Америка

    Еквадор, официално Република Еквадор е държава в северозападната част на Южна Америка, от двете страни на екватора, откъдето произлиза и името й. Граничи с Колумбия на север, на изток и юг с Перу и с Тихия океан на запад. Нейно владение са Галапагоските острови, които се намират на около 1000 км от континента. В сравнение с повечето южноамерикански държави Еквадор е малка страна, макар площта и да е два пъти и половина по-голяма от България (270 700 кв. км). Това е страна с резки природни контрасти. Над тропическата зеленина, банановите и кафеени плантации се издигат планинските вериги, на Андите със заснежени върхове с угасналият вулкан Чимборасо и непрекъснато изригващият Сангай, както и Котопахи - най-високият (5896 м) от всички действащи вулкани на Земята. Населението на Еквадор наброява 7 000 000 ж. От тях почти половината са индианци. Живеят почти сред вулканите, из високопланинските плата, наричани пуни.

    Столицата на страната е Кито. Град разположен на повече от 2800 метра надморска височина. Има внушителна архитектура в колониален стил. Красотите на града са наследство от испанските колонизатори, за това днес тук сякаш има едно малко късче от Испания. Разходката из града ви връща в далечна Европа. Тук освен стари сгради между множеството църкви и катедрали, ще откриете и модерни. Някои са построени за бизнес, други за живеене, но всички изглеждат спретнати и подредени. Улиците са широки, не липсва и добре поддържана градска растителност. В централната част на града е прекрасният парк Ла Каролина. Въпреки страшното земетресението от 1917 г., градът е най-добре запазеният и променен исторически център в Южна Америка. Тази високопланинска столица е запазила и досега характера на испанските градове в тропиците. Със своя богат интериор, манастирите на Сан Франциско и Санто Доминго и йезуитската църква-колеж Ла Компания са ярки примери за “Бароковата школа на Кито”, съчетаваща испанско, италианско, мавританско, фламандско и местно изкуство. Всъщност това е древен индиански град. И досега са запазени грамадни каменни стуроежи. В царството на инките Кито е бил цъфтящ град. От него до столицата на инките Куско е бил прокаран важен път с каменни стълби, изсечени в скалите, и висящи мостове, прехвърлени над дълбоките пропасти. Разположен по склоновете на угаснал вулкан, Кито има около 60 църкви и нито един завод. Повечето от старите улиците са толкова тесни, че двама души едва могат да се разминат. В центъра на града се издигат редица старинни здания - къщи и дворци с безценни съкровища на изкуството, но в покрайнините му се гушат жалки колиби. В тях няма електричество и водопровод.

    Най-големият град в Еквадор е Гуаякил. Намира не далеч от тихоокеанското крайбрежие, до делтата на река Гуаяс. Градът в по-голямата си част е разположен на западния бряг на реката. Макар и по-голям, Гуаякил не изглежда толкова богат и подреден, колкото столицата Кито. Тук е в повече е екзотиката. Тя е резултат от по-топлия климат. В Гуаякил растителността е много буйна и има огромно разнообразие от цветя и палми.

    Санта Ана де лос Риос де Куенка се намира в долина заобиколена от Андите в южната част на Еквадор. Градчето е основано през 1557 г. в съгласие със строгите ръководни принципи за строителство, определени от испанския крал Чарлз V тридесет години по-рано. В наши дни това колониално селище от вътрешността на страната е третият по големина град в Еквадор. Куенка все още се придържа към ортогоналното градоустройство, което е на почит в града от 400 години. Селището е един от селскостопанските и административни центрове и място, където взаимодействат местни и имигрантски общности. Архитектурата на Куенка, която в голямата си част датира от осемнадесети век, е “модернизирана” благодарение на икономическия просперитет от деветнадесети век, тъй като градът се превръща в основен износител на хинин, сламени шапки и други продукти. Всъщност всеизвестните сламени шапки "панама" винаги са били традиционен еквадорски продукт,а погрешно са наречени така, защото са изнасяне през Панама.

    Икономиката на Еквадор е развиваща се. Страната е бедна и има нисък стандарт на живот. Има големи социални контрасти. Богатите са малко, а хората с минимални доходи са много. Икономиката разчита главно на добив на полезни изкопаеми, като нефт, злато, сребро и платина. Много важно за икономиката на страната е селското стопанство. Еквадор е световен износител на банани. Отглеждат се и други експортни култури, като кафе и какао.

    Климатът на Еквадор е екваториален, тъй като нулевия паралел преминава през територията на страната. Въпреки това се наблюдават големи различия. Например островите Галапагос имат сравнително променлив, хладен и засушлив климат. Втората нетипична за екватора черта е лятното захлаждане от юни до септември, когато дневните температури рядко надвишават 23°C. Това става под влияние на сезонна смяна на теченията в Тихия океан. Валежите като цяло на всякъде са обилни, но в източната част. преобладават. Тук ще откриете поразителен животински свят. Джунглите на Еквадор гъмжат от живот – птици, влечуги, змии, жаби, бозайници, хиляди насекоми. По ниски са температурите единствено във високите части на планините.

