Природни забележителности

    Мантариц Биосферният резерват Мантарица е съхранил най-величествените иглолистни гори в България. Те наподобяват джунгла и са непроходими в по-голямата си част. Най-разпространените дървета в Мантарица са смърчовете, следвани от ела и бял бор, а възрастта им е средно 130-150 години. Животинският свят е изключително богат като особен интерес представляват големия брой глухари, мечки, благородни елени, свине, сърни и вълци. В западната част на резервата Мантарица се извисява връх Пашино бърдо, на който се намират останките на древна тракийска крепост. Стената й е широка над метър и е със запазена височина 150 см. Крепостта обгражда интересна скала висока над 5 метра, върху която се намират 4 площадки, предназначението на които е неизвестно. От върха се откриват красиви гледки към Рила и част от Родопа. Над Мантарица се извисява първенеца на Баташката планина - Сюткя. В подножието на върха се намира пещерата Лепеница, която е сред най-красивите в България.

    Смолянски езера В сърцето на Родопите, на север от Смолян, в подножието на букова гора, се намират красивите Смолянски езера, разположени по левия склон на Черна река. Над тях се извисяват Орфеевите скали, придаващи на долината мистичност и неповторимост. От някогашните 20 бисерно-изумрудени очи на Родопите сега са останали едва 7.

    Най-високо разположеното постоянно езеро се нарича Мътното езеро и дължи името си на гъстата иглолистна гора, чиято сянка придава на водите му тъмен, почти черен цвят. Най-голямото Смолянско езеро – Милушевски дол, е дълго 178 м, и е дълбоко 4 м. Голяма част от водната му повърхност е покрита с дебел торфен пласт, а през лятото буйна тревиста растителност покрива езерото. Великолепието на Смолянските езера изпъква ярко на фона на планинската панорама – живописно съчетание от потънали в зеленина гористи склонове и скали с причудливи форми изпъстрени с цветя и смърчови горички.

    Божият мост се намира в Чиренско-лиляшкия карстов район на север от гр. Враца, който е един от най-интересните и важни карстови райони в България и включва много водни пещери, карстови извори, повърхностно и подземно течащи потоци и реки. Наречен е така, тъй като в миналото местните хора не били в състояние да си обяснят неговия произход. Със сигурност обаче, в древността той е използван като естествен мост, за което свидетелстват останките от антична и средновековна крепост, намиращи се съвсем близо до него, в местността Борованска могила. По своята красота, този природен феномен съперничи на Родопските чудни мостове. Лесно достъпен е през всички сезони, но е все още почти неизвестен и рядко посещаван от любители на природата. Обявен е за природна забележителност през 1964 г.

    Водопад Варовитец Водопадът Варовитец е разположен в северното подножие на Черни връх, в Етрополския дял на Стара планина, на около 4 км от гр. Етрополе. Заема обща площ от 0.3 хектара. Буйните води на впечатляващия природен феномен се спускат на няколко тераси от около 15 м височина.

    В непосредствена близост до водопада се намира известния Етрополски манастир “Света Троица” – един от най-големите в България, разположен в травертинова тераса. На около 5 км от местността се намира и курортното селище Рибарица.

    Птичият залив Птичият залив, още известен като Тауклиман (букв. Тур. Птичи залив), се намира на 16 км източно от Каварна и 61 км от Варна. Той е един от многото природни резервати по брега на Черно море. Известен е с прелестните си малки плажове, терасирани склонове, с изобилието от топла минерална вода и множеството разхвърляни по брега скалисти островчета. По време на сезонната миграция, заливът приютява стотици птици (чайки, гъски, брегобегачи, дъждосвирци и др.), които спират на него за да си починат и да се нахранят. По това време, местността се превръща в истински птичи рай. Соленото свлачищно езеро Тауклиман, наричано още Наневска Тузла, се намира южната част на свлачищния бряг. Дъното му е покрито с черна сероводордна кал, която е много полезна за здравето. В околността са намерени множество езически храмове, следи от средновековни селища, римска крепост от 5 