Америка

    В региона Мато Гросо до Сул в Бразилия, и по-точно в тихото и спокойно, подходящо за пълноценна почивка малко градче Бонито, се намират редица прекрасни подземни езера и пещери. А най-красивото, и затова станало и най-популярното, е Синьото езеро или неговото вместилище - Пещерата на синьото езеро. Интериорът на Пещерата на синьото езеро е богат на сталактити, сталагмити и други невероятни геоложки формации. Но това, което наистина грабва човешкото око, щом пристъпите прага на пещера, е невероятно дълбокият син цвят на езерото, което се намира в пещера, дало и името й.

    Наситеният син цвят на езерото в Пещерата на езерото, се дължи на голямата дълбочина, която заемат водите на езерото, а нюансите, които варират зависят изцяло от мястото, на което е застанал човека, който го гледа. Според местните изследователи, самото езеро е захранвано от подземна река, която обаче все още не е открита. Навлизайки на стотина метра навътре в пещерата, ще затаите дъх от невероятно кристалните води на езерните води. А ако и през това време слънцето разбие облаците и озари с някой случаен лъч повърхността на езерото, тогава бихте се почувствали като в приказка: изживяването и гледката са просто неописуеми.

    Най-голямото плавателно езеро в Южна Америка, е езерото Титикака. Също така то държи рекорда за най-високото плавателно езеро на планетата. Езерото Титикака е разположено на 3821 метра надморска височина и се намира в Андите. Около половината му територия влиза в територията на днешно Перу, а останалата половина е в Боливия. Площта, която заема езерото Титикака е 8300 кв. м, които се захранват от 25 реки, които идват най-вече от Перу, както и снеговете топящи се от високите и красиви Анди.

    Дължината на езерото Титикака е 195 километра, а в най-широката си част е голямо 50 км. Средната му дълбочина е около 100 метра, а в най-дълбоката си част, която е измерена е 281 метра. Средната температура на водата на езерото Титикака е от 10 до около 12 градуса по Целзий.

    За инките езерото Титикака е люлката на тяхната цивилизация. В тяхните вярвания, основният им бог - Слънцето, е изпратил своите деца - син и дъщеря, на Земята, а задачата им била да основат велика и могъща цивилизация - тази на нките. И точно така станало. Синът и дъщерята на Слънцето излезли от водите на езерото Титикака и сложили началото на Империята на инките, ето защо местните го наричат и "Свещеното езеро".

    Преди европейците да стъпят на американска земя, те си нямали и представа какви чудеса имало там. И когато влезли като завоеватели, те останали изумени от невероятните градове, величествени пирамиди, храмове и несметни богатства от злато, сребро и нефрити.

    И днес може да видите руините на Чичен Итца. Целият комплекс е разположен на площ по-голяма от десет квадратни километра. В неговите предели влизат храмове, тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Чичен Итца е истинско произведение на изкуството от древните инки, оставили такова голямо наследство за своите деца, или в случая за завоевателите, каквито са били европейците през 1500-те години.

    Отстрани на барелефите, направени от масивен камък, може да се видят изсечени змии и черепи, които внушават страх и говорят сякаш от вековете за жертвоприношения, кръв и човешки писъци. Чичен Итца не е само красота и архитектура, тя е и култура, такава, каквато са я разбирали древните народи на Мексико, и от които на европейците им се изправили косите.

    Задължителна дестинация за вашата екскурзия до Южна Америка! Част от новите световни чудеса, Мачу Пикчу, древен град в Перу, е на 2300 метра над морското равнище и се намира на 112 км от Куско. Сгушен е в самото подножие на Свещената долина на инките. Според редица изследвания от съвременни изследователи, Мачу Пикчу е само една малка част от някогашен огромен комплекс от внушителни сгради и крепости, чието главно предназначение е било защитата на инките от набезите на индианците в огромните дебри на джунглата.

    Макар и само останки, Мачу Пикчу, все още говори, че е бил разделен основно на четири части. Северозападната част е била вероятно тази, която се е ползвала за религиозни цели. Точно там може да видите и т.нар. Свещен площад. А също така и  храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". В тази част на Мачу Пикчу е и слънчевата лаборатория, която е позволявала на инките да определят часа по сенките и годишните сезони.

    В североизточната част са се намирали най-големите жилищни сгради. В югозападната част са били наблюдателната кула, толкова важна част от града, както и някои други ключови и жилищни сгради. А на югоизток са били най-скромните постройки. В най-долната част на терасите на Мачу Пикчу се намира гробницата. По време на разкопки там били открити 135 скелета, като 109 от тях били женски.

    Статуята "Христос Спасител" се намира в Рио де Жанейро, Бразилия, и в течение на годините се е превърнала в символ на града и страната като цяло. Тя е едно от Седемте нови чудеса на света. Завършена е през 1931 година и е висока 38 метра. А това, че е построена на висок хълм в покрайнините на Рио де Жанейро я прави още по-забележителна. Огромните 30-метрови ръца на железния Христос сякаш са готови да прегърнат и предпазят града. Статуята "Христос Спасител" е изградена от железобетон, обилицована с несмлян талк, което я прави устойчива на влиянието на времето.

    Статуята над Рио де Жанейро тежи цели 1145 тона и един от главните символи на Бразилия. Ако искате да посетите статуята "Христос Спасител" от града може да вземете железницата, автомобил под наем или пък да си направите един преход дотам. Гледките, които се откриват по пътя до статуята са незабравими, а когато се изкачите и до самата основа на статуята и се огледате, дъхът ви ще спре пред гледката на море, град и прострялите се в далечината хълмове. Едва ще ви се тръгва оттам.