Америка

    Теотиуакан е мистериозен, древен град, който бил създаден един век преди Новата Ера от неизвестни до момента индиански племена. Сегашното му име означава “Мястото на боговете” или “Където боговете са сътворени”, но има данни, че първоначално този град се е казвал “Топан”, което в превод означава “колония”. В миналото той е бил с голямо на брой население и главното му предназначение било за извършване на култово-религиозни цели. Спрямо тогавашното време, той е бил най-големият град в местността и притежавал население около 200-250 хиляди души. Не е бил свързван директно с определена империя или култура, затова някои от учените смятат, че сам по себе си е бил малка държава.

    Паленке е един от най-важните и интригуващи градове, построени в далечното минало от маите. Те са индиански народ , говорещ майски език, а броят им днес достига до 6 милиона души. Маите били първите хора, които започнали да строят големи градове от камък  и ги свързвали с пътища, които преминавали през джунглите и блатата. В миналото те били интелигентни и много религиозни хора, което много личи и в техните постройки. Паленке се намира в близост до река Усумасинта  и някога е бил център на изкуството, астрономията и религията. Като всяка друга майска архитектура, и неговата е много пленителна. Типичен архитектурен модел на маите и ацтеките е да строят пирамидите си на няколко нива, като до върха се стиха посредством стълби. Някои от най-високите майски пирамиди в света, притежават около 500 хиляди стъпала. Те смятали, че колкото по-висока е една пирамида, толкова по-близко е тя до боговете, а стълбите (които липсват при египетските пирамиди) при маите били строени, защото те вярвали, че по тях боговете слизат на Земята.

    Бразилия е най-голямата и най-населена страна в Латинска Америка. Тя е петата по големина в света. Разположена е в централните и източните части на Южна Америка. Граничи с Венецуела, Гайана, Суринам, Гвиана, Колумбия, Перу, Боливия, Парагвай, Аржентина, Уругвай и с Атлантическия океан. Една трета от площта на Бразилия e част от Амазония - най-голямата низина на Земята.

    Република Чили е държава в югозападната част на Южна Америка, интригуващо място за екскурзия в тази част на света. Тя е като тясна ивица простираща се по крайбрежието на Тихия океан. На север граничи с Перу, на североизток с Боливия, на изток с Аржентина, а на юг проливът Дрейк я отделя от Антарктида. В състава на страната влизат остров Пасха ("Великденският остров"), архипелагът Хуан Фернандес, част от остров Огнена земя в южната част на страната и множество по-малки острови. На територията й има както действащи, така и спящи вулкани като общият им брой е 600.

    Съществуват много теории относно произхода на думата "Чили". Може да е наследило името си от думата chilli в езика на Индианците Мапуче, означаващо "там, където свършва земята" или "най-дълбоката точка на Земята", или от езика на Aymara, на който tchili означава "сняг".

    По бреговете на океана има многобройни лагуни с великолепни плажове. Недалеч от Сантяго се намира най-популярния курорт в страната - Виня дел Мар (град градина), наречен така заради многобройните паркове и градини. Въпреки че крайбрежните води не са подходящи за къпане, заради ниската температура той остава известен с шумните музикални фестивали, които се провеждат ежегодно в третата седмица на февруари.

    Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Чили се дели на 15 региона, всеки от които се управлява от интендант назначен от президента. Регионът се разделя на провинции под ръководството на губернатор, също назначаван от президента. От своя страна всяка провинция е разделена на комуни, всяка със собствен кмет и съветници, избирани от жителите.

    Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Чили е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.

    Северната част на Чили е пустиня. Там виреят само някои видове кактуси и храсти. Климатът в централната част е умерен. На юг пасищата са подходящи за отглеждане на добитък, областта е камениста и студена. Страната е подложена на доста природни бедствия - вулканични изригвания, земетресения, цунами. Почти 90 % от ~16 млн. население на страната е съсредоточено в средната й част. Само в столицата Сантяго и около нея живеят 5 млн. души. Чилийци са метиси, индиански племена и потомци на преселници от Еврапа. Нивото на престъпност и корупция в Чили е най-ниското в цяла Латинска Америка. При общуване с местните жители избягвайте да обсъждате политически теми, особено що се касае до управлението на Пиночет. Употребата на спиртни напитки и пушенето по улиците се смята за липса на възпитание. Най-разпространени по пазарите са стоките от кожа, мед и вълна. Популярни са и плетените кошове и изделията от сребро. В местната кухня са популярни  "ломо а ля побре" (късчета говеждо с гарнитура от пържени яйца и картофи), задушено месо със зеленчуци «локро», бифтек с картофи, яйца с лук "бифе-а-ля-побре"; запечен на скара дроб с колбаси "париляда". Важно място на масата заемат царевичните тортили и "хумитас" – варена царевица с различни добавки, завита с царевични листа и разнообразните палачинки и особено тиквените "сопайпиляс". По крайбрежието са широко разпространени са ястията от морски продукти, а за най-вкусни се смятат "манчас-а-ла-пармезана" (запечени с пармезан раци) и огромните омари на остров Хуан Фернандес. Към екзотичните блюда може да сеприбави супата от морски таралежи.Чилийските вина се правят от изключително качествено грозде и по специална рецепта, което способства да получат изключителен аромат и наситен вкус.

