Пътеписи

    Решавайки да оползотворим почивните дни, стегнахме 2 малки сака и една раница и се отправихме към границата на България. За разлика от мнозинството не я прекосихме да отидем на някой горещ плаж в Южната ни съседка, ами останахме в пределите на прекрасната ни страна. Идеята ни беше да разгледаме, онази част от България, за която все не остава време. Пристигнахме и си резервирахме хотел точно на центъра на град Ивайловград - www.trakiahotel.com. Местоположението му трябваше да е точно централно, за да не губим време в лутане из улиците, когато се прибираме от походите по забележителностите. В който и град да попаднете в България, старайте се да избирате хотели в централната част, за да ви е по-лесно ориентирането. Пък и ако се наложи да питате някого, да ви упътят лесно.

    Навсякъде из интернет пише, че туризмът в Ивайловград се развива. За мое голямо щастие не беше лъжа. Малко, китно, родопско градче, обаче хем малко хем снабдено с всичко нужно. На центъра му се подвизаваха заведения, магазини, че даже и казино. Някак си Ивайловград беше приспособен така, че всеки да си намери по нещо за него. Местните хора бяха изключително мили и гостоприемни. Заговорих се с една възрастна жена, която си почиваше на пейка, загледана във фасадата на Мутафчиевата къща, където се помещава от няколко години и Туристическия информационен център. Макар да имаше диалект успяхме да се разберем доста лесно. Разказа ми, как сега вече няма толкова млади хора, като на времето. Каза ми, че старото име на Ивайловград било  Ортаккьой, което значело „по средата“. Питах я защо точно „по средата“. И тя ми посочи на север и ми каза, че ако тръгна в тая посока, хем ще вървя на север, хем ще стигна до Гърция,ако продължа напредще стигна до Турция, а ако тръгна в обратната посока ще осъмна в Западни Родопи. Та заради това са го кръстили Ортаккьой, по-средата между всичко си. След като си поговорихме известно време, времето напредна, взехме си сбогом и се отправих да поразгледам някоя друга забележителност.

    В квартал Лъджа се намира „вила Армира“. Абсолютно случайно открита по време на разкопки през 1964г, тази останала вила от Римската епоха, ни даде възможността да си представим, какъв е бил животът на богатите римляни. Според свидетелства, тя е била собственост на наследник на тракийски цар. Той е получил правото да си построи вила и го е направил по един пищен начин. По тези времена, за да може да ти позволят такова своеволие е трябвало постройката да отговаря на няколко изисквания. Трябвало е да гледа на Юг, да е близо до главен път и да е построена в близост до добри съседи. Вътре е запазено цялото разположение, мозайките, колоните, включително и басейна. Интересно е че вилата е имала подподово отопление. Вила „Армира“ е толкова близо до Ивайловград, а със всичката си история успява да изпрати посетилите я, стотици години назад. Само на 1 км разстояние, може да се посети и гробницата на фамилията, която е живяла в тая вила. Разположена е на склон, за да може телата им да са по-близо до боговете.

    Следващото място, което посетихме беше крепостта Лютица. Крепост, която е съществувала до 18 век, състояща се от крепостни стени, 12 кули и две църкви. Почти всички основи са запазени от последното й вдигане през 12 век. До самата крепост не се стига лесно. С кола може само до Лъджанския манастир, който е на 10 км от Ивайловград. След това пътят продължава още 2,3 км пеша. Самата крепост е разположена на връх „Градището“, на височина от 560 м. Крепостта е наричана „Мраморния град“, защото е изградена предимно от този вид камък. Около самата крепост са намерени свидетелства за град, останки от керамични съдове, както и останки от канализационна система.

    Да си призная, имах резерви по отношение на това какво ще видим в Ивайловград. За моя огромна радост, идеята да посетим, това малко градче в Източни Родопи вместо да пропилеем почивката за поредният плаж, се оказа много добра. Горещо препоръчвам на всички, които искат да се потопят в спомени от миналото и чист планински въздух.

    altТроян е разположен по терасовидните брегове на река Бели Осъм в северното подножие на Средна Стара планина. Намира се на 36 км южно от Ловеч. Оттук започва изкачването на прохода Троян – Кърнаре. Намиращ се почти в центъра на територията на страната, това е приятно кътче за кратка екскурзия и отмора.

    Следите на първите заселници по поречието на Осъм, където се простира днес градът, се губят далеч назад във времето – в края на 14-и и началото на 15-и век. Мястото възниква като попътнопроходно селище около древния Траянов път, дал най-вероятно и името му. Като селище се появява върху картата на френския картограф Никола Сансон в 1648 г. с името Траянак. На същото място с кръгче и кула селището е обозначено и върху картата на италианеца Джакомо Кантели да Виньола през 1689 година. Надписът отново е „Trainac" до Ossan, която извира от „Monte Argentaro o di Castegnas e Catena del Mondo ot. Asmus Mons." В превод на български звучи така: „Сребърната планина или планината на Кестените, Световна верига, някога наричана Хемус планина." Това са първите писмени сведения за града.

