пещера

  • Братановата пещера

    Братанова пещера Природната забележителност “Братанова пещера” се намира на 9 км северозападно от Малко Търново, в местността Трите дерета. Името й идва от турската дума “братан”, която означава “разклонение”. Пещерата е най-голямата в района на Странджа. В една от галериите й е открита голяма запазена урна в сивочерна глина. В друга е намерено монетно съкровище от IV в. пр. Хр., съдържащо монети от Филип II, Александър Македонски и Аполония. По-късно е открита и малка бронзова гривна със змии в краищата. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1981 г. с цел опазване на обект с висока спелеологична и археологическа стойност. Тъй като е част от резерват Витаново и попада зад граничното съоръжение, достъпът до пещерата става само с разрешение и придружител от Гранична полиция и писмено разрешение от Министерство на околната среда и водите.

  • Козарска пещера

    Козарската пещера Козарската пещера е част от Лакатнишкия карстов район. Намира се в платото, където река Пробойница се влива в река Искър. Входът и е високо над нивото на реката и е трудно да бъде забелязан от случаен посетител. До тук се достига трудно, по тесни и стръмни пътечки, от където пещерата носи своето име. Входът й е голям с обширно преддверие, което често се използва за нощуване. Струящата от него прохлада е истинско блаженство след уморителното катерене по голия склон под парещите слънчеви лъчи. Пещерата е много малка, а за някогашната й красота напомнят само нападалите по пода кварцови кристали. Има два успоредни прохода, по които се достига до единствената зала. В цепнатините по тавана могат да се видят основите на някогашни огромни кварцови друзи. В ляво по посока на ръба на скалния венец може да се мине пълзейки по тясна галерия, която завършва с отвор, високо в него. От там се открива прекрасна гледка на местността.

  • Пещера Бачо Киро

    Пещерата Бачо Киро Пещерата Бачо Киро е разположена западно от Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска, на около 30 км от Велико Търново. Някога известна като Малката пещера, по-късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет на българския герой от Априлското въстание, който се е укривал от своите преследвачи в безбройните й лабиринти. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили.

    За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година, а по-късно (1971 - 1976 г.) се провеждат обстойни разкопки при входа на пещерата. Те откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена.

    Пещерата Бачо Киро е обявена за природна забележителност през 1962 г. и е първата благоустроена пещера в България. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600м. Според проучвания, оформлението на пещерата Бачо Киро е продължило близо 1 800 000 години.

  • Пещера Врелото, Монтана

    Пещерата Врелото се намира в Монтанска област и е дълга само 91 метра. Тя обаче е водна пещера, от която извира поток, донасящ прохлада за всеки, тръгнал на поход през тези места. И ако вие сте от хората, които обичат да се радват на даровете на природата, то безспорно Врелотое място точно за вас.
    Тя се намира в близост до село Говежда, община Георги Даманяво. Вътре, освен постоянно бликащият поток, има и малка зала с размери 4 х 2.5 метра, която продължава 10 метра навътре. Играта на водата с вековете е изгладила камъните в пещерата Врелото, като ги е превърнал в невероятни произведения на изкуството.

    При самият вход на малката пещера може да видите, вкопана в скалите плоча, която изобразява богинята Хеката. Може би тук са се провеждали някогашни вещерски сборища? Хеката е древногръцко божество, дъщеря на титанидата Астерия, с три тела и три глави. След битката на боговете срещу титаните, тя съхранява своите архаични функции. Тя е надерана от велика сила от Зевс, от който получава власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото тя е тази, която покровителства ловът, малките деца, семейството. На по-късен етап тя вече от лошите божества - броди в безлунни нощи и изпраща тежки сънища. Счита се, че и тя помага за направата или развалянето на магии.

