Природни забележителности

    Чаирите Чаирите е защитена местност в Западните Родопи. Разположена е на около 1600 м надморска височина, на близо 20 км разстояние от с. Триград. Тук се намира природният феномен "Пияната гора”, както и 7-те чаирски свлачищни езера, запазени от епохата на кватернера. Езерата са изключително красиви, с кристално-чиста вода, в която вирее планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка ливади, откъдето идва и името им (думата “чаир” в превод от турски език означава “ливада”). Едно от езерата, обвито в мъгли и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, се нарича Магическото езеро. За него се носят легенди, че е обитавано от самодиви, които със сладките си песни и красивите си танци примамват и омагьосват овчарите.

    Биосферен резерват “Царичина”Царичина” е част от световната мрежа на биосферните резервати. Намира се в близост до село Рибарица – най-южното и живописно селище от Тетевенска община. Името на резервата е свързано с чудната легенда за царската дъщеря Тамара, която се излекувала от коварна болест с помощта на магията на огнено-червеното омайниче, и до днес наричано от местните жители “царичина”.

    Освен това невероятно красиво цвете, в резервата виреят и много други интересни и редки растителни видове. Тук се намира единственото по-ясно обособено компактно находище на бяла мура в Средна Стара планина - този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров и това е най-северното му находище в света. Скалистите, трудно достъпни терени на "Царичина" гарантират оцеляването на повече от 600 вида растения, от които застрашени от изчезване са 23 вида, вписани в Червената книга на България. Между тях са и изключително красиви цветя - витошко лале, нарцисолистната съсънка, самодивското лале. Сред животните се открояват кафявата мечка, вълкът, благородният елен, както и дивите кози и видрите.

    Вратцата представлява тясно и скалисто ждрело, разположено по североизточните склонове на Врачанска планина, западните части на Стара планина. Вратцата от години наред привлича всички туристи и местни хора.

    Ждрелото Вратцата се намира само на около половин километър от самият град Враца и притегателно място на всички, които се възхищават от природата, както за туристите, така и за всички алпинисти. В района на Природна забележителност Вратцата са запазени останки от средновековна крепост Вратица (IX-XIV в.). Там се е издигало старото укрепление и крепостните съоръжения, а стръмните планински склонове са били естествена врата, “порта” за пътя и средновековното селище по протежение на река Лева. Била е 200 метра дълга и един метър широка. Затова не без основание посочената от Прокопий Кесарийски крепост Валве (на латински означава “двукрила врата”) се локализира с укреплението при Вратцата. Предназначението й е било да прегражда пътя на славянските отреди през Врачанския пролом към Сердика и югозападните части на Балканския полуостров.

    Поповото езеро Поповото езеро е сред най-красивите кътчета в Пирин. То е най-голямото по площ (12.4 ха), най-дълбокото (29.5 м) и най-широкото (336 м) пиринско езеро. Около него се извисяват стръмните склонове на 5 върха – Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Дженгал. Намира се на един час и половина път от хижа Безбог. По форма Поповото езеро прилича на неправилен петоъгълник. Сред езерото има малко кръгло островче, което се нарича Калимавката. Според легендата, някога в малко пиринско селце, живяла чудно красивата девойка Калина, единствена попова дъщеря. Един ден наоколо минал Мурат бей и, пленен от красотата на момичето, пожелал да я отведе в своя харем. Отчаяна и нещастна, Калина избягала и сякаш връх Момин Двор я погълнал. Покрусеният поп от мъка се хвърлил в студените води на съседното езеро и само калимавката му изплавала на повърхността и се превърнала в малко островче. Оттогава езерото се нарича Попово.

    Водопадът “Райското пръскало” Водопадът “Райското пръскало” се намира в резервата Джендема (от турската дума “джендем” – ад, макар за планинските животни – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли, той е рай), обхващащ целия водосбор на Бяла река, заключен между старопланинските върхове Ботев и Равнец, както и горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Той е един от най-труднодостъпните резервати в България.

    “Райското пръскало” е най-високият водопад в България, а и на Балканския полуостров (125 м) и до него може да се стигне само пеша, за около 4 часа от местността Паниците край Калофер. Извира почти от самият връх Ботев.