение, но те остават Испанско владение и до днес. През 1982 г. стават автономна област, а в 1986 влизат в Европейския съюз при особени условия.

Малко над 2 мил. души обитават архипелага. Техен основен поминък освен земеделието (отглеждат се лозя, тютюн, цитросови плодове, банани и др. тропически култури) е туризма. Местните жители тачат своята самобитна култура. Достатачно е да се спомене, че в училищата има специални часове, в които се изучава особеният начин на общуване наречен силба – разговор чрез свирене с уста, многобройните празници, сред които и Карнавалът на Канарските острови. Сред забележителностите тук е паркът Гарахонай в Ла Гомера. Наречен е така на името на принц Гара и принцеса Хонай. В него могат да се видят папрати, останали непокътнати от времето на динозаврите.

Мадагаскар

Мадагаскар е островна държава. Основният остров, на който е разположена носи същото име. Заедно с близките Нози Бе, Нози Бураха (Сент Мери) и още няколко малки острова държавата има площ 587 040 хил. кв. км. Разположена е само на 400 км от Африканския континент. В геоложко отношение Мадагаскар е част от Африканската платформа. През цялата му източна частсе простират Ценралните планини високи между 800 и 1000 м и отделният масив Царатанана с наѝ-висок връхМарумукутру - 2 876 м. Централните планини се спускат сръмно на изток към океана и оставяат широка около 20-30 км низина по краѝбрежието. В западната част на острова има широки равнини с надморска височина 500 до 1000м.Климата на Мадагаскар е тропичен, до субекваторялен на северозапад.Средните температури са между 20 и 26 градуса, а валежите достигат 3000 мм. В планините естествено е по-студено - 13 до 23 градуса. На острова има много пълноводни реки като Суфия, Бецибука, Мангуки и др. Около 15% от територията е заета от гори, но има и вторични савани с баобаби и палми.

Според една легенда островът първо е бил заселен от джуджета. После дошли хора от Източна Азия, а след тях и от Африка. До 9 в. е бил средище на оживена търговия в Индийския океан. За европейците Мадагаскар е открит през 1500 г. от португалския мореплавател Диего Диас. През 19 век е колонизиран от Франция, а на 26 юни 1960 г. получава независимост и е провъзгласена Малгашка Република.

Мадагаскар е аграрна страна, а износа на селскостопанска продукция осигурява до 80 % от валутните приходи. С бързи темпове се развива и туризма, като старната се посещава отоколо 500 хил. души годишно.

Четвъртият по големина остров в света е известен с екзотичните си животни. След отделянето му преди 160 мил. години от Африка в изолация се е развила уникална флора и фауна. Това не са само Лемурите, но и униокалните коткоподобни хищници, повече от 200 вида жаби, четинести таралежи и много други, които не се срещат никъде другаде. Само изброяването на уникалните птици би отнело повече от страница! В миналото острова е бил обитавани от гигантски лемури,мадагаскарски хипопотам, птицата Епиорнис и други, като някои са изчезнали преди по-малко от 3 века.Голяма част, почти 90%, от растенията на острова също са уникални. Поради тази причинасъвсем естествено е и наличието на голям брой национални паркове.

На Мадагаскар има 29 летища, но много малко добри пътища. В замяна на това те са толкова живописни, че не бива да се пренебрегват. Който реши да види този уникален свят, трябва да вземе под внимание климата и дъждовния сезон, през които много кътчета на острова са недостъпни. Най-удобното време за посещение е от август до ноември.