    Археолозите обаче откриват и други. Впечатляващ обект е римската крепост Состра, разположена по трасето на военния път Ескус – Филипополис. Изграждането й започва в средата на 2-и век, претърпява три строителни периода, свързани с разрушенията, нанесени й от готските племена през 3-4 век, за да бъде окончателно разрушена от хуните през 5-и. Состра заема средищно място сред трако-римските селища в долината на Осъм. При археологическите разкопки са проучени части от укрепителната система и сгради във вътрешността – щаб на военните части, склад за зърнени храни, жилище на командващ офицер, войнишки бараки и късноантични жилищни постройки, долепени до крепостните стени. Извън крепостните стени археолозите са проучили надгробни могили, римски мавзолей, раннохристиянска църква, стопански сгради, трасе на римския път и светилище на тракийския конник. Днес развалините на укрепения военен лагер могат да бъдат разгледани в землището на село Ломец, по шосето Ловеч – Троян.

    В годините на османското нашествие градът става пристан за бежанци от Тракия, Родопската област, Дунавската равнина, дори чак от югозападните райони на Балканския полуостров. Преселниците заедно с местното планинско население формират облика на селището в края на 18. и началото на 19. век - селище с бързо развиващи се занаяти. Статут на град Троян получава в 1868 година.



    ©
     Кирил Тенев           
     

    altЗалязващото слънце беше запалило огромна, огнена клада зад високите, скални чукари над нас. Самите те сякаш изгаряха в този пожар и хвърляха дълги, тъмни сенки, които потапяха в дълбока тайнственост реката, виеща се като огромна змия между тях. Бавно превземаха моста прехвърлил двата и бряга и го обгръщаха в мистика. Тъмнината го поглъщаше, а той сякаш напук продължаваше да се откроява с белия си камък и да стои там на мястото си – величествен, тайнствен и магнетичен. Гледам този мост от няколко часа. Като омагьосан съм и не мога да откъсна очи от него – сатанински красив сред този пущинак и спущащ се тъмен мрак – Дяволския мост. Казват, че името на когото и да е, на каквото и да е, никога не е случайно дадено.

              Гората наоколо зашумява, подухва вятър откъм тъмната част на реката, от към моста, а мен ме полазват тръпки. Дали от хладния полъх на вятъра или от зловещата красота на това диво място?

    - Как си, баща ми? Ще палим ли огъня? – пита ме тихо синът ми и още по-тихо и бавно присяда до мен като в църква. Мълчим известно време. И той е вперил очи нататък. Трябват ми още няколко минути да се отърся от магията.

    -         Да ставаме! Да запалим огъня и ще ти разкажа да моста.

    Вече съвсем се е стъмнило. Чукарите около нас са ни обгърнали като в скален юмрук и биха ни потопили в непрогледен мрак, ако не е малкото късче небе останало над нас с купища греещи звезди по него.Дали защото сме на това дълбоко и тъмно място, небето е кристално ясно, а звездите са големи и невероятно ярки.

    - Виж, баща ми! Ей я там Голямата мечка, до нея е Малката, а ей това там – сочи с пръст, – е Стрелец.

    Красота...

    Огънят се е разгорял хубаво, съчките пукат тихо и приятно, а пламъците му извиват диво, самодивско хоро от проблясъци и сенки по храсталаците зад нас. Разравям жарта настрани, колкото да направя място и хвърлям няколко къса сурово месо върху нея. Докато чакаме да се опече подхващам историята за моста или поне версия на легендата, която съм чувал за него.

    РимРим е целогодишна туристическа дестинация и през всички сезони цените на хотелите и забавленията са високи. От друга страна „вечният град“ е в топ 10 на желаните места за посещение при 90 % от пътуващите хора. Като приемем и факта, че католици има по целия цвят, а най-свещеното място за тях – Ватикана се намира именно в Рим, процентът дори опира стотицата. Въпросът е какво да правиш, ако някак си си стигнал до Рим, сбъднал си част от мечтата си, но бюджетът ти е ограничен. Тук е мястото да ти споделим няколко полезни съвета.

    Първото и най-важно, защото изяжда голяма част от планувания бюджет е изборът на хотел. Настаняването тук навсякъде е скъпо – хотелите в центъра, разбира се са на по-високи цени от тези в покрайнините, но това се компенсира от транспорта. Хостелите са най-изгодната алтернатива. Там може да се намери цена от около 20-30 евро на вечер.

    Когато нощувките са вече уредени е време да се помисли за храната. Във всички италиански ресторанти, в които има сервитьори и ястията се сервират на самостоятелна маса, има такса обслужване. Тя обикновено е в размер на около 10% от сметката, а 5% бакшиш е желателен. Възможно е да си спестиш това удоволствие като посетиш ресторант на самообслужване. Също така, по-евтино е да се обядва в ресторант, отколкото да се вечеря там, защото почти всички заведения предлагат изгодни обедни менюта. За вечеря добър избор са вино-баровете, където се предлагат сандвичи и тапаси, както и бързите храни – пици на парче или палачинки .

