Европа

    Солун е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Той е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението му е 363 987 души (2001 г.), а заедно с предградията - около 800 хил. души. Включен е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Център е на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В него се намира катедралата "Непорочно зачатие на Дева Мария", която е седалище католическия Солунски апостолически викариат. Тя е разположена на около 230 км от София.

    Градът е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Владетелят го кръстил на жена си Тесалоники, сестра на Александър Македонски. Името може да се преведе и като победа на тесалийците. След завладяването си от римляните Солун е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония. При второто си посещение в Македония Апостол Павел проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и така поставил началото на християнско братство и църква.

    Солун е един от важните търговски центрове на Византия. Смята се, че тук са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий. През 1204 г. градът бил завладян от кръстоносците, участвали в Четвъртия кръстоносен поход, и бил провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян спрял пред вратите му и бил на път да го превземе, но бил предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. Солун преминал във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинил деспотството и териториите му станали васални на България. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава града, Андроник III Палеолог го продал на Венеция. Той останал останал във венециански ръце до 1430 г., когато бил превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселили в него. Солун се превърнал в един най-големите еврейски центрове, не само на Балканите.

    През 18-ти, 19-ти и в началото на 20-ти век по-голямата част от населението му било еврейско. Имало еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя били притежание на местните евреи. Солун останал в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и носил името Салоника . При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест души от града се записали доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната гърците изпреварили само с един ден българската Седма рилска дивизия и успели да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война бил подписан Букурещкият договор, според който градът бил предаден на Гърция. Десетки хиляди българи били прокудени завинаги от родните си места. Били закрити Българската мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун бил окупиран от англо-френски войски и се превърнал в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. Учредило се временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което бил на страната на френско-британските съюзни сили въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I. В големия пожар от 1917 година по-голямата част от това красиво място била унищожена. Новият градоустройствен план бил изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

    Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула. Други по-известни такива са църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка и ротондата „Свети Георги." Градът е добре устроен, с големи площади („Света София“, „Аристотел“) и широки булеварди („Александър Велики“).

    Публикуваме снимките с любезното съдействие на Адриана Георгиева.

    Метеора  е местност в Гърция, в която се намира група от 7 действащи манастира, построени на върховете на труднодостъпни остри скали, приличащи на игли. Те се извисяват  на 400 метра  височина над Тесалийската равнина, централна Гърция, на 70 километра западно от Лариса. От седемте манастира отворени за посетители са шест.

    http://www.youtube.com/watch?v=mnbEoXaM3MU&

    Острите игли на Метеора се издигат в североизточната част на плодородната Тесалийска равнина в полите на планинския масив Пинд. Има доста теории за геоложкия произход на тези каменни образувания и най-вероятната е, че  преди около 60 милиона години, по време на Терциера,  днешната Тесалийска равнина е била дъно на обширно езеро, оградено с планини. Многобройни потоци са се вливали в езерото и са отлагали наносен материал по склоновете му. След гигантски катаклизъм водите му са се оттекли в морето. Потоците отмили по-меките наноси и формирали скалите на Метеора. Действително, на пръв поглед монолитните формации са изградени от плътно споени обли речни камъни с всевъзможни размери.

    През 11 век вещерите на Метеора били заселени от християнски отшелници. В края на 14 век, по време на османското нашествие, гръцките монаси построили манастири по върховете на естествените скални укрепления. До тях се стигало с помощта на въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка. В района са съществували двадесет и четири манастира. Днес са останали само седем действащи, но единият е закрит за посещения на туристи. Метеора е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

    Метеора е разположена на 240 км югозападно от Солун на пътя Солун-Катерини-Лариса-Трикала-Панагия. В непосредствена близост до нея се намират селищата Каламбака и Кастраки. Те се използват като изходни точки за туристически обиколки в района. В тях има множество хотели и квартири под наем, както и няколко къмпинга. В манастирите е забранено да се влиза с къси панталони, а жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене (за тази цел се раздават дрехи и шалове за временно ползване). Позволено е да се снима. За вход се заплаща такса от две евро. Всеки манастир има специфично работно време и за обиколката им е добре да се предвидят часовете преди обяд. Климатът на района е сух и горещ, препоръчително е да се носи вода, шапка и подходящи обувки. Освен като духовно и религиозно средище, Метеора е известна и с многобройните катерачни турове, прокарани по отвесните стени.

