Природни забележителности

    Биосферен резерват “Царичина”Царичина” е част от световната мрежа на биосферните резервати. Намира се в близост до село Рибарица – най-южното и живописно селище от Тетевенска община. Името на резервата е свързано с чудната легенда за царската дъщеря Тамара, която се излекувала от коварна болест с помощта на магията на огнено-червеното омайниче, и до днес наричано от местните жители “царичина”.

    Освен това невероятно красиво цвете, в резервата виреят и много други интересни и редки растителни видове. Тук се намира единственото по-ясно обособено компактно находище на бяла мура в Средна Стара планина - този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров и това е най-северното му находище в света. Скалистите, трудно достъпни терени на "Царичина" гарантират оцеляването на повече от 600 вида растения, от които застрашени от изчезване са 23 вида, вписани в Червената книга на България. Между тях са и изключително красиви цветя - витошко лале, нарцисолистната съсънка, самодивското лале. Сред животните се открояват кафявата мечка, вълкът, благородният елен, както и дивите кози и видрите.

    Вратцата Вратцата представлява тясно и скалисто ждрело, разположено по североизточните склонове на Врачанска планина, западните части на Стара планина. Вратцата от години наред привлича всички туристи и местни хора.

    Ждрелото Вратцата се намира само на около половин километър от самият град Враца и притегателно място на всички, които се възхищават от природата, както за туристите, така и за всички алпинисти. В района на Природна забележителност Вратцата са запазени останки от средновековна крепост Вратица (IX-XIV в.). Там се е издигало старото укрепление и крепостните съоръжения, а стръмните планински склонове са били естествена врата, “порта” за пътя и средновековното селище по протежение на река Лева. Била е 200 метра дълга и един метър широка. Затова не без основание посочената от Прокопий Кесарийски крепост Валве (на латински означава “двукрила врата”) се локализира с укреплението при Вратцата. Предназначението й е било да прегражда пътя на славянските отреди през Врачанския пролом към Сердика и югозападните части на Балканския полуостров.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria?start=40#sigFreeId0e9a88f84e

    Поповото езеро Поповото езеро е сред най-красивите кътчета в Пирин. То е най-голямото по площ (12.4 ха), най-дълбокото (29.5 м) и най-широкото (336 м) пиринско езеро. Около него се извисяват стръмните склонове на 5 върха – Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Дженгал. Намира се на един час и половина път от хижа Безбог. По форма Поповото езеро прилича на неправилен петоъгълник. Сред езерото има малко кръгло островче, което се нарича Калимавката. Според легендата, някога в малко пиринско селце, живяла чудно красивата девойка Калина, единствена попова дъщеря. Един ден наоколо минал Мурат бей и, пленен от красотата на момичето, пожелал да я отведе в своя харем. Отчаяна и нещастна, Калина избягала и сякаш връх Момин Двор я погълнал. Покрусеният поп от мъка се хвърлил в студените води на съседното езеро и само калимавката му изплавала на повърхността и се превърнала в малко островче. Оттогава езерото се нарича Попово.

    Водопадът “Райското пръскало” Водопадът “Райското пръскало” се намира в резервата Джендема (от турската дума “джендем” – ад, макар за планинските животни – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли, той е рай), обхващащ целия водосбор на Бяла река, заключен между старопланинските върхове Ботев и Равнец, както и горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Той е един от най-труднодостъпните резервати в България.

    “Райското пръскало” е най-високият водопад в България, а и на Балканския полуостров (125 м) и до него може да се стигне само пеша, за около 4 часа от местността Паниците край Калофер. Извира почти от самият връх Ботев.

    Изворът на трите нимфи Аква калиде, Термополис или Бургаски минерални бани - независимо от наименованието си вече 5 хилядолетия един лековит извор привлича неудържимо желаещите да се изкъпят в него. Курортът край минералните бани на Бургас е бил популярен още в древността. Свидетелство за хилядолетното използване на минералните бани са останките от античен и средновековен град край тях и тракийското светилище на трите нимфи, покровителки на изворите. Първият знатен владетел, къпал се в лековития извор, е Филип II Македонски - цар на Древна Македония и баща на Александър Македонски. Под името Аква калиде, а по-късно и Термополис минералните бани се развивали и процъфтявали през вековете. В един от летописите се разказва, че в тях намерила спасение съпругата на византийския император Тиберий II. Първи лечебните качества на минералната вода край Бургас описва турският историк Евлия Челеби през XVII век, които твърди, че при пътешествията си по целия свят не е виждал друга по-лековита вода. Минералната вода край Бургас се характеризира като "мека". Тя е гореща, с температура 41 градуса, слабоминерализирана, умерено флуорна. Бистра е и е с много добри питейно-вкусови качества. В минералните извори търсят облекчение болни от ревматизъм, безплодие, подагра, невралгии.

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.