  • Пещера Дяволското гърло

    Един от феномените на Родопите е пещерата “Дяволското гърло”. Тя отстои на 1, 2 км от село Триград, намира се в Триградското ждрело и е формирана вследствие на могъщи тектонични движения. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Бучащите води клокочат и тази вряща, кипяща маса вода скача по редуващите се водопади. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. В миналото този уникален природен феномен е породил много легенди. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика. В чест на боговете на подземния свят били принасяни жертви. Пещерата е отворена за посещение през цялата година.

  • Пещера Леденика

    Пещера Леденика Първите си посетители пещера Леденика приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от Враца, като до нея лесно и приятно се стига с кола, като от Враца се продължи през прохода Вратцата. Пещерата е дълга близо 300 метра. Тя разполага с 10 зали богато украсени със сталактити, сталагмити, сталактони, скални образувания и водопади. Природният обект е основна национална туристическа дестинация. Това е и най-често посещаваната пещера в България. Най-високата част на пещерата носи наименованието Седмото небе и е наистина впечатляващо със своите форми. Температурата в пещерата варира от –7º С до –15º С, до 8º С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %. Животинският свят е беден - прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.

  • Пещера Ледницата

    Пещерата ЛедницатаПещерата Ледницата се намира в карстовата местност Злостен, обявена за природна забележителност. Тук на площ от 358 ха са съсредоточени едни от най-известните, предимно пропастни пещери, една от които е Ледницата. Тя е дълбока 242 м и е разположена на дъното на голям въртоп, сред красива стара букова гора. Пещерата представлява комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали и др. Името и идва от тънката ледена кора, която през по-голямата част от годината покрива стените на входната зала и свързаната с нея тясна галерия.

  • Пещера Лепеница

    Пещера Лепеница Лепеница е пещера, която се намира на около 13 км югозападно от Велинград, на левия бряг на река Лепеница. Пещерата Лепеница е дълга 1 525 м и е на три етажа. Долният е с дължина 273 м и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. Входът на пещерата е висок само 1 м, а профилът силно наклонен. Това до известна степен е позволило на пещерата да запази уникалната си красота. Тук почти няма разклонения, което дава възможност на посетителите да се насладят на целия блясък на пещерата. От входа се разкриват няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. При осветяването пречупват светлината в най-различни цветове. В пещерата се откриват и зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Тук спелеолозите са открили седем бисера – едни от най-редките природни образувания, които сега се намират в Природонаучния музей в София. Пещерата се обитава от 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според д-р Петър Берон в Лепеница има четири вида животни, които не се срещат никъде другаде по света.

  • Пещера Моровица

    Пещера Моровица Пещерата Моровица е разположена в село Гложене, близо до град Тетевен. Недалеч от нея се намира и прочутия Гложенски манастир. Тя е една от сравнително големите пещери в България – дължината й е 3 250 м, а дълбочината достига 150 м. В нея са открити и живеят много различни и интересни видове прилепи. В пещерата са намерени оръдия от епохата на късния палеолит, използвани от древния човек. Те се съхраняват и могат да бъдат видени в историческия музей на Тетевен.

  • Пещера Орлова чука

    Пещерата Орлова чукаПещерата Орлова чука се намира на левия отвесен бряг на р. Черни Лом, близо до с. Пепелина, Русенско. Тя е втората по дължина (13 438 м) пещера в България. Представлява сложен лабиринт от преплитащи се галерии, тунели, пропасти, големи и малки зали. Открита е случайно през 1941 г. и е благосустроена през 1961 г.. През 1963 г. е обявена за природна забележителност. Името й е свързано със скалните орли, които гнездят в скалните венци край пещерата. В нишите на пещерата русенски пещерняци откриват скелетите на две огромни пещерни мечки и три мечета. Открити са още нож от кремък, стъргалки, върхове на копия и останки от глинени съдове и каменни сечива, което води до заключението, че привходните части на пещерата Орлова Чука са били обитавани от човека през каменната епоха преди повече от 40 000 до 2000 г. пр.н.е.