    Относно придвижването, ако сте на почивка в Рим е да се обиколи пеша или с велосипед. Причината е, че метрото има само 2 линии, а градския транспорт не стига до самите забележителности, които са в историческия център на града. Има много фирми, които предлагат организирани велосипедни  обиколки по познати маршрути. Цените им са изгодни и за 3-4 часа могат да се посетят основните забележителности.

    И накрая – сдобийте се с Roma Pass. Това е карта, която осигурява намаления от входовете на туристическите обекти и билетите за градския транспорт. Цената и е 30 евро за 3 дни.

    Приятна екскурзия!

    Бях съвсем млад, когато открих, че за мен пътуването е най-добрият начин да науча нещо. Запазил съм и до днес тази своя душа на скитник, ето защо реших да споделя някои от уроците, които научих, надявайки се те да бъдат полезни за други скитници като мен.

    San Juan, Puerto RicoИзбягвайте музеите
    Този съвет може да ви се стори абсурден, но нека да помислим заедно: след като се намирате в непознат град, няма ли да е много по-интересно да потърсите настоящето, отколкото миналото? Хората много често се чувстват длъжни да обикалят музеите, защото са им втълпили още от деца, че да пътуваш, означава да търсиш именно такъв вид култура. Музеите са важни, разбира се, но изискват много време, както и определена цел - трябва да знаете какво искате да видите в тях, в противен случай ще останете с впечатлението, че сте видели огромно количество неща от първостепенно значение за вашия живот, но няма да си спомните кои са те.

    Посещавайте заведенията
    Именно в тях, за разлика от музеите, се проявява животът на града. Под заведения нямам предвид дискотеките, а местата, където човек отива, за да изпие нещо, да поразмишлява върху днешните времена, да поговори с някого. Купете си вестник и се загледайте в хората, които влизат и излизат. Ако някой ви заговори на някаква тема, колкото и глупава да ви се стори, завържете разговор: не можем да преценим дали пътят е хубав, ако не откъсваме очи от собствената си врата.

    Бъдете общителни
    Най-добрият екскурзовод е някой местен жител, който познава отлично града си и се гордее с него, но не работи в туристическа агенция. Тръгнете по улиците, изберете си някого, с когото бихте желали да разговаряте, и му поискайте някаква информация (къде се намира еди-коя си катедрала, къде е пощата и т.н.). Ако не ви отговори, опитайте с друг - гарантирам ви, че до края на деня ще си намерите прекрасна компания.

    Пътувайте сами, а ако сте семейни - със съпругите (съпрузите) си
    Така ще бъдете малко повече ангажирани, никой няма да се грижи за вас, но само по този начин наистина ще се откъснете от страната си. Груповите пътувания са начин да пребивавате на чужда земя, като говорите на родния си език, подчинявате се на водача на стадото и се интересувате повече от това какво ще кажат останалите от групата, отколкото от мястото, което посещавате.

    Не сравнявайте
    Не сравнявайте нищо - нито цените, нито чистотата, нито жизненото равнище, нито транспортните средства, абсолютно нищо! Вие не пътувате, за да докажете, че живеете по-добре от останалите, а за да разберете как живеят другите, какво бихте могли да научите от тях, как се справят с действителността и с необичайните неща в живота.

    Знайте, че всички ви разбират
    Дори и да не говорите местния език, не се плашете: бил съм на много места, където не съм имал възможността да общувам с думи, но винаги е имало кой да ми помогне, да ми посочи пътя, да ми даде ценни съвети, намирал съм си дори и интимни приятелки. Някои хора смятат, че ако пътуват сами, ще се изгубят веднага щом тръгнат по улиците на някой непознат град. Достатъчно е да носите в джоба си хотелската карта и в краен случай да вземете такси, като я покажете на шофьора.

    Не купувайте много вещи
    Изхарчете парите си за неща, които няма да е необходимо да носите: хубави театрални пиеси, ресторанти, разходки. В днешно време, с глобалния пазар и с помощта на Интернет, можете да се снабдите с всичко, без да е необходимо да плащате за свръхбагаж.

    Не се опитвайте да видите целия свят за един месец
    По-добре е да останете в един град четири или пет дни, вместо да посетите пет града за една седмица. Градът е като капризна жена, трябва му време, за да бъде съблазнен и да ви се разкрие напълно.

    Всяко пътуване е приключение
    Хенри Милър казва, че е много по-важно да откриеш някаква църква, за която никой нищо не е чувал, отколкото да отидеш в Рим и да се чувстваш длъжен да посетиш Сикстинската Капела с двеста хиляди туристи, които крещят в ушите ти. Вижте Сикстинската Капела, но не пропускайте и да се поразходите безцелно по улиците, почувствайте свободата да търсите нещо, без вие самите да знаете какво точно, но което със сигурност ще промени живота ви, след като го намерите.

    ПАУЛУ КОЕЛЮ

    Страница 1 от 4

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.