    Редица исторически и природни обекти са под закрилата на ЮНЕСКО и са включени в списъка на организацията като част от Световното културно и природно наследство. Сред тях са островите Галапагос. Разположени сред Тихия океан на 1 000 км от южноамериканския континент, 19-те острова Галапагос и заобикалящият ги воден резерват са наричани “жив музей и пример за еволюцията”. Тези вулканични късове замя се намират в пресечната точка на три океански течения и са място на преплитане между различни морски видове. Продължаващата сеизмична и вулканична дейност отразява развитието на процесите, при които са се образували островите. Те, заедно с голямата изолираност на островите, са създали необикновен животински свят – например сухоземната игуана, гигантската костенурка и много видове сипки, вдъхновявили Чарлз Дарвин за написване на теорията на еволюцията чрез естествен подбор. Национален парк Сангай се отличава с изключителна природна красота, два активни вулкана и наличие на цял спектър екосистеми от тропически гори до ледници, с поразителен контраст между снежните шапки на върховете и горските местности и равнините. Изолацията на тази територия спомага оцеляването на местни видове като планинския тапир и южноамериканския кондор.

    Еквадор е все още не особено популярна туристическа дестинация, но пък с огромен потенциал, защото тук наистина има какво да се види и усети.

    Аржентина - страна на тангото, футбола и необятните диви простори - е една от най-удивителните страни в Южна Америка. Тя поразява с пленителните си пейзажи и уникалните си природни богатства. Крайбрежието на Aтлантика и вечно заснежените върхове на Андите, необятните равнини на Патагония и спиращите дъха водопади Игуасу са само част от тази пъстра смесица от природна красота. Разположена в Южна Америка, с площ от 2.8 млн. кв. км, Аржентина граничи с Чили, Боливия, Бразилия, Парагвай, Уругвай и океана. Тя владее малки острови и източната част на остров Огнена земя.

    Както мнозина от вас навярно знаят, домът на известния като "литературното чудовище на Америка" Стивън Кинг се намира в Бангор, щата Мейн. Това, което може би не знаете, е, че точният адрес е 47 West Broadway и на него почти целогодишно се стичат тълпи от туристи, жадни да снимат това архитектурно произведение на изкуството. А защо точно произведение на изкуството? Погледнете прекрасната, аргистично оформена порта с това, което мнозина автори и по-специално Джорж Бийм, биограф на Кинг, определят като "цербери." Цялата ограда, включително и железните орнаментални скулптури са ръчно изработени от Тери Стийл, който

    This photo shows the excellent Wrought iron work outside King's house in Bangor. It was started in 1981 and completed 2 years later. The entire fence, including ornamental statues was hand made by Terry Steel after he was commissioned by Stephen King.

    An excellent photo of the King's residence in Bangor. It is locally known as the William Arnold House and was built in 1858 for the princely sum of $7,000

    Source: Andre Girard's Stephen King page. Used with permission.

    Source: Andre Girard's Stephen King page. Used with permission.
    A photo from inside the fence. The first floor of the cylindrical tower is Tabatha's office, while Stephen uses a room at the rear, above the swimming pool's dressing rooms. There was a rumour that a ghost haunted the living room of the house, even after the King'

     

     

     

    The surrounding neighborhood is way more inviting than I would have thought. The houses are all large and expensive-looking, but they’re close to the street, which is itself wide and open, and a public sidewalk does what public sidewalks do directly in front of them. I totally see the appeal of living in the place. It’s highly accessible, and you can go there without feeling like the neighborhood watch is burning sideways 8’s into your back with binoculars.

    Stephen King’s house is red with white trim, old enough to look historic, and absolutely towers over you. Despite that last, it does look smaller than you’d think it would from the front, but it reaches back far enough that you can’t mistake it as anything but a mansion. It’s also in complete full view and not at all hidden behind the small wrought-iron gate that envelopes the place. Speaking of which, Robert Frost once wrote something about cool fences making cool neighbors, so based on just that, King must be a hit at the neighborhood yard sales. It’s also a big reason why this house’s appearance is so notable. Spiders, bat-winged creatures, and a three-headed reptile all decorate the black wrought-iron in natural and subtle ways. And by natural and subtle I mean not annoying. It’s exactly something you’d hope a nice guy steeped in horror stories would do to his house. Acknowledge who he is without megaphoning it around.

    Столицата на Чили е град Сантяго, който е разположен в самото подножение на великата планинска верига Андите. Началото на Сантяго като град е положено от неговият основател Педро де Валдивия на 12 февруари 1541 г., като тогава е носел името под Сантяго де Нуева Естремадура.

    Сантяго де Чили, както е пълното име на столицата, е най-големият икономически и културен център на Чили. Разполага с четири аерогари, голям жп възел, а населението му се състои от 5 456 326 жители заедно с предградията от преброяването през 2006 г.

