Европа

    Делос е остров в западната част на Егейско море, най-малкият от Цикладите. Дължината му е 4,5 км, а в най-широката си част е 1,3 км. Първите следи от обитаване на острова са от III хил. пр. Хр., а през VII в. пр. Хр. Делос вече е известен йонийски център заради религиозната си значимост. След време на спорове за надмощие Делос окончателно се обявява за свободен и независим в 314 г. пр. Хр.

    В Древна Гърция остров Делос се считал за свещен, тъй като там, според митовете, Лето родила близнаците Артемида и Аполон. Съгласно мита, някога Делос бил плаващ остров, блуждаещ по морета, докато Зевс не заповядал на Посейдон да го застопори на едно място, за да може на него да се скрие и роди бременната Лето. Дълго време малкия град Делос се изхранвал с доходите от храма на Аполон, който имал култово значение. Религиозната му роля бил толкова голяма, че след 426 пр. Хр. било забранено на него да се раждат и умират хора. По-късно станал крупен център на международна търговия и особено се прославил като най-големия в Средиземноморието пазар на роби. По сведения на Страбон, в пристанището на Делос ежедневно се купували и продавали десетки хиляди роби. Делос бил столица на Делоския съюз, който е основан 478-477 г. пр.н.е. На Делос се съхранявала хазната на съюза и там се провеждали срещите на съюзниците.

    В наши дни на Делос няма постоянни обитатели. Островът е музей под открито небе, който в понеделник има почивен ден и островът е "затворен". Археолозите са успели досега да открият останките на три светилища на Аполон, храм на Артемида, храм на бог Тритон, храм на Хера, Тераса на лъвовете и други светилища.

    През 1990 г. ЮНЕСКО вписва Делос в списъка на световното наследство. Най-важните паметници в Делос са Агората на Компеталиастите, Храмът на делийците, Минойският извор, Терасата с лъвовете, Къщата на посейдониастите от Бейрут, Стойвадейонът, Театърът, Храмът на Изида, Храмът на Хера и Къщата на Дионис.

    Старият град и крепост Сребреник в Босна и Херцеговина се намира на североизточните склонове на планината Маевица над долината на река Тиня. В миналото градът имал важно стратегическо значение за отбраната на обширната територия около него. Силуетът на Стария Сребреник е оформен от очертанията на терена. Градът е построен върху стръмен и почти недостъпен скален масив, който се издига на височина от 50 до 70 метра над околността. В него се влиза през сградата на градската порта (капъ-кула), разположена на югоизточния склон. Пред склона е създаден широк изкуствен канал, така че до портата на замъка може да се стигне единствено по дървения мост над канала. В горната част на града се намират главната кула, водният резервоар и представителна средновековна жилищна сграда.

    Крепостта Круя е една от най-важните крепости в Албания. Построена е на върха на скалист планински хребет. Нейният периметър е 800 м, като стените й са подсилени с девет кули с различни форми. През XIII век в най-високата част на крепостта е бил построен замък. Една от кулите на добре запазения днес замък е служила и за часовникова кула. Замъкът има две основни порти от североизток, а трета води до укрепен вътрешен двор с водни извори.

    Патмос е най-малкият от Додеканезите - група от дванайсет гръцки острова, известни още като Южни Споради. Площта му е 28 кв. км. За него, както и за останалите (Родос, Самос, Кос и др.), е характерен средиземноморският климат. Жителите му се препитават с туризъм и лов на сюнгери, а в по-малка степен и със земеделие и риболов.

    Главният град на острова също се нарича Патмос. Най-важното в културната му история е изгнаничеството там на Йоан Богослов около 95 г. Според преданието именно на Патмос той е създал две съществени части от Новия Завет: едно от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Йоан) и Откровението. На острова има пещера, където според преданието Йоан е написал тези глави от Библията. На най-високата точка на Патмос е изграден старинен манастир с богата библиотека, която според местни монаси през XVII в. е била посещавана и от български духовници.

    Включен е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

    Нафплио (или Навплио) е малък град в южна Гърция, на полуостров Пелопонес. Бил е първата столица на съвременна Гърция в периода 1828-1933 г. Това е един от най-живописните гръцки градове. Според митологията е основан от Навплий - синът на Посейдон и Амиона. Археологическите разкопки доказват съществуването му още по времето на Микена. Още тогава градът е бил укрепен, а всяка следваща епоха е добавяла свои укрепления. След превземането на Константинопол от кръстоносците Нафплио се пада на френските рицари. През 1388 г. те го продават на венецианците. По това време той се нарича Napoli di Romania. От 16 до 18 в. няколко пъти преминава в турски и венециански ръце. В началото на освободителната война през 1928 г. градът е превзет от въстаниците под водачеството на Стайкос Стайкопулос. Отчитайки многото му предимства на добре укрепен град, правителството на Гърция го превърнало в столица.