Европа

Град Мостар, Херцеговина

Мостар е политически, финансов, религиозен и културен център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина. Градът се намира на 60 км от Адриатическо море и е разположен в долината на река Неретва, заключен между планините Вележа, Хума и Чабуле, които са част от масива на най-обширната планинска верига на Балканския полуостров - Динарите.

Историческият град на Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. Той е прочут със своите стари османски къщи и със стария си мост, от който произлиза и името на града. Мостът е бил построен през ХVІ  век и изграждането му продължава цели 9 години. Вярва се, че по това време Старият мост е бил най-големият с такава арка в света. Той се охранявал от две кули: кулата Хелебия и кулата Тара. Наричали ги ”Пазителите на моста” или мостари на местен език. Малко се знае за самото строителство на моста. А някои легенди сочат за негов строител Мимар Хайрудин. Градът се е развивал около Стария мост на махали, които се групирали около занаятчийската част на чаршията – търговската улица. Някои от най-значимите сгради са построени в периода между XV и XIX век.

Именно тук се намира и единствената сграда на великия архитект Синан в Босна и Херцеговина – джамията Карадьож Бег. Според надписите тя е издигната през 1557-58 година. Джамията е една от малкото в Югоизточна Европа със запазени оригинални стенописи. През 1993 г. по-голяма част от историческия град и Стария мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени. Днес Старият мост и много от сградите в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен комитет, сформиран от ЮНЕСКО. Районът около моста, с типичните особености на предислямска, източноислямска, средиземноморска и западноевропейска архитектура са изключителен пример за град с много култури. Възстановеният Стари мост и Старият град на Мостар са символ на мира, международното сътрудничество и съжителството на различните културни, етнически и религиозни общности.

Мистрас, Гърция

Мистрас заема стръмен хълм в подножие на планината Тайгетос, на 6 км северозападно от Спарта. Замъкът на върха на хълма е основан през 1249 г. от френския владетел Гийом II дьо Вилардуен. След 1262 г. попада под византийска власт, а след средата на XIV в. става седалище на Морейското деспотство. През 1448 г. последният византийски император Констанин XI Палеолог е коронован в Мистрас. През 1460 г. хълмът е завзет от турците, а през 1464 г. Сигизмондо Малатеста от Римини успява да завладее града, но не и замъка. За кратък период от време Мистрас е под контрола на Венеция (1687-1715), но отново е завзета от турците. Мистрас е една от първите освободени крепости в Гърция през 1821 г. Основаването на съвременната Спарта от крал Ото през 1834 г. бележи края на стария град. Градът е изоставен. Последният му жител го напуска през 1913 г. и днес той представлява спиращи дъха средновековни руини, вписани в прекрасен пейзаж, както и няколко манастира.

Остров Идра в Гърция

Идра е остров в залива Сароникос в Гърция. Намира се близо до източния бряг на полуостров Пелопонес и е отделен от него с едноименен проток. От столицата Атина го делят 37 морски мили или 3 часа плаване с ферибот. Най-голямото селище на острова е пристанището Идра, разположено около залив с формата на полумесец. По крайбрежната улица има хотели, ресторанти, кафенета и магазини, които обслужват туристите. На острова няма автомобилно движение, с изключение на машините от чистотата. Като транспорт се използват коне, магарета и велосипеди. Икономиката острова зависи изцяло от туризма. Идра е популярен курорт и място за краткотраен отдих на атиняни.

Светилището край Сунио, Гърция

Светилището край Сунио е едно от най-важните в Атика. Мястото е било обитавано още в праисторически времена. Полуострова е бил населен от рибари и земеделци, а останки от техните постройки могат да се видят и днес. В архаични времена е бил заобиколен от крепостна стена дълга повече от 500 м. Всъщност това е бил източният форпост на Атина, огромна наблюдателница с изглед в три посоки и на десетки километри. „Сунион Хирон” (Светилището край Сунио) за пръв път се споменава в „Одисея” като място, където Менелай спира на връщане от Троя, за да погребе своя другар Фронт Онеторид.

Находките от VII в. пр. Хр. са многобройни и доказват съществуването на организиран култ на две места от полуострова – на южния край, където е бил храмът на Посейдон; и на 500 м северно от него – светилището на Атина.

В храма на Посейдон, останките от който виждаме днес, е построен около 440 г. пр.н.е., върху руините на храм, датиращ от архаичния период .. Той е кацнал над морето на височина почти 60 м. Размерите на колонадата са 13,47 на 31,12 метра. Колоните са 16 в съответствие с архаиката, а не 20 както е обкновено в класическият период. До нас са достигнали само девет колони от перистела на южната фасада, две от северната и една от притвора. Запазени са остатъци от фриза, като сюжетите се идентифицират като битката на кентаврите с лапидите, битката на Тезей с Минотавъра и гигантомахията. Намерени са и няколко статуетки от вътрешноста на храма. Н а мястото на светилището се намират и две колонади, пропилей и стени. На нос Сунио има следи и от храм на Атина, от който са останали само основите и един капител от колона.

Монемвасия, Гърция

Монемвасия е средновековен град в Гърция, разположен на малък полуостров, край бреговете на Пелопонес, на 97 км югоизточно от Спарта. Подобно на Гибралтар, Монемвасия някога е контролирал морските брегове между средновековна Западна Европа и Леванта. Вътре в укрепения град къщите и византийските църкви са все още обитаеми и са свързани с един дълъг, тесен павиран път към град Герифа на континенталната суша. Заможни гърци са възстановили някога разрушаващите се развалини и са ги превърнали във ваканционни къщи, но извън сезона Монемвасия е почти безлюдна, а мрежата от тесни странични улички - понякога широки, колкото да се разминат двама души - остава самотна. Целогодишно има ферибот или кораб с подводни криле от Атина.

Тук е живял и творил големият гръцки поет Янис Рицос.