  • Пещера Снежанка

    Пещера Снежанка Пещера Снежанка се намира в Баташката Планина, Западните Родопи, на около 5 км югозападно от град Пещера. Макар и труднодостъпна, тя е впечатляваща с изключително красивите си  форми. В нея са запазени останки от огнища на първобитни хора. Намерени са глинени съдове, изработени от човешка ръка без да се ползва грънчарско колело, запазени от времето на древните траки. Като площ Снежанка е много малка, но е изпълнена с множество зали, богати на сталактити, сталагмити и разнообразно подчертани драперии. Името й идва от от женска фигура, образувала се по естествен път от синтер в една от залите, наречена Вълшебната зала.

  • Пещера Съева дупка

    Пещерата “Съева дупка “ Пещерата “Съева дупка “ е разположена близо до с. Брестница, на около 10 км западно от Ябланица, в един от най-големите карстови райони в Северна България. Обявена е за природна забележителност през 1963 г. Намира се на 520 м надморска височина, дълга е 400 м, а температурата в залите е постоянна през цялата година – 7-11 градуса. Пещерата носи името на своите откриватели – двама овчари Съйко и Съю. Смята се, че оформянето на пещерата е започнало преди повече от три милиона години. Според специалистите няма друга пещера в България, където на толкова малка площ да са струпани толкова много разнообразни пещерни образувания по форма и цвят. Тя и „Ягодинската пещера" са считани за едни най-великолепните пещери в България. В нея живеят осем вида прилепи, които са от защитен вид. Пещерата се намира на 520 метра височина в района на Тетевен и е дълга 205 метра.

    Всяка една от многобройните зали в пещерата си има отделно име: Харманът, отличаваща се с великолепната си акустика, Космосът, със своите характерни карстови форми, приличащи на излитащи ракети, Белият замък, и др. Пещера Съева дупка е наречена на братята Съе и Сею, които са се тук укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

    Пещерата не е от дългите, така че няма да ви отнеме много време да разгледаде всичките пет зали, като започнете от първата естествено, която носи името на сталагмит приличащ на куп сено „Купена". Втората зала – „Срутището" носи това име, тъй като на това място е имало голямо земетресение, при което се счупва един от сталактоните и придобива вида на оръдие. Третата зала е наречена „Концертна" в нея концерти са имали едни от най-великите ни естрадни певци и певици, като Лили Иванова и Емил Димитров. Следващата зала от маршрута в Съева дупка е наречена „Космос" - в нея можете да видите сталактит във формата на ракета, от там идва и името на залата. Също така може да видите и „Снежанка и седемте джуджета". А последната зала на пещерата е „Белият замък" - името идва от това, че в центъра на залата има огромен сталактон въ формата на замък.

  • Пещера Топчика

    Намира се в землището на с. Добростан, м. Сушица, община Асеновград. Пещерата е влажна, многоетажна и разклонена, и е разположена на площ от 2 ха. Обявена е за природна забележителност през 1970 г. Пещерата е уникална със скалните си гравюри на животни, представляващи кон, елен и козел от времето на първобитния човек. Открити са още кътен зъб на пещерна мечка, кучешки зъб, множество шийни и опашни прешлени от гръбначен стълб, челюсти на преживни животни. Първобитните хора са обитавали пещерата през старожелязната епоха. Намерена е керамика, предимно фрагменти от малки и средни по големина глинени съдове.

  • Пещера Ухловица

    Пещера Ухловица се намира в планина Родопи, на 3 км. североизточно от село Могилица, в местността Сините вирове. Ухловица е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни обазувания, приличащи на морски корали. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Около село Могилица има общо 20 пещери, най-интересната от които е Ухловица. Пещерата е частично благоустроена. В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния eтaж. По стръмна метална стълба туристите могат да се спуснат в галерията на долния етаж. Тази галерия е най-красивата част на пещерата. Пещерата завършва със седем невероятно красиви езера, като към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пещерата се намира на 1040 м. надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11 градуса. Обща дължина на галериите е 460 м., от които 330 са благоустроени за посещения. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до загадъчната красота на пещерата.

