Африка

    Тимбукту се намира в Западна Африка, в държавата Мали. Много често го бъркат, че се намира на брега на голямата река Нигер, а всъщност местоположението му е на 20 км навътре от водата, освен това не е остров, както смятат някои, още по-малко пък е измислено или мистично място.

    Според легендите, издигнатите от кал и глина джамии в Тимбукти, които ще видите при екскурзията си в Мали, са били вдъхновение за самият Гауди. Град Тимбукту има славна история от своето създаване през вековете, като това някога е било мястото, на която са се пресичали световни пътища, които свързвали Западна Африка с търговията на цяла Северна Африка и оттам и с Европа.

    В Европа, това, с което свързвали името Тимбукту винаги било метафора за екзотични, далечни земи, а разказите за африканския град, златните му дворци и високите кули са събуждали въображението в късното Средновековие. 

    Една от най-запомнящите се легенди, свързани с Тимбукту, е за император Манса Муса, който през 1324 година тръгнал на поклонение в Мека с хиляди хора от митичния град през Кайро. Спирайки в Кайро, императорът посетил султана и му дарил толкова много несметни богатства в знак на уважение, че всички започнали да говорят за неизброимите богатства на Тимбукту.

    Древното и непрекъснато спрягано за извор на мъдростта, селище е положило основите не само на ислямската, но и на световната цивилизация. Или поне е спомогнало за тяхното развитие. Преди XIV век още Тимбукту става световен книжовен център, където са били написани и пренаписани десетки хиляди книги, а през XV век е основан и първият Ислямски университет, в който обаче освен Корана са изучавани и редица други светски дисциплини. Според хрониките в неговите сгради са учили над 20 000 студенти накуп в 180 медресета. В универститетската библиотека са се съхранявали хиляди ценни ръкописи, част от които днес са в световните музеи, друга част в Мали и други африкански музеи. Според една ислямска пословица "Солта идва от север, златото - от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта - от Тимбукту".

    Днес Тимбукту е част от независимата държава Мали.

    Днес над пустинята в Гиза, любителите на древна история може да се полюбуват на Пирамидите в Гиза, единственото оцеляло чудо от древния свят. Те са три на брой, и се намират недалеч от съвременната столица на Египет - Кайро. Най-голямата от Пирамидите в Гиза, е Великата пирамида, чието местоположение е между река Нил и Западната пустиня. Тя е била строена повече от двадесет години. По древни писания е известно, че е завършена около 2560 г.пр.Хр. Във Великата пирамида е разположена погребалната камера на фараона Хуфу или по-известен като Хеопс. Той е починал през 2566 г.пр. Хр. 

    Пирамидите в Гиза, или известни още като Египетските пирамиди (най-вече Хеопсовата пирамида) заедно с Големият Сфинкс са единственото чудо на античния свят достигнало до наши дни. Когато се говори за Египетските пирамиди, се имат предвид само трите от тях - Пирамидата на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те се намират в една линия. Архитект и главен надзирател на строежа е бил Хемон. Местоположението на Египетските пирамиди не е случайно. Древните египтяни са вярвали, че на западния бряг на Нил се намира земята на смъртта, защото слънцето залязва именно на запад.  Ето защо домовете им се намирали на източния бряг на реката. От трите, а и от всички останали малки пирамиди, най-голямата е тази на Хеопс, която е висока 147 м и с площ от 229 кв.метра. Тя е почти изцяло запазена. .

    Днес Пирамидите в Гиза са една от туристическите забележителности на Египет, дори и най-голямата, която годишно се посещава от стотици хиляди туристи от цял свят. 

    Тунис е една великолепна страна - страна на бедуини и камили. Страна на оазиси и сред тях красотата на пустинните жени. Един от най-красивите градове на Тунис е Sidi Bou Said. Ето защо минете през него накрая при вашата екскурзия в Тунис, за да запазите красивите впечатления дълго след това. Доста ще ви е трудно да не се влюбите в това градче, цялото извезано с портокалов цвят и сини порти. И това може да съзерцавате, докато си пиете чая от борови ядки или сорбе в някое от многобройните кафенета. И това след разходка по средиземноморския тунизийски бряг.

