Галапагоски острови

    Галапагоските острови (официалното им име е Аргипелаг Кулон) са група вулканични острови в източната част на Тихия океан на 625 мили (972 км) западно от Еквадор, част от който са те. Състои се от 15 големи, 3 по-малки острова и 107 скали и съвсем малки островчета с обща площ 7 880 км², разпръснати в океана на площ от 45 000 км². Най-големият от тях, остров Изабела, е повече от половината от площа на архипелага - 4 640 км 2. Тук е и най-високата точка на островите - вулканът Болф, висок 1707 м.
    Макар и разположени около екватора, островите имат хладен климат, дължащ се на студеното Хумболтово течение. Средната температура е 23 градуса. Валежите също са оскъдни. На островите практически липсват реки и езера. Липсата на прясна вода и достатъчно плодородна земя дълго препятстват колонизацията им.

    Днес населението на Галапагоските острови, които от 1973 г. са обявени за провинция, наброява 25 000 души. В основата си това са метиси, смес от индианци и испанци. Има и голям брой бели, предимно испанци, както и потомци на ранните европейски и американски заселници. Техен основен поминак е разрастващият се туризъм. Обитаеми са островите Балтра, Флорена, Изабела, Сан Кристобал, и Санта Круз. Столица на провинцията е Пуерто Морено на остров Сан Кристобал. Летища са изградени на Сан Кристобал, Изабела и Балтра.

    Архипелагът е открит през 1535 г. от епископа на Панама Фрай Томас, по време на негово плаване до Еквадор, но островите са били посещавани от жителите на Южна Америка значително по-рано. Доказателство за това са откритите от Тор Хейердал артефакти. До началото на 19 век често са били използвани за убежище на английски пирати, а по-късно от китоловци. Еквадор анексира архипелага през 1832 г. Тогава се правят и първите опити за заселването им. През 1835 г. островите са посетени от Чарлз Дарвин, по време на околосветското пътешествие на кораба Бигъл. Тук Дарвин прави значими наблюдения, допринесли значително за оформянето на теорията му за произхода на видовете чрез естествен подбор. По време на ІІ Световна война САЩ установяват тук военноморска база и радарни станции.

    Макар Еквадор да приема закон за защита на островите, неговото приложени започва едва през 1959 г. Във връзка със сто годишнината от публикуването на "Произход на видовете "на Чарлз Дарвин, правителството на Еквадор заявява, че 97.5% от площта на архипелага е национален парк, с изключение на областите, които вече са колонизирани. По същото време е основана и Фондация "Чарлз Дарвин" (CDF), чиято основна цел е да провежда научни изследвания и да предоставят резултатите на правителството за ефективно управление на Галапагос. През първите години природозащитните програми, като например премахването на въведените видове и защита на местни видове, се извършва от персонала на изследователската и станция. Сега повечет от тази дейност се осъществява от Национален парк Галапагос. През 1986 г. прилежащата акватория с обща площ 70 000 km² е обявена за морска природо-охранителна зона. Архипелагът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.Почти всички видове обитаващи Галапагос са уникални. Най-известни естествено са Галапагоските костенурки, наричани още слонски заради огромните си размери. На испански костенурка Galapago, и от тук името на островите! Под закрила са също морската и сухоземната игуана, зелената морска костенурка, морската краставица, безкрилият корморан, галапагоският ястреб, галапагоският пингвин и още много видове. Сред тях естествено са и 13те вида Дарвинови чинки.

    Въпреки непрекъснатите мерки за защита на този уникален кът земя, много от проблемите все още остават. Това са както внесните от заселниците видове (кози, прасета, плъгове и насекоми), така и незаконният риболов във водите на архипелага, туристическата и заселническа експанзия и не на последно място бракониерството - през 2008 г. само на остров Пинта са били убити 53 морски лъва. Това сериозно застрашава крехката еко система на островите Галапагос.
    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.