Персия - вихрушка от древна история или просто Съдба

    Както ни учи историята през вековете множество империи са се възкачвали и падали. Много владетели са искали да владеят света и почти са успявали. Но само почти. Защото светът е твърде голям, за да може да го впримчи в своя стереотип само една нация. Колкото и провинции да погълне. А хората винаги са били бунтари по природа и колкото и една нация да е напредничава, модерна, неподтисническа, все ще се намери група, която казва, че народът е под игото на някой владетел. Не че историята не познава много такива случаи. Но хората като цяло не са създадени, за да се подчиняват. И все пак историята ни говори друго – едни от най-големите империи, оставили дълбока следа в нейната магистрала, са съществували достатъчно дълго, за да сложат началото на много неща – религия, традиции, ритуали по дадени земи.

    След целият този леко безсмислен увод мога да кажа с думи прости, че моята простовата душа е впечатлена от екзотиката на източните империи. Като Персия. Да, безспорно тук има пръст играта и филмът, създаден по нея. Става въпрос за Принцът на Персия. Но по-важното е, че филмът, който откъм реплики и ефекти не е кой знае какво, все пак може да накара да се замислите за постиженията на древните цивилизации и дали в някои отношения не са много по-напреднали. Така или иначе, обаче е доста интересно да се гмурнем във вълните на времето, макар и само чрез останките от една велика империя.

    Персия е била една от най-големите държави в древния свят. Обхващала е днешните държави по цялото продължение на Иранското плато, Мала Азия, Египет и Европа. Ако погледнете картата на древния свят, Персия прилича на едно голямо, продълговато влечуго. Хиляди търговски пътища са минавали оттам и заминавали извън Персия. С право може да се каже, че това е било едно от търговските и културни средища на Древния свят.

    Тъй като обаче мен предимно ме занимават тайнствените сили в тази вече изгубена империя, ще си говорим за богове и чудни, митологични създания.

    Според персийските вярвания, първото, което било сътворено от света, било небето. То е описано като празна, мидена черупка. След небето е сътворена водата, след това била земната твърд. Първоначално според персийците, земята била плоска и гладка, без абсолютно никакви планини или други неравности. А слънцето стояло непрекъснато в небето, както по обяд препича. След това растенията и животните били създадени. Човекът е шестото поред създание, което е сътворено, а последното – седмо е бил огънят. И след това животът започнал. За персийците, числото седем е много важно число. Например те вярвали, че Светът бил разделен на седем области /каршвар - karshvar/, които са се образували с първият дъжд. Във всяка една област живеели различни създания. Човекът, естествено, населявал най-голямата част от Света – кхванират /Khvanirath/. Което тук е леко нелогично, като се има предвид, че почти всяка империя отдава голяма почит на боговете си, явно персите са харесвали преди всичко себе си, което не е голяма изненада.

    В хрониките на Зороастролозите, чиито текстове редица учени са изучавали, се казва, че върховният бог на персите, нещо като Зевс, Йехова, Аллах и Господ-Бог, е бил Ахура Мазда /Ahura Mazda/ или в превод – Мъдрият господар. Той е създателят на небето и слънцето, на водата и човека, на всяка жива твар, той е основният източник на божественост и доброта. Точно както са правили и много други върховни богове в други религии. Което може да ни наведе на мисълта за корените на всяка една следваща религия.

    От другата страна на божествената монета стои злото, разбира се, в лицето на Ангра Маину /Angra Mainyu (Ahriman)/, който е зъл дух, желаещ унищожението на истинския свят и вечни страдания за хората и животните. Следователно, така нареден, животът на хора и животни е вечна битка между доброто и злото, между Ахура Мазда и Ангра Маину. В борбата си срещу Мъдрият господар и неговите създания, Ангра Маину е подпомогнат от много демони, сред които най-главните са Аешма /Aeshma/, демонът на яростта и беззаконието, и Азши Дахака, който може да срещнете и в небезизвестна компютърна игра от Юбисофт. Но там са ни спестили малко ужаса – според персите, Дахака е чудовище с три глави, шест очи и три челюсти, а най-ужасното е, че тялото му е пълно с влечуги и скорпиони. Нещо, което безспорно би ме отказало за малко от гейминга.

    Трудно бих описала всички божества, герои и митове, в които са вярвали или създали хората на Персия. Мога само да кажа, че след разпадането на най-голямата империя в древността, редица богове са “усвоени” от други народи – Митра от индийците, боговете на огъня, войната и океаните от гърците и римляните, а бог на дъждовете може да срещне в тракийските вярвания. Навсякъде, където Персия е протегнала ръка е дала култура и начални религиозни вярвания, които с вековете са се превръщали в упование за цели народи. Разбира се наред с многото мероприятия в кърваво червено, които са били модни тенденции тогава. Няма какво да си кривим душата, големите империи не винаги са управлявали с блага дума и десница. Но щом погледнем това, което е останало днес – романтика и пак романтика, във вид на малко камъни и съдове от глина, нашите неприживели толкова вълнение души, освен някоя и друга одисея с плащане на сметките, копнеят да се докоснат макар и за малко до първоизточника на всичко, до Началото. Защото животът започва именно с Началото. А то е наша Съдба.

    И все пак всяко нещо си има край. Александър Македонски превзема Персия и с това слага краят на една велика ера, на величието на Зороастризма. А хиляди ръкописи са унищожени и никога няма да стигнат до ръцете на съвременния човек. Ако все пак искате да се потопите поне за малко в историята, заповядайте в Иран, стига да не ви е страх от конфликти, и вижте част от останалите паметници там.