    Пътуването из Тунис няма да е пълно, ако не посетите и типично африканския Кайроян, средиземноморския Сосе или Хамамет. Разходете се по калдъръмените улички, покрай железните жалузи и отнесете в Европа спомена за това невероятно и  екзотично място. Опитайте типично арабските ястия баклава от хилядолисто тесто и мед, макроуд с фурми и задължителния чай с борови ядки, който ви носи повече свежест и релаксиращо удоволствие сред пустинната мараня. Ще трябва обаче да прекарате няколко часа в някое типично туниско заведение за хранене, защото кухнята им не се изчерпва само с това - тя е богата и пъстроцветна, също като целия Тунис.

    Александрийската библиотека и до днес се помни като най-голямата съкровищница на ума в древния свят. Това в действителност е била най-голямата библиотека, в която са се съхранявали трудовете на философи като Сократ, Платон, на Омир. Преди 2000 години, обаче тя бива унищожена при пожар. Нещо, което се говори в легендите. Но в действителност няма останали никакви руини от нея, нито дори една стена. Възвеличаваната от поети и пътешественици библиотека е обгърната в мистерия, за която се предполага, че най-вероятно може и да означава, че никога не е съществувала. И все пак сянката на надеждата остава.

    Според легендите и данни от исторически бележки, Александрийската библиотека е била пряк съперник на тогавашната библиотека в Атина, която е била най-голямата съществуваща. В Александрийската библиотека се вярва, че се е появявала всяка новоиздадена книги, ръкопис или папирус.

    Днес, почти 3000 години по-късно, учени-ентусиасти са решили да повторят опита на древните и в светът, пълен с огромно разнообразие от информация, от издадени десетки хиляди, не стотици хиляди творби и други произведения, да направят новата Александрийска библиотека. Най-богатата библиотека на света. Естествено тя отново се намира в Александрия, Египет. Сградата е във формата на срязан косо цилиндър, чийто замисъл е като символ на Слънцето – идолът, който са почитали египтяните. Постройката е на 11 етажа, с огромна и светла читалня, предвидена за 3500 читатели, където може да получите копие от всяка една книга, със седем равнища за четене. Невероятно постижение на модерното инженерно изкуство.  На едната стена на Александрийската библиотека може да се запознаете с всички човешки езици, съществували някога и разбира се съвременните такива – те са изографисани като символ на писмеността и науката, към които човек се стреми от своето осъзнаване като такъв.

    С право можем да кажем, че новата Александрийска библиотека е един достоен наследник на своя праотец от Древен Египет.

    Атласките планини са огромен, планински масив в северозападна Африка. Те минават през цели три държави - Алжир, Мароко и Тунис, в това число и Гибралтарската скала. Най-високият връх на невероятните планини се намира на територията на Марока и се казва Джебел Тубкал. Висок е 4167 метра.

    Атласките планини са един вид граница, която разделя средиземноморското и атлантическото крайбрежие от палещите лъчи и безбрежните пясъци на пустинята Сахара. Чудесно място за нетрадиционна почивка и екскурзия, ако искате да почувствате сливането на две коренно различни природни забележителности.

    В Атласките планини има население, но е предимно от бербери в Мароко и араби в Алжир.

    Климатът е субтропичен, а планината се разделя на две - с планински релеф и с равнинен релеф. Заради двата ясно обособени сезона - сухо лято и топла, влажна зима, а и заради плодородните, черноземни почви, в равнините на Атласките планини се отглеждат множество култури. Портокали, мандарини, маслини и множество зърнени култури са само част от развитото земеделие.

    Растителността е богата и екзотична, представена от традиционните иглолистни и твърдолистни растения и цветя, които растат само тук, където се налага да задържат влагата.

    В Атласките планини, или по-скоро в градовете край тях, може да намерите множество културни забележителности, паметници на културата на множеството култури и нации, които са минали през пустинята, опитвайки се да я опитомят, и в крайна сметка заселили се тук. Именно те в съчетания е мекият, благоприятен климат правят района толкова предпочитан за туризъм и почивка. Не се лишавайте и вие от удоволствието и екзотиката на Атласките планини.