„Турист”?!? Мисля, че значи „идиот”

    Мразя да спя в автобус. Щото не мога да спя. Слизайки на гарата в Бургас се прозявах като караконджул, и то явно много екзотичен и перспективен караконджул с раница, защото 2-3 местни таксиджии веднага ме питат „Where are you from”, а друг мил човечец иска да му уедря куп десетолевки на по-едри банкноти или валута, ако имам. Ми, нямам. Не, че нямам, но нямам. Сигурно щях да съм на печалба, но туристите сме идиоти. Започнало се е още с Двуцветко, първия турист от Света на Диска (справка – Тери Пратчет, „Цвета на магията”), така е и до днес.

    Докато стигна градската градина (все така красива, както я помня от дете), вече съм изплюскал закуската от една шоколадова кифла. А удоволствието топлите морски вълни да ти измият опесъчените крака е само на 6 часа от София. От 7:20 до 7:40 АМ все повече млади и ентусиазирани пенсионери се появяват на плажа, извършвайки бодра физзарядка по бански, надъхани като за манифестация под мъдрото партийно ръководство от отминалите дни. Май е време да се изнасям да снимам.

     

    Да отидеш в Рим и да не видиш папата. Началният план за безплановата почивка беше да отида на море 2-3 дни, да правя каквото ми хрумне, само не и да работя. Е, няма да бачкам тук действително (предимно защото не взех лаптоп), но получих запитване за сайт на някакъв хотел. Да не смееш да се отбиеш при познати. В резултат довечера ще пътувам не към Созопол, а към Китен – спането ще е при клиентите. И ще наснимам хотела им, разбира се. Като сложим в сметката, че обяснявах и от какво се състои един сайт, излиза, че пак съм бачкал по почивно време. Не пак, а отново.

    А лошото е, че ми се доспива вече след накъсаната дрямка в автобуса, шляенето половин ден из града (запознаване с обстановката) и кисненето в едно кафе с интериорен дизайн като пещера. Пак добре, че котките се разхождат около, а не върху мен.

    Картата показва, че мога да продължа или към Созопол или към Ахтопол, евентуално Резово, но ме съмнява времето да стигне. Последните 15 часа бяха типично курортни – със систъра се забихме в някакво заведение, че не сме се виждали сигурно от година, после (трезвени!) продължихме – тя към един магазин за MP3-ка (честита, със здраве), а мен ме натовариха на колата и газ към Китен. Стаите в хотелчето без звезди са повече от прилични, с хладилник, ТВ (не ползвах нито едно от тях) и климатик, лъскава баня (многократно ползвах с кеф), а също и не съвсем удобно легло (ползвах, нямаше как). Плажът е супер, морето също, мидите и самото градче – безинтересни. Всяка втора къща е с табелка „свободни стаи”, ако идвате, не берете грижа за настаняване. Но в момента Китен е станал... с една дума – панаир. Колкото по-надолу към плажа слизаш, толкова повече можеш да се нагледаш на бирарии, ресторанти, капанчета, лятно кино, стрелбища за малки деца, нямаше захарни петлета, но изобилната чалга на живо във вечерния час компенсираше напълно. Пропускам детайлите за перхидрол с високи токчета върху масите на 1-2 места. Иначе е забавно, но нещо ме дърпа към добрия стар Созопол. Ще видим, време е да ставам. До после.

    Птиците отлитат на юг. Съответно и аз, като птица проклета, потеглих натам. От Царево на юг пътят беше отврат, а автобусът се клатеше толкова малко, че едва не хванах морска болест. Ахтополската квартира ме чакаше още със слизането от автобуса, така че с настаняване проблеми нямаше. Е, очаквах малко повече лукс, примерно леглата да не са на пружини, ама карай. Изстрелях се направо към плажа, където ме чакаше втора неприятна изненада – червен флаг. Ама не междинен, както беше старата система (бяло, червено, черно), а забраняващ точно колкото червен светофар. Все пак се изкъпах, но с дрехи – благодарение на прибоя. Страхотно усещане! Вятър в косите, вълни в скалите и морска пяна право в лицето.

    Обратно в квартирата, сушене, обличане, излизане, обяд, още чалга (следващото море трябва да ми е в Каварна), пак на скалите, снимки, изпръскан фотоапарат, пак прибиране. И пак сушене.

    Особеност на отпуските, когато си отвикнал да почиваш и мързелуваш е, че енергията не те свърта на едно място. Пак на плажа. Пет минути печене и минута и пет секунди разяснения от спасителя, че и до кръста не е добре да влизаш. Или колкото искаш, но след 18 ч., като мине работното време. ОК. Мотая се в плиткото (там можело), приказвам си с хората, настава време за свобода. Особено както вятърът и вълните отслабват. Мда, не съм забравил да плувам. Излизам за малка почивка и слушам 5 мин. лекция от чичко, дето се оказа друг спасител, що съм влизал „толкова навътре на това море”. Еми, така съм преценил. Ако нямам дъно под краката или усетя и малко дърпане навътре, ще преценя друго. „Турист” ли? Мисля, че означава „идиот”. Местя се, влизам да си доплувам, правя го, най-сетне се появява придърпването навътре и излизам, загребвайки един рапан за трофей.

    Сушене, прибиране, баня, сушене. Простирам си кърпата и банския, а хазяйката отгоре ми хвърля още щипки. „А, чакай да ти пусна и рестото” (от наема). Да пускала ли още? Ми, викам, пускай. Тя пък пуска щипки, вместо още пари. Егати хората. Време е да ходя да вечерям някъде, че чалгата взе да ми липсва.

