Азия

    Aнгкор Ват се намира в Югоизточна Азия и това е вид област, която влиза в територията на днешна Камбоджа.  По времето, когато тук е властвала Кхмерската империя, Ангкор Ват е била център на държавата и от този богат период са останали редица архитектурни паметници, които разказват за великата империя, нейните традиции, обичаи и всичко свързано с вярванията им. Ангкор Ват в своята същност някога е бил религиозен комплекс, а близо до него е столицата Ангкор Том.

    За периода от IX до XV век след новата ера, Ангкор е било местоположението на поредица столични градове, които са били на територията на Кхмерската империя. Тези столични градове, или по-точно техните руини, се намират в гори и обработваеми площи в северната част на Голямото езеро (Тонел Сап), в близост до днешния Сием Рип, Камбоджа. Те са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Храмовете, които се намират в района на Ангкор са повече от хиляда, като са най-различни според различните периоди, през които са строени: от невзрачни купчини тухли и отломъци, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, който казват, че е най-големият религиозен монумент в света. Голяма част от тези храмове са реставрирани и всички заедно образуват главната колекция от примери за величието на кхмерската архитектура. Всяка година те приемат над един милион туристи.

    Япония сякаш е изградена от своята история и до ден днешен може да видите как старото успешно си партнира с новото. Японците като традицоналисти и хора, които държат на своето минало и постижения, са запазили множество паметници на културата през вековете. Като храмовете. Общият брой на храмовете в Япония не е известен с точност, но се знае, че са хиляди. Един такъв комплекс от храмове е Киомизу, който се намира в старата столица на Япония - Киото и е комплекс от 30 храма, които са изградени през далечната 778 година, в края на периода Нара. Заради ранния си строеж, Киомизу са били изградени изцяло от дърво, което обаче е дало възможност на вражеските воини да го опажаряват почти напълно през следващите векове. За да се стигне до 1633 година, когато известният шогун на областта - Токугава Иемицу, управлявал през периода Едо, го издигнал почти от пепелта.

    Храмът Киомизу, според легендите е построен от будисткия свещеник Енчин, който търсел изворите на реката Йодо. Той попада на районите в планинанта Отова, където и до ден-днешен се намира храма Киомизу.

    Районът е като "златна мина" за всички влюбени, заради Камъкът на влюбените, който се намира в самото начало на градините на Киомизу. За да се сбъдне всяко любовно желание, което сърцето ви желае, трябва да стъпите точно върху Камъка на влюбените. Но това трябва да стане със затворени очи, и трябва не просто да стъпите на него, а да го достигнете със затворени очи. Ако успеете да го настъпите, тогава желанието ви ще се сбъдне.

    Още един колоритен пример за архитектура на скални постройки в общирната Индия са храмовете в пещерите Бадами, който се намират в град Бадами, Индия. Градът Бадами е  в района Багалкот, в северната част на Карнатака. Някога Бадами е бил столица на Чалукиите, които са били управляващата сила в Карнатака. Самият град е разположен на входа на дефиле, което разполага и с каменисти хълмове на едната страна и язовир, който приютява водите на дефилето.

    Градът Бадами е известен извън Индия именно с едноименните пещери, които са и древни храмове. Храмовете в пещерите Бадами са били издълбани в песъчливите хълмове. Храмовете в пещерите Бадами се състоят от четири пещери, всяка една от които са издълбани в пясъчниците по хълмовете, в далечния шести век от новата ера.

    Видът на пещерите е семпъл и светъл. Входът на самите пещери може да се оприличи на веранда, на която има каменни колони и фигури, които водят към колонообразна мантапа, а после и до светилище, което е вградено навътре в пещерата.

    Всяка една от пещерите е отделен храм и е посветен на отделен бог или религия. Две от пещерите са посветени на бог Вишну, една на бог Шива, а последната четвъртата представлява джайнистки храм. Вътре в самите храмове може да видите различни и уникални гравюри и склуптури на различни богове, вярвания и религии.

    Елефанта е остров в Арабско море, до който се стига с лодка от многолюдният и контрастен мегаполис Мумбай (Бомбай). Когато сте се насладили на контрастите, на цветните и емоционални хора, на претоватените улички, на бляскавите магазини и звездите на Боливуд, може да посетите и малко исторически забележителности.

    Скалните храмове Елефанта се състоят от седем пещери, които са разделени на две групи. Първата група от скалните храмове е строена в чест на бог Шива, а втората група са посветени на будизма като цяло, като религия и философия.

    Има сведения, че тези скалните храмове Елефанта са строени в далечният 5 век преди Христа, и от тогава до днес много от експонатите са се запазили абсолютно непокътнати вътре.

    От своето създаване, та чак до 16-ти век, когато португалците пристигат в Индия, скалните храмове Елефанта са били напълно действащи храмове, които са приемали своите богомолци, отдадени на молитвки към бог Шива или търсещи просветлиение в дебрите на Будизма.

    Днес обаче храмовете не действат, а многобройните скулптури на слонове, които явно са изваяни в чест както на самото име на пещерите, така и като символ на свещеността (слонът е свещено животно за индийците), са разпръстнати на много места, някои от тях са музейни експонати, а други нищо чудно да са в частни колекции.

    Индийският мегаполис Бомбай носи още и името Микрокосмос на Индия. Това е място, където се срещат съвремието и древността. Тук са съвсем нормални, типично и често срещани гледки на мизерните схлупени къщурки, пренаселените улици и многобройните пазари и пазарчета, както и бляскавите улици, бутици, модерните, колосални сгради и боливудското кино, чийто роден град е именно Бомбай.

    Град Бомбай се намира на остров Салсет в Западна Индия и е в непосредствена близост до Арабско море. Името си той получава от португалски, на който език означава Bom Bahia или Добър залив. През 1995 година, градът е прекръстен на Мумбай, но и до днес все още старото име се използва в медиите, сред жителите и институциите по света.