  • Пещерата Балабанова дупка

    България се слави с насечения си релеф, в който може да намерите най-големият брой пещери за цяла Европа. Една от тях е Балабановата дупка, която се намира в Софийска област, или по-точно в близост до с. Комщица, обл. Годеч. Общата дължина на Балабановата дупка е 4800 метра, една от най-дългите пещери в страната. Пещерата дава на своите посетители прохлада, мистерия и откъсване от реалния свят.

    Пещерата всъщност са две Балабанови дупки - малка и голяма. Входовете им са на около 300-400 метра една от друга. Ако сте начинаещи или любители пещерняци не е добра идея да се опитвате да влизате през малката Балабанова дупка.

    До 1981 година, когато малко са се откривали и картотекирали частите на пещерата, тя се е водила по статистически данни за третата по големина пещера в цялата страна. За да се откъснете от напрегнатото ежедневие ви трябва точно една такава екскурзия до Балабановата дупка, но разбира се бъдете много внимателни за това как и откъде минавате :)

  • Пещерата Марина дупка край Габрово

    Съкровищата и легендите за тях винаги са привличали копнеещите за приключения и злато. Такова място е пещерата Марина дупка, която се намира в село, близо до град Габрово. Има легенда, че съкровището, за което се говори в пещерата Марина дупка е заровено някъде в нейния край. Това години наред не дава покой на иманярите и такива от цялата страна се стичат, за да са първите, открили старовремското злато.

    Но дори без търсене на злато в пещерата, можете да си направите чудесна и забавна екскурзия до това красиво място. Наскоро дори русенски спелеолози отрили в пещерата послание в бутилка, което било там цели 32 години. Било поставено в една от нишите над пропастта през далечната 1977 година. Направилите преход до това място ползвали това послание в бутилка, като отбелязка, докъде са стигнали. На листа пишело, че след като изпили рома, който е бил в шишето, са оставили този лист хартия.

    Пещерата Марина дупка е една от най-достъпните пещери, макар и входът й да е леко пропаднал надолу, заради годините. Ако сте любител пещерняк и планинар, това е може би вашият начин да се забавлявате и да прекарате отпуската си, заедно с пикник по невероятните полянки в околността.

  • Пещерата на Синьото езеро, Бразилия

    В региона Мато Гросо до Сул в Бразилия, и по-точно в тихото и спокойно, подходящо за пълноценна почивка малко градче Бонито, се намират редица прекрасни подземни езера и пещери. А най-красивото, и затова станало и най-популярното, е Синьото езеро или неговото вместилище - Пещерата на синьото езеро.Интериорът на Пещерата на синьото езеро е богат на сталактити, сталагмити и други невероятни геоложки формации. Но това, което наистина грабва човешкото око, щом пристъпите прага на пещера, е невероятно дълбокият син цвят на езерото, което се намира в пещера, дало и името й.

    Наситеният син цвят на езерото в Пещерата на езерото, се дължи на голямата дълбочина, която заемат водите на езерото, а нюансите, които варират зависят изцяло от мястото, на което е застанал човека, който го гледа. Според местните изследователи, самото езеро е захранвано от подземна река, която обаче все още не е открита. Навлизайки на стотина метра навътре в пещерата, ще затаите дъх от невероятно кристалните води на езерните води. А ако и през това време слънцето разбие облаците и озари с някой случаен лъч повърхността на езерото, тогава бихте се почувствали като в приказка: изживяването и гледката са просто неописуеми.

  • Райчова дупка (пещера)

    Райчова дупка е най-дълбоката пещерав България. Тя е от вида пропастна пещера и която се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол. Дълбока е -382 до -372м. Галериите й имат дължина 1500м. Надморската височина на входа й е 1400 м.

