Солун, Гърция

    Солун е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Той е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението му е 363 987 души (2001 г.), а заедно с предградията - около 800 хил. души. Включен е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Център е на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В него се намира катедралата "Непорочно зачатие на Дева Мария", която е седалище католическия Солунски апостолически викариат. Тя е разположена на около 230 км от София.

    Градът е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Владетелят го кръстил на жена си Тесалоники, сестра на Александър Македонски. Името може да се преведе и като победа на тесалийците. След завладяването си от римляните Солун е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония. При второто си посещение в Македония Апостол Павел проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и така поставил началото на християнско братство и църква.

    Солун е един от важните търговски центрове на Византия. Смята се, че тук са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий. През 1204 г. градът бил завладян от кръстоносците, участвали в Четвъртия кръстоносен поход, и бил провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян спрял пред вратите му и бил на път да го превземе, но бил предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. Солун преминал във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинил деспотството и териториите му станали васални на България. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава града, Андроник III Палеолог го продал на Венеция. Той останал останал във венециански ръце до 1430 г., когато бил превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселили в него. Солун се превърнал в един най-големите еврейски центрове, не само на Балканите.

    През 18-ти, 19-ти и в началото на 20-ти век по-голямата част от населението му било еврейско. Имало еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя били притежание на местните евреи. Солун останал в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и носил името Салоника . При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест души от града се записали доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната гърците изпреварили само с един ден българската Седма рилска дивизия и успели да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война бил подписан Букурещкият договор, според който градът бил предаден на Гърция. Десетки хиляди българи били прокудени завинаги от родните си места. Били закрити Българската мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун бил окупиран от англо-френски войски и се превърнал в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. Учредило се временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което бил на страната на френско-британските съюзни сили въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I. В големия пожар от 1917 година по-голямата част от това красиво място била унищожена. Новият градоустройствен план бил изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

    Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула. Други по-известни такива са църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка и ротондата „Свети Георги." Градът е добре устроен, с големи площади („Света София“, „Аристотел“) и широки булеварди („Александър Велики“).

    Публикуваме снимките с любезното съдействие на Адриана Георгиева.