    Публикуваме снимките с любезното съдействие на Адриана Георгиева.

    Братислава или още както е известен, Пожон е столицата на Словакия, както и най-големият град в страната. Той е и развит административен център на Братиславски край. Братислава се намира на река Дунав, в Югозападна Словакия, в близост до границите на страната с Австрия и Унгария. Населението на градът е 429 000 души.

    В периода 1536-1783 настоящата столица на Словакия, е била столичен град на Унгария, под властта на Хабсбургите. Оттам още е останало и името на Братислава тогава - Пожон.

    След края на Първата световна война се появяват предложения градът да се казва Wilsonovo mesto (Уилсъновград), на американския президент Удроу Уилсън, но в крайна сметка през март 1919 официално е избрано името Братислава, което идва от средновековния бохемски владетел Бретислав I, и градът става част от Чехословакия.

    http://www.youtube.com/watch?v=b-XJHp0YGZY

    На екскурзия до Закинтос? Наричан още Занте (Гърция), той е един от най-известните Йонийски острови. Трети по големина остров, с площ от  410 кв. км и крайбрежна ивица над 120 километра по дължина, населението на остров Закинтос е повече от 42 000 жители. Венецианците са го наричали "Цветето на Изтока", а според  легендата островът дължи името си на Закинтос, син на легендарния аркадийски вожд  Дардан.

    Островът е с мек, средиземноморски климат, с малко валежи и много слънчеви дни. Местните се занимават предимно със земеделско производство като отглеждат маслини, цитрусови плодове и стафиди, както и цветя.

    Най-известен е плажът Навагио, прочут с една от най-посещаваните туристически атракции - Заливът на корабокрушенците. Друг известен плаж е Лаганас. Тук всяка година хиляди костенурки от застрашеният от изчезване вид „Карета” идват, за да снесат и измътят яйцата си. На един от западните брегове на Закинтос можете да се насладите на една наистина незабравима гледка – Сините пещери на Волимес (по името на градчето, в което се намират). До тях може да се стигне единствено по вода.

    Град Сараево е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Към наши дни населението на Сараево е около 400 000 души, а през 1991 година е било повече - 429 672 човека. Сараево води началото си още от 1461 година, когато е основан, още в територията на Османската империя тогава. В Сараево е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, като това става и първоначалният повод за избухването на Първата световна война. В Босненската столица се провеждат и Зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те. През града тече река Миляцка.

    Град Сараево е възникнал още през 15-ти век, намира се на кръстопътя на важните римски пътища, където е имало поселище още по времето на каменната ера. Градът е бил един от най-богатите градове в Румелия през 16-ти век. Построяват се много масивни сгради и други съоръжения, белег на османската власт, които днес са отличетелни образци на архитектурата от Османската империя. По това време в Сараево Гази Хюсрев бей отваря и университет.

    Още откакто се създава, Сараево представлява космополитен град. В него се заселват евреите, изгонени по време на Втората Световна война, построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Също както много световни градове, Сараево е побрало в себе си четирите най-големи световни религии, които оставят следи в различен аспект – културен и етинически. Вековното съжителство на тези различни религии и култури, довежда до сътворяването на една нова култура и цивилизация, която е издържала на всички исторически превратности.

    Обществените и политическите промени на Балканите след 1991 година довеждат до кръвопролитна гражданска война, която води до създаване на независима и суверенна държава Босна и Херцеговина, чиято столица е съвременния град Сараево.