Природни забележителности

Поповото езеро (Пирин)

Поповото езеро Поповото езеро е сред най-красивите кътчета в Пирин. То е най-голямото по площ (12.4 ха), най-дълбокото (29.5 м) и най-широкото (336 м) пиринско езеро. Около него се извисяват стръмните склонове на 5 върха – Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Дженгал. Намира се на един час и половина път от хижа Безбог. По форма Поповото езеро прилича на неправилен петоъгълник. Сред езерото има малко кръгло островче, което се нарича Калимавката. Според легендата, някога в малко пиринско селце, живяла чудно красивата девойка Калина, единствена попова дъщеря. Един ден наоколо минал Мурат бей и, пленен от красотата на момичето, пожелал да я отведе в своя харем. Отчаяна и нещастна, Калина избягала и сякаш връх Момин Двор я погълнал. Покрусеният поп от мъка се хвърлил в студените води на съседното езеро и само калимавката му изплавала на повърхността и се превърнала в малко островче. Оттогава езерото се нарича Попово.

Водопад “Райското пръскало”

Водопадът “Райското пръскало” Водопадът “Райското пръскало” се намира в резервата Джендема (от турската дума “джендем” – ад, макар за планинските животни – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли, той е рай), обхващащ целия водосбор на Бяла река, заключен между старопланинските върхове Ботев и Равнец, както и горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Той е един от най-труднодостъпните резервати в България.

“Райското пръскало” е най-високият водопад в България, а и на Балканския полуостров (125 м) и до него може да се стигне само пеша, за около 4 часа от местността Паниците край Калофер. Извира почти от самият връх Ботев.

Изворът на трите нимфи

Изворът на трите нимфи Аква калиде, Термополис или Бургаски минерални бани - независимо от наименованието си вече 5 хилядолетия един лековит извор привлича неудържимо желаещите да се изкъпят в него. Курортът край минералните бани на Бургас е бил популярен още в древността. Свидетелство за хилядолетното използване на минералните бани са останките от античен и средновековен град край тях и тракийското светилище на трите нимфи, покровителки на изворите. Първият знатен владетел, къпал се в лековития извор, е Филип II Македонски - цар на Древна Македония и баща на Александър Македонски. Под името Аква калиде, а по-късно и Термополис минералните бани се развивали и процъфтявали през вековете. В един от летописите се разказва, че в тях намерила спасение съпругата на византийския император Тиберий II. Първи лечебните качества на минералната вода край Бургас описва турският историк Евлия Челеби през XVII век, които твърди, че при пътешествията си по целия свят не е виждал друга по-лековита вода. Минералната вода край Бургас се характеризира като "мека". Тя е гореща, с температура 41 градуса, слабоминерализирана, умерено флуорна. Бистра е и е с много добри питейно-вкусови качества. В минералните извори търсят облекчение болни от ревматизъм, безплодие, подагра, невралгии.

Остров Св. Тома

Остров Св. Тома Остров Св. Тома се намира в черноморския залив Алепу, съвсем близо до брега. Носи името на Св. Тома, тъй като на територията му се е намирал параклис с името на светеца. Площта му е 10 дка и е известен с това, че е единственото място в България, където растат диви кактуси. Те са се разсадили и аклиматизирали там преди 60 години. В самите кактуси гнездят много птици. На острова има и много змии, затова някои го наричат Змийския остров. Обявена е буферна зона с площ 707,7 ха в която влиза и природната забележителност Маслен нос – най-източната точка на Странджа и трети по големина на българското Черноморско крайбрежие. Стръмните му склонове го правят недостъпен. В миналото е имал лошата слава на лобно място на много кораби, които се разбивали в острите му скали. Тъй като товарът на повечето от тях били амфори със зехтин, това място било наречено "Маслен нос", а през турското робство - "Зейтун борун", със същото значение. Според преданието, по това време тайнствени тунели свързали Маслен нос с калето на Вълчан войвода. Според легендата тук са били заровени пиратски съкровища.

Сините камъни - Сливен

Сините камъни Сините камъни се намират в най-високата част на Сливенската планина, на север от Сливен и обхващат площ от 7094.1 ха. Обявени са за природен парк на 28 ноември 1980 г с цел опазване на природните екосистеми, на специфичния ландшафт, на скалните образувания. През 1702 г. кримският султан Селим Герей ги нарича Сливенските Алпи. Най-високият връх в областта е Българка (1181 м). Сините камъни са осеяни с живописни скални групи -Куклите, Бъчвата, Камилата, Калояновата кула и др., както и пещери - Змееви дупки, Орлови дупки и др. Според проведените исторически и научни изследвания, на територията на парка е имало заселници още през новокаменната епоха. В пещерата Змееви дупки са открити оръдия на труда, керамика от V-III в.пр.н.е., каменни калъпи за отливане на бронзови брадви, оръжия, и др. предмети от древността. На много места по Сините камъни могат да се видят руини от стари крепости, манастир, аязми, древни пътища. В местност Хисарлъка се намира археологическия резерват Туида (римска крепост от III-V в.), а по поречието на р. Манастирска им останки от манастира Св.Спас, известен още като Св. Св. Константин и Елена, който е един от 24-те манастири, строени през XII-XIV в., известни като Сливенската малка Света Гора. През 1834 година Добри Желязков Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно, където днес се помещава Национален музей на текстилната индустрия.