    Сантяго де Чили днес е огромен град, разположен в едноименната плодородна долина във вътрешността на страната, на 100 км от океана, в който живеят повече от 5 милиона души. Небостъргачи съседстват с църкви от XVIII век, а жителите с еднакво удоволствие носят както делови костюми, така и традиционни индиански одежди. Луксозните райони Провиденсия и Лас Кондес са обградени от къщите на бедните "калямпас". При това нивото на живот на местното население е едно от най-високите на континента. Център на града е площад Пласа де Армас ("Площад на оръжията ") с паметник на основателя Педро де Валдивия, а също монумента "Свободни Америки" и статуята на първия кардинал на Чили - Хосе Мария Каро. Около площада са съсредоточени повечето исторически паметници:
    - къщата на губернаторите
    - сградата на Кралската Аудиенция (днес Исторически музей)
    - колонадата на Фернандес Конча
    - пъстрият Централен пазар - Меркадо Сентрал
    - Катедралната църква
    - сградата Почтамта
    - пешеходната алея Пасео Аумада
    - дворцовият комплекс Ла Монеда - президентският дворец и мястото на "последния бои" на президента Алиенде.
    Наблизо са и Държавната опера и балет, планината Сан Кристобал известна със своята знаменита статуя на Дева Мария (висока 36 м), казино "Кумбре", обширни паркове, зоопарк и планинската железница "телеферико". В подножието на Сан Кристобал е разкошната Ботаническа градина с огромна колекция от растения, фолклорния център "Виктория" и винарната "Камино Реал". Тук има много паркове - Централният градски парк , обкръжен от многобройни колониални здания и увеселителни заведения, "Търговският парк" представляващ един зелен градски пазар, парк "Кинто Нормал" с многобройните си площадки за игра, а и парковете Балмаседа, Санта Лючия и Метрополитано. Една от забележителностите на града е Барио Белявиста, известен като "Парижкият квартал". Това е бохемски район с двуетажни вили в колониален стил, тихи алеи, етно ресторанти и атрактивен пазар на занаятите, провеждащ се всеки петък и събота. Не по-малко колоритни са и районите Провиденсия, Ел Голф, Витакура и Лас Кондес и пешеходната улица Уерфонос и Република. Струва си да се видят църквата Св. Августина , базиликата Дева Мерседес, сградата на Католическия университет, базиликата на Ангелите в парка Балмаседа, сградата на Националната библиотека с мавзолей на Бернардо О'Хигинс, детските комплекси "Мапуче" и "Алеята на фигурите ". Сантяго има и много музеи - Музей на съвременото изкуство, Национален музей на изящните изкуства, Музеят Сантяго в Каса Колорада ("цветната къща") и най-съвременният Планетарий материка. Особено внимание заслужва къщата-музей на великия чилийски поет Пабло Неруда врязана в скала в подножието на планината Сан Кристобал.

    Сантяго де Чили е един модерен и активен  метрополис, който е винаги усмихнат  и една от най-активно разрастващите и развиващи икономики в Южна Америка. Това обаче не пречи по улиците му всеки дошъл на екскурзия да срещне атрактивни амбулантни търговци, които продават какво ли не - от карфици до сладолед, а прислужничките пътуват с часове, за да лъскат подове и да сменят пелени в ексклузивните предградия.

    Обвитият от смог Сантяго преди всичко е типично комерсиален град, но пък всеки дошъл тук не е съжалявал, защото истинско удоволствие е да откриеш процъфтяващата кулинария и артистични среди, а на по-малко от час се намират ски курорти от световна класа, известни плажове и пъстроцветният пристанищен град Валпараисо.

    И разбира се има доста културни забележителности в Сантяго, като Музеят на изящните изкуства (Museo de Bellas Artes).

    Макар да има доста дълга история, Сантяго не е успял да запази много исторически сгради и паметници, а това е така, заради големите земетресения, които столицата е преживяла на няколко пъти. Сред архитектурно историческите забележителности на този период днес попадат Casa Colorada, датираща от 1769 година, църквата Сан Франциско (San Francisco), построена през 1586 година и забележителната постройка на Posada del Corregidor (1750 година).

    както е пълното име на столицата,,

    Столица на Барбадос (част от островната група Малки Антили в Карибско море) и най-големият град в страната е Бриджтаун. Населението на Бриджтаун се състои от 99 580 жители, по последните данни от 2006 година, а цялата площ на столицата е 38,8 кв.км.

    Столицата на красивият Барбадос съвсем заслужено е една от най-интересните и желани туристически дестинации в целия Карибски регион. Бриджтаун е много важен финансов, информативен и конгресен център за региона.

    Освен пейзажите, с които може би свързвате това райско кътче, в Бриджтаун може да прекарате и една пълноценна от културна гледна точка екскурзия, заради многото забележителности, които са винаги отворени за милионите туристи.

    Също така се организират и много интересни мероприятия, на които всеки може да вземе участие или просто да погледа, като например Световния турнир по крикет.

    В Бриджтаун има и редица красиви сгради, някои от които символи на световните религии, като например Еврейската синагога в Бриджтаун. Сградата е строена през 17-ти век, като през 1831 година е била разрушена от ураган. За щастие отново е съградена през 1929 година, за да може да радва и до днес посетителите си със своята величествена готическа красота. Тя е все още действаща и в нея се провеждат служби.