Остров Пасха

    Политически част от Чили, Великденският остров - Пасха - е един от най-изолираните в света, обитавани острови. Негов най-близък населен съсед е остров Питкерн на 2 075 км на запад. Великденският остров, е разположен в Тихия океан на геогравска ширина близки до тази на Калдера в Чили, от която е отдалечен на 3 510 км. Островът е около 24,6 км дълъг и 12,3 км в най-широката си част, а формата му е триъгълна. Има площ от 163,6 кв. км, и максимална височина от 507 метра. Има три сладководни езера - кратери: Рано Кау , Рано Рараку и Рано Арои, но не и постоянни потоци или реки. Той е с вулканичен произход и се състои от три сляти угаснали вулкана. Според специалистите последната вулканична активност на острова е била преди около 1000 години. В началото на 20 в. пара се е издигала от кратера Рано Кау. Събитието е документирано и снимано от губернатора на острова.

    Първоначалното заселване на острова от полинезийците е някъде между 300 и 1200 г. след н.е. Значително въздействие върху екосистемата, монументално строителство и статуи се откриват след 1200 г. Археологическите сведения показват, че тогава на острова е имало повече от 20 вида дървета, някои от които с височина над 15 метра, и различни видове сухоземни птици. По-късно те са били унищожени, вероятно в резултат на социален катаклизъм. По време на откриването на острова от европейците в 1722 г. е цялата екосистема е била вече променена, островът обезлесен и сухоземната фауна изчезнала и значително намаляла популацията от морски птици. Броят на жителите също намалял и от предполагаемите 15 000 души останали само около 2000.
    Първият европеец достигнал острова е холандеца Яков Рогевеен. Това станало в навечерието на Великден 1722 г. и поради това островът получил името Великденски. На полинезийски се нарича Рапа Нуи или Рапа Нуи Пито, което означава Пъпът на света или Краят на света. Езикът на острова е полинезийски и е най-близък до наречието на островите Мангарева. След откриването му неговите жители преживяват глад, епидемии, набези на ловци на роби, колониализъм, а островът е почти напълно обезлесен. От 1888 г. Великденският остров е чилийска територия.
    Това с което островът е известен в цял свят безспорно са каменните статуи моаи. Открити са 887 от тези гиганти. Изваяни от втвърдена вулканична пепел (туф) от вулкана Рано Рараку, някои с височина до 10 метра, те са били поставени върху специални каменни платформи наречени Аху по протежение на цялото крайбрежие на острова. Представляват торсове, завършващи до бедрата, но някои от тях са в пълен размер, коленичили и с ръце на скръстени на стомаха. Повечето имат шапки от червен туф. Неизвестно защо почти две трети никога не са били довършени и са останали в кариерите, а някои лежат по пътя към своите Аху. Най-големият Моаи издигнат на платформа е известен като Паро и тежи цели 82 тона! През 1722 г. почти всички изправени с татуи са били по местата си, но по-късно и по неизвестни причини започва тяхното събаряне. Последните от изправените Моаи са били видяни от Дж. Кук през 1774 г. В началото на 19 в. вече няма нито една изправена статуя. Днес 50 от тези гиганти отново стоят по местата си. Никой не знае защо изобщо островитяните са започнали да ги ваят и издигат. Общоприетото мнение е, че са свързани с култа към предците и задачата им е била да предпазват острова и носят плодородие.
    Не само Моаите са представляват интерес на Великденския остров. Самите каменни платформи Аху са не по-малко монументални, но не така впечатляващи за посетителя. Някои от тези церемониални платформи, изградени от огромни каменни блокове достигат 200 м дължина. Били са построени общо 313 такива платформи. Освен тях са открити каменни стени, два типа каменни къщи, вероятно служещи за култови церемонии, и над 4000 каменни изображения издълбани на почти 1000 места. Повечето от пещерите, с които е осеян островът, са били използвани за различни цели - като крипти, гробници, скривалища или крепостни съоръжения.
    Особен интерес представлява писмеността на Великденския остров. Ронго Ронго, говорещите дървените таблички, все още не са разчетени. Последните островитяни, владещи тази тайнствена писменост, са станали жертва на ловци на роби.
    Резбованитте дървени фигурки са също така интересни. Въпреки относително големите си размери са били носени на врата. Колкото повече са били окачени, толкова по-висок е бил общественият статут на притежателя им.
    От 1975 година насам в началото на февруари на Великденския остров се провежда фестивалът Тапати, за да се отпразнува културата Рапануи. Острова има Национален отбор по футбол, а в градчето Ханга Роа има три дискотеки. На почит е и специфичната музикална традиция.

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.