Природни забележителности

    Изворът на трите нимфи Аква калиде, Термополис или Бургаски минерални бани - независимо от наименованието си вече 5 хилядолетия един лековит извор привлича неудържимо желаещите да се изкъпят в него. Курортът край минералните бани на Бургас е бил популярен още в древността. Свидетелство за хилядолетното използване на минералните бани са останките от античен и средновековен град край тях и тракийското светилище на трите нимфи, покровителки на изворите. Първият знатен владетел, къпал се в лековития извор, е Филип II Македонски - цар на Древна Македония и баща на Александър Македонски. Под името Аква калиде, а по-късно и Термополис минералните бани се развивали и процъфтявали през вековете. В един от летописите се разказва, че в тях намерила спасение съпругата на византийския император Тиберий II. Първи лечебните качества на минералната вода край Бургас описва турският историк Евлия Челеби през XVII век, които твърди, че при пътешествията си по целия свят не е виждал друга по-лековита вода. Минералната вода край Бургас се характеризира като "мека". Тя е гореща, с температура 41 градуса, слабоминерализирана, умерено флуорна. Бистра е и е с много добри питейно-вкусови качества. В минералните извори търсят облекчение болни от ревматизъм, безплодие, подагра, невралгии.

    Остров Св. Тома Остров Св. Тома се намира в черноморския залив Алепу, съвсем близо до брега. Носи името на Св. Тома, тъй като на територията му се е намирал параклис с името на светеца. Площта му е 10 дка и е известен с това, че е единственото място в България, където растат диви кактуси. Те са се разсадили и аклиматизирали там преди 60 години. В самите кактуси гнездят много птици. На острова има и много змии, затова някои го наричат Змийския остров. Обявена е буферна зона с площ 707,7 ха в която влиза и природната забележителност Маслен нос – най-източната точка на Странджа и трети по големина на българското Черноморско крайбрежие. Стръмните му склонове го правят недостъпен. В миналото е имал лошата слава на лобно място на много кораби, които се разбивали в острите му скали. Тъй като товарът на повечето от тях били амфори със зехтин, това място било наречено "Маслен нос", а през турското робство - "Зейтун борун", със същото значение. Според преданието, по това време тайнствени тунели свързали Маслен нос с калето на Вълчан войвода. Според легендата тук са били заровени пиратски съкровища.

    Сините камъни Сините камъни се намират в най-високата част на Сливенската планина, на север от Сливен и обхващат площ от 7094.1 ха. Обявени са за природен парк на 28 ноември 1980 г с цел опазване на природните екосистеми, на специфичния ландшафт, на скалните образувания. През 1702 г. кримският султан Селим Герей ги нарича Сливенските Алпи. Най-високият връх в областта е Българка (1181 м). Сините камъни са осеяни с живописни скални групи -Куклите, Бъчвата, Камилата, Калояновата кула и др., както и пещери - Змееви дупки, Орлови дупки и др. Според проведените исторически и научни изследвания, на територията на парка е имало заселници още през новокаменната епоха. В пещерата Змееви дупки са открити оръдия на труда, керамика от V-III в.пр.н.е., каменни калъпи за отливане на бронзови брадви, оръжия, и др. предмети от древността. На много места по Сините камъни могат да се видят руини от стари крепости, манастир, аязми, древни пътища. В местност Хисарлъка се намира археологическия резерват Туида (римска крепост от III-V в.), а по поречието на р. Манастирска им останки от манастира Св.Спас, известен още като Св. Св. Константин и Елена, който е един от 24-те манастири, строени през XII-XIV в., известни като Сливенската малка Света Гора. През 1834 година Добри Желязков Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно, където днес се помещава Национален музей на текстилната индустрия.

    Нос Калиакра Нос Калиакра e вдаден 2 км навътре в морето, на 12 км източно от Каварна и 60 км североизточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу към морето. Районът е изключително трудно достъпен, което може би е основната причина навремето там да бъде построена древна крепост, наречена Тиризис. През вековете тя е била обитавана от траки, римляни, византийци и българи. Според преданията в нея са били укрити съкровищата на наследника на Александър Велики - Лизимах. Част от древната материална култура може да се види в малкия музей, приютен под една варовикова пещера. Разказва се и легенда за българските момичета, които са се хвърлили от високия нос, вплели косите си една в друга, за да не бъдат помохамеданчени от турците. Името Калиакра в превод означава "Красив нос". Нарекли го така заради пурпурния цвят на скалистите му брегове. Нос Калиакра е обявен за защитена територия през 1941 г.  В момента, резерватът обхваща територия от 687.5 хектара и е едно от малкото места в България, където се среща прочутият тюлен монах, един от най – редките представители на черноморската фауна.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria?start=45#sigFreeIdda881e543d

    Създаден на 23 юли 1931 г., Силкосия е най-старият резерват в България. Територията е защитена с цел опазване на вечнозелените храстови формации в най-високите й части. Площта на резервата е 396 хектара като обхваща част от водосборния басейн на река Велека. Установено е наличие на 260 вида висши, 16 реликтни и 6 ендемични растения. Това представлява 22,6% от цялата флора в Странджа планина. Голяма част от растителните видове са представители на евксинската растителност и са сходни на растителността в Мала Азия и Западен Кавказ. За някои видове, например меча боровинка, този район е единственото им находище в Европа. Тук се наблюдава явлението растителна инверсия - при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава точно обратното. В резервата се срещат и повече от 50 защитени животински вида на бозайници, птици, влечуги. В Силкосия могат да се видят сърни, диви свине, зайци, лисици, невестулки, катерици, таралежи и много други.