Европа

    Мостар е политически, финансов, религиозен и културен център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина. Градът се намира на 60 км от Адриатическо море и е разположен в долината на река Неретва, заключен между планините Вележа, Хума и Чабуле, които са част от масива на най-обширната планинска верига на Балканския полуостров - Динарите.

    Историческият град на Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. Той е прочут със своите стари османски къщи и със стария си мост, от който произлиза и името на града. Мостът е бил построен през ХVІ  век и изграждането му продължава цели 9 години. Вярва се, че по това време Старият мост е бил най-големият с такава арка в света. Той се охранявал от две кули: кулата Хелебия и кулата Тара. Наричали ги ”Пазителите на моста” или мостари на местен език. Малко се знае за самото строителство на моста. А някои легенди сочат за негов строител Мимар Хайрудин. Градът се е развивал около Стария мост на махали, които се групирали около занаятчийската част на чаршията – търговската улица. Някои от най-значимите сгради са построени в периода между XV и XIX век.

    Именно тук се намира и единствената сграда на великия архитект Синан в Босна и Херцеговина – джамията Карадьож Бег. Според надписите тя е издигната през 1557-58 година. Джамията е една от малкото в Югоизточна Европа със запазени оригинални стенописи. През 1993 г. по-голяма част от историческия град и Стария мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени. Днес Старият мост и много от сградите в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен комитет, сформиран от ЮНЕСКО. Районът около моста, с типичните особености на предислямска, източноислямска, средиземноморска и западноевропейска архитектура са изключителен пример за град с много култури. Възстановеният Стари мост и Старият град на Мостар са символ на мира, международното сътрудничество и съжителството на различните културни, етнически и религиозни общности.

    Мистрас заема стръмен хълм в подножие на планината Тайгетос, на 6 км северозападно от Спарта. Замъкът на върха на хълма е основан през 1249 г. от френския владетел Гийом II дьо Вилардуен. След 1262 г. попада под византийска власт, а след средата на XIV в. става седалище на Морейското деспотство. През 1448 г. последният византийски император Констанин XI Палеолог е коронован в Мистрас. През 1460 г. хълмът е завзет от турците, а през 1464 г. Сигизмондо Малатеста от Римини успява да завладее града, но не и замъка. За кратък период от време Мистрас е под контрола на Венеция (1687-1715), но отново е завзета от турците. Мистрас е една от първите освободени крепости в Гърция през 1821 г. Основаването на съвременната Спарта от крал Ото през 1834 г. бележи края на стария град. Градът е изоставен. Последният му жител го напуска през 1913г. и днес той представлява спиращи дъха средновековни руини, вписани във прекрасен пейзаж, както и няколко манастира.

    Идра е остров в залива Сароникос в Гърция. Намира се близо до източния бряг на полуостров Пелопонес и е отделен от него с едноименен проток. От столицата Атина го делят 37 морски мили или 3 часа плаване с ферибот. Най-голямото селище на острова е пристанището Идра, разположено около залив с формата на полумесец. По крайбрежната улица има хотели, ресторанти, кафенета и магазини, които обслужват туристите. На острова няма автомобилно движение, с изключение на машините от чистотата. Като транспорт се използват коне, магарета и велосипеди. Икономиката острова зависи изцяло от туризма. Идра е популярен курорт и място за краткотраен отдих на атиняни.

    Корените на социалната структура на Идра лежат във втората половина на XV в.  Идра достига върха на развитието си като  морската си сила през късните години на XVIII в. Селището е отбрантелно по характер. Сградите са свързани, външните стени са високи и с отвори, особено при свързването на тесните и неправилни улици. Градът се развива по продължението на централна улица, успоредна на наклона на брега.

    Светилището край Сунио е едно от най-важните в Атика. Мястото е било обитавано още в праисторически времена. Полуострова е бил населен от рибари и земеделци, а останки от техните постройки могат да се видят и днес. В архаични времена е бил заобиколен от крепостна стена дълга повече от 500 м. Всъщност това е бил източният форпост на Атина, огромна наблюдателница с изглед в три посоки и на десетки километри. „Сунион Хирон” (Светилището край Сунио) за пръв път се споменава в „Одисея” като място, където Менелай спира на връщане от Троя, за да погребе своя другар Фронт Онеторид.

    Находките от VII в. пр. Хр. са многобройни и доказват съществуването на организиран култ на две места от полуострова – на южния край, където е бил храмът на Посейдон; и на 500 м северно от него – светилището на Атина.

    В храма на Посейдон, останките от който виждаме днес, е построен около 440 г. пр.н.е., върху руините на храм, датиращ от архаичния период .. Той е кацнал над морето на височина почти 60 м. Размерите на колонадата са 13,47 на 31,12 метра. Колоните са 16 в съответствие с архаиката, а не 20 както е обкновено в класическият период. До нас са достигнали само девет колони от перистела на южната фасада, две от северната и една от притвора. Запазени са остатъци от фриза, като сюжетите се идентифицират като битката на кентаврите с лапидите, битката на Тезей с Минотавъра и гигантомахията. Намерени са и няколко статуетки от вътрешноста на храма. Н а мястото на светилището се намират и две колонади, пропилей и стени. На нос Сунио има следи и от храм на Атина, от който са останали само основите и един капител от колона.

    Монемвасия е средновековен град в Гърция, разположен на малък полуостров, край бреговете на Пелопонес, на 97 км югоизточно от Спарта. Подобно на Гибралтар, Монемвасия някога е контролирал морските брегове между средновековна Западна Европа и Леванта. Вътре в укрепения град къщите и византийските църкви са все още обитаеми и са свързани с един дълъг, тесен павиран път към град Герифа на континенталната суша. Заможни гърци са възстановили някога разрушаващите се развалини и са ги превърнали във ваканционни къщи, но извън сезона Монемвасия е почти безлюдна, а мрежата от тесни странични улички - понякога широки, колкото да се разминат двама души - остава самотна. Целогодишно има ферибот или кораб с подводни криле от Атина.

    Тук е живял и творил големият гръцки поет Янис Рицос.