Флоренция, Италия

    Флоренция е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. В периода 1865 - 1870 е  столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно. Заема  площ около 102 км2 и е с население около 356 000 души . Счита се за люлка на западноевропейския Ренесанс.

    Селището е основано през 59 пр.н.е. под лат. име Florentia (чете се Флоренция и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.

    Възраждането на града започва през X в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През XIII в. обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета - флорин, високо ценена в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко ги намалява. Преди Черната смърт около 25 000 са работили в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната са осигурявали голяма част от приходите на града. През 1382-1434 Флоренция попада под властта на фамилията Албизи — най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Медичите са били банкери на папата, което също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо - Лоренцо. Лоренцо "Великолепни" е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През XV в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и много други таланти. След смъртта на Козимо Медичи през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление. Замирането на клана на Медичите и възкачването през 1737 на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е било непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния-Пиемонт през 1859 и Тоскана става провинция на обединеното италианско кралство едва през 1861.

    Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. Населението на Флоренция се удвоява през XIX в., а през XX в. то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията.

    През ноември 1966 г. Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.

    Публикуваме снимките от Флоренция с любезното съдействие на Невена Букова.