    Преди около 10 000 години мигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно. След завладяването на империята на инките Педро де Валдивия Валдивия основава редица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава и днешната столица Сантяго - огромен град, който днес има над 5 млн. жители.

    Валпараисо или както го наричат местните – Валпо е основно пристанище на Чили и вторият по големина град в страната. Именно от тук е започнала колонизацията на Чили. Валпо е едно от най-интересните места в Южна Америка.Заемащ най-стръмната ивица земя между бреговата линия и намиращите се наблизо хълмове Валпарисао е осеян от множество криволичещи улички, къщите са накацали по склоновете и до тях водят пешеходни пътечки и извити стълби и планински железници. За център на града се смята площад Сотомайор с паметника на капитан Артуро Прату. За забелжителност на града са Катедралната църква и живописният фонтан на площад Виктория, сградата на Парламента, Музеят на естествознанието, на изкуството ина морето. На градското пристанище Муеле Прат, на което е разположен пазара непрестанно кипи от хора, там са намират и многобройни крайбрежни ресторанти.

    Пунта Аренас е удивителен град на брега на Магелановия пролив. До откриването на Панамския канал това е било едно от най-големите пристанища в Америка. Днес не толкова значим, но това не пречи да се смята за един от най-колоритните градове на страната, успял да съхрани следите от миналото си величие и разкошните си дворци. Регионалният краеведчески музей, деловият квартал в центъра на града и свободната икономическа зона Зона-Франка, а също така и хълма Ла Крус, с най-високата си час от която се открива великолепна панорамна гледка към целия град, пролива и северната част на Огнена земя – това са само малка част от интересните места на Пунта Аренас. Недалеч от града са знаменитите Големи водопади, колониите от пингвини Отуей, пещерата Милодон, до която е разположен и планински курорт.

    Остров Пасха ("Великденският остров"), известен и с полинезийското си име Рапа Нуи, е вулканичен остров в източната част на Тихия океан. Той също е част от територията на Чили. Това е най-уединеното кътче земя в целия свят. Най-близката точка от човешката цивилизация се намира на 3600 км от острова. Населението му днес е ~2000 души, които се прехранват от риболов, овцевъдство и туризъм. Островът е особено интересен с уникалните си образци на изчезналата култура на полинезийците - огромните, гледащи към морето каменни статуи "маои". И до днес е загадка защо са изваяни тези повече от 600 каменни гиганта с шапки от червен камък.

    Архипелагът Хуан Фернандес е на 650 км от западното крайбрежие и се състои от островите Робинзон Крузо (Мас а Терра), Санта Клара и Александър Селкирк (Мас а Фуера). Цялата му територия е национален парк запазил уникалната островна флора от гигантска папрат, райско дърво, мирта и ята птици. Станал е известен блогодарение на романа на Дефо "Робинзон Крузо". Могат да се видят военния форт Санта Барбара, пещерата на Робинзон и залива Баха Камберленд.

    Еквадор, официално Република Еквадор е държава в северозападната част на Южна Америка, от двете страни на екватора, откъдето произлиза и името й. Граничи с Колумбия на север, на изток и юг с Перу и с Тихия океан на запад. Нейно владение са Галапагоските острови, които се намират на около 1000 км от континента. В сравнение с повечето южноамерикански държави Еквадор е малка страна, макар площта и да е два пъти и половина по-голяма от България (270 700 кв. км). Това е страна с резки природни контрасти. Над тропическата зеленина, банановите и кафеени плантации се издигат планинските вериги, на Андите със заснежени върхове с угасналият вулкан Чимборасо и непрекъснато изригващият Сангай, както и Котопахи - най-високият (5896 м) от всички действащи вулкани на Земята. Населението на Еквадор наброява 7 000 000 ж. От тях почти половината са индианци. Живеят почти сред вулканите, из високопланинските плата, наричани пуни.