    Първото проникване до дъното й е направено през 1971 г. от троянски пещерняци, а през следващите години изследователи от различни клубове са откривали все нови и нови галерии. Така общият сбор на картираните към 2003 г. галерии достига 3333 м, с които се нарежда сред най-дългите пещери в България, а денивелацията й от 387 (-377 + 10 м) я прави най-дълбоката пропаст у нас. Независимо че е най-дълбоката пропаст в България, в пещерата има само един отвес (8 м) и за да се стигне до дъното й е достатъчно само да се върви по низходящата с постоянен наклон от 30o централна галерия с дължина 920 м.

    Райчова дупка е двуетажна и много разнообразна – в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Завършва с кален сифон (мястото, където подземният поток се губи). Цялата система е оформена по контакта между мергелите и варовиците и се развива в посока север - юг. Температурата на водата е 7,5 оС, а в привходните части образувалият се през зимата лед стои до април - май. Пещерите са убежище на много редки и защитени видове гръбначни и безгръбначни животни. Поради сравнително постоянната си температура и влажност, условията на пълен мрак и оскъдните, но специфични хранителни ресурси, те биват обитавани от много стенобионтни видове (в България – безгръбначни), които извън тях загиват за броени минути. Безразборното проникване в пещерите, оставянето на отпадъци (батерии, карбид, храна) нарушават крехкото екологично равновесие, към което са се приспособили обитателите им – така много неизвестни все още видове троглобионти могат да изчезнат преди да бъдат описани и проучени.

    Намирани са единични екземпляри пещеролюбиви прилепи (голям нощник), които я използват за убежище. Независимо че пещерата не изисква специализирана техника за вертикално проникване, тя не може да бъде посещавана от хора без натрупан опит като спелеолози, тъй като крие опасности. Местоположението й в резерват Стенето, в Националния парк Централен Балкан, изисква при посещаването й с научно-изследователски цели те предварително да бъдат съгласувани с МОСВ и Дирекцията на Парка.

    Създадена е от вертикална циркулация на подземни води, улеснена о ттектонската структура, интензивните неотектонски движения и свързаното с тях дълбоко ерозионно разчленнеие на релефа. Пещерата е двуетажна с подземни потоци, срутища, блокажи, синтрови езера и каскади. Богата е на сталактити, сталагмити, завеси и вкаменени водопади. Най-красивата й част е в дъното на пропастта.

    Денивелацията й от 387м. я прави най-дълбоката пропаст у нас. Райчова дупка е двуетажна и много разнообразна - в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Температурата на водата във водните потоци е 7,5 градуса С, а образувалият се през зимата лед стои до май. Поради сравнително постоянната си температура и влажност, условията на пълен мрак и оскъдните, но специфични хранителни ресурси, Райчовата дупка се обитава от много стенобионтни видове (в България - безгръбначни), които извън нея загиват за броени минути. В пещерата са намирани единични екземпляри пещеролюбиви прилепи, които я използват за убежище.

  • Ягодинска пещера

    Ягодинска пещера Изследванията на Ягодинската пещера започват през 1963 г. като са проучени 8500 метра. През 1982-1986 г. се извършва повторно картографиране и се откриват нови галерии като дължината й достига 10500 метра. Възрастта на пещерата е изчислена на 275 000 години. В началото на пещерата, след естествения й вход, е открито енеолитно жилище – единственото в Европа запазено в естествения си вид. В него са намерени находки на керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ, хромели и др. Останките са датирани към каменно-медната епоха, около IV хилядолетие пр.н.е.

    Ягодинската пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопа планина. Тя има три основни нива и две междинни. Третото ниво е благоустроено през 1971-1982 като туристическо трасе с дължина 1100 метра. В пещерата има общо 22 вида пещерни образования от световно известни 28 вида. В нея могат да се видят сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Фауната е представена от различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти и други, а флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби. Температурата в Ягодинската пещера е целогодишна, постоянна - 6 градуса.