    Мамка му и прасе. Дюнерът беше екстра, но като се върнах да взема фотоапарата, за да снимам вечерното море, добричкият ветеран взе да прави проблеми и да включва каквото си иска, а не каквото му натисна от копчетата. Сложих го да съхне. Още малко шляене из града, допълване на панаирната картинка (въртележки, колички, виенско колело и малко увеселително влакче, което повече вдига шум, отколкото адреналина на 2-3 бр. пътници). С деца на море. Реших да не търся захарни петлета, наличието на захарен памук ми е предостатъчно. Утре определено ще съм другаде. Лека нощ.

    В просъница прехвърлям варианти север-юг. Юг значи Резово, до границата, а понеже с питане и до Цариград се стига, може би... :) Айде тоя път не, времето няма да стигне. Приятни сънища.

    Добро – 10 без 10 – утро. Снимането на изгрева очевидно отпада, още повече, че и вярната Минолта продължава да се държи доста прецакано. Вкъщи ще се правя на техник, тук до второ нареждане снимките отпадат. За капак раменете ме болят, щото са по-червени от индианска кожа. Явно това е цената да си бял човек (и да мразиш всякакви слънцезащитни мазила, от които става мазало). Добре, какво можем да извлечем от ситуацията? Облачно небе и вятър, няма да оставам тук. Забия ли се до Резово, трудно ще се върна, а нямам с какво да снимам красотата там. Значи Царево или Созопол. Ми, да се стягаме.

    Безумно количество бетон. Общо взето това е новият град. Старият е както го помня от дете, навява мили спомени, но червеният флаг на плажа (доста натъпкан) и липсата на свободни стаи ми подсказват, че този път тук само ще се разходя. Важен факт е почти пълното отсъствие на чалга в стария град, от което направо ликувам. На нейно място има латино, евъргрийн, поп, даже и две рок кръчми мернах. Както и класическото предлагане на сладко от смокини през 50 метра на всяка улица. Пържени картофки в романтична механа над морските скали, по обед единственият клиент съм аз. Оставям тефтерчето, в което пиша тези редове, картофките дойдоха. Жалко само, че фотоапаратът също е в отпуска. Но ще дойда пак, вече с работещ, а може и по-хубав. А сега добър апетит!

    Ура! Минолтата взе, че се съживи! Е, не напълно, но достатъчно, за да мога да снимам къщи, море и чайки. Вятърът утихна, слънцето пече като за последно, а аз обикалям Созопол с пълна раница насред тая жега. „Турист” означава „идиот”. Но обещах в 5 следобед да съм в Бургас, а дотогавам имам по-малко от 2 часа. Отделен въпрос е, че и тук толкова гъмжи от чехи, че щях да съм научил чешки, ако бяха чехкини. C’est la vie. Отивам да се метна на нещо до Бургас, че имам още една задача преди пет.

    Екстра. Таксито ме закара точно където ми трябва. Трябва да се видим със систъра и гаджето й, да хапнем и пийнем като за последно (не знам кога ще се видим отново), да се натоваря на автобус за София и да се прибера. По възможност и да се топна още веднъж в морето, за последен път. Това беше планът. О, да – и да хапна малко цаца, че да отидеш на море и да не ядеш цаца е като... да не видиш кардинал във Ватикана, щото все пак се къпахме в морето, папата го видяхме. А плановете се правят, както е известно, за да има какво да се обърка. И така ги объркахме, че без малко да не си тръгна :)

    Шляхме се. Купихме подарък за рожден ден. Минахме през гарата, питах на информацията за автобуси за София, патицата зад гишето на свой ред пита „Ама за целия ден ли ви интересува?”, и след като получих нужното си бих камшика. Разходихме се през морската градина. Преядохме със сладолед. Ива беше уморена, не можа да слезе с мен до плажа, нито да ходи до чистата му част. Без нея, но с огромен кеф нагазих във водата, събрах още малко мидички, подпрях си дупето на панталона на едни мокри скали, цялостно си накиснах, осолих и опесъчих краката и се върнах обратно в доста забавен вид. И с тонове добро настроение. Забихме се в някаква кръчма до археологическия музей, ядохме и пихме, после пак на гарата. Заредени за автобус. А, дойде и гаджето й. Най-накрая, тоя човек вече реших, че го е страх от мен. 30 мин. по-късно, кафето на гарата, автобусът идва... а с него и поредната идиотщина. Питам шофьора колко време има, докато тръгнат. Отговор – „15 минути, даже 10”. Ами, аз десет минути го разбирам като десет минути. Три минути по-късно се връщам от тоалетната, за да науча, че автобусът е тръгнал преди минута и половина. Като бяхме млади неспазването на разписанията поне беше само в посока закъснение, не обратното. Требе да се адаптирам.

    Часът е 22:30, за деня остава само още един автобус, а влакове няма. Сестра ми седи на пейка между двама мъже (мен и гаджето й) и четем на глас „Оптимистична теория за българския секс” на Иво Сиромахов. И иди разправяй, че нямаш сестра. Щото всъщност не ми е такава, а супер близка приятелка от години. Шантава работа. Както и пътникът пред мен (автобусът дойде, всичко ОК, качих се и потеглих), който след около 20 неуспешни опита да се намести на лявата и дясната седалка, накрая седна между двете, облягайки глава в празното пространство. Идиотски дни, но прекрасни!

    Филип Дудин
    14-17 юли 2009 г.

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.