    Столицата на страната е Кито. Град разположен на повече от 2800 метра надморска височина. Има внушителна архитектура в колониален стил. Красотите на града са наследство от испанските колонизатори, за това днес тук сякаш има едно малко късче от Испания. Разходката из града ви връща в далечна Европа. Тук освен стари сгради между множеството църкви и катедрали, ще откриете и модерни. Някои са построени за бизнес, други за живеене, но всички изглеждат спретнати и подредени. Улиците са широки, не липсва и добре поддържана градска растителност. В централната част на града е прекрасният парк Ла Каролина. Въпреки страшното земетресението от 1917 г., градът е най-добре запазеният и променен исторически център в Южна Америка. Тази високопланинска столица е запазила и досега характера на испанските градове в тропиците. Със своя богат интериор, манастирите на Сан Франциско и Санто Доминго и йезуитската църква-колеж Ла Компания са ярки примери за “Бароковата школа на Кито”, съчетаваща испанско, италианско, мавританско, фламандско и местно изкуство. Всъщност това е древен индиански град. И досега са запазени грамадни каменни стуроежи. В царството на инките Кито е бил цъфтящ град. От него до столицата на инките Куско е бил прокаран важен път с каменни стълби, изсечени в скалите, и висящи мостове, прехвърлени над дълбоките пропасти. Разположен по склоновете на угаснал вулкан, Кито има около 60 църкви и нито един завод. Повечето от старите улиците са толкова тесни, че двама души едва могат да се разминат. В центъра на града се издигат редица старинни здания - къщи и дворци с безценни съкровища на изкуството, но в покрайнините му се гушат жалки колиби. В тях няма електричество и водопровод.

    Най-големият град в Еквадор е Гуаякил. Намира не далеч от тихоокеанското крайбрежие, до делтата на река Гуаяс. Градът в по-голямата си част е разположен на западния бряг на реката. Макар и по-голям, Гуаякил не изглежда толкова богат и подреден, колкото столицата Кито. Тук е в повече е екзотиката. Тя е резултат от по-топлия климат. В Гуаякил растителността е много буйна и има огромно разнообразие от цветя и палми.

    Санта Ана де лос Риос де Куенка се намира в долина заобиколена от Андите в южната част на Еквадор. Градчето е основано през 1557 г. в съгласие със строгите ръководни принципи за строителство, определени от испанския крал Чарлз V тридесет години по-рано. В наши дни това колониално селище от вътрешността на страната е третият по големина град в Еквадор. Куенка все още се придържа към ортогоналното градоустройство, което е на почит в града от 400 години. Селището е един от селскостопанските и административни центрове и място, където взаимодействат местни и имигрантски общности. Архитектурата на Куенка, която в голямата си част датира от осемнадесети век, е “модернизирана” благодарение на икономическия просперитет от деветнадесети век, тъй като градът се превръща в основен износител на хинин, сламени шапки и други продукти. Всъщност всеизвестните сламени шапки "панама" винаги са били традиционен еквадорски продукт,а погрешно са наречени така, защото са изнасяне през Панама.

    Икономиката на Еквадор е развиваща се. Страната е бедна и има нисък стандарт на живот. Има големи социални контрасти. Богатите са малко, а хората с минимални доходи са много. Икономиката разчита главно на добив на полезни изкопаеми, като нефт, злато, сребро и платина. Много важно за икономиката на страната е селското стопанство. Еквадор е световен износител на банани. Отглеждат се и други експортни култури, като кафе и какао.

    Климатът на Еквадор е екваториален, тъй като нулевия паралел преминава през територията на страната. Въпреки това се наблюдават големи различия. Например островите Галапагос имат сравнително променлив, хладен и засушлив климат. Втората нетипична за екватора черта е лятното захлаждане от юни до септември, когато дневните температури рядко надвишават 23°C. Това става под влияние на сезонна смяна на теченията в Тихия океан. Валежите като цяло на всякъде са обилни, но в източната част. преобладават. Тук ще откриете поразителен животински свят. Джунглите на Еквадор гъмжат от живот – птици, влечуги, змии, жаби, бозайници, хиляди насекоми. По ниски са температурите единствено във високите части на планините.

    Редица исторически и природни обекти са под закрилата на ЮНЕСКО и са включени в списъка на организацията като част от Световното културно и природно наследство. Сред тях са островите Галапагос. Разположени сред Тихия океан на 1 000 км от южноамериканския континент, 19-те острова Галапагос и заобикалящият ги воден резерват са наричани “жив музей и пример за еволюцията”. Тези вулканични късове замя се намират в пресечната точка на три океански течения и са място на преплитане между различни морски видове. Продължаващата сеизмична и вулканична дейност отразява развитието на процесите, при които са се образували островите. Те, заедно с голямата изолираност на островите, са създали необикновен животински свят – например сухоземната игуана, гигантската костенурка и много видове сипки, вдъхновявили Чарлз Дарвин за написване на теорията на еволюцията чрез естествен подбор. Национален парк Сангай се отличава с изключителна природна красота, два активни вулкана и наличие на цял спектър екосистеми от тропически гори до ледници, с поразителен контраст между снежните шапки на върховете и горските местности и равнините. Изолацията на тази територия спомага оцеляването на местни видове като планинския тапир и южноамериканския кондор.

    Еквадор е все още не особено популярна туристическа дестинация, но пък с огромен потенциал, защото тук наистина има какво да се види и усети.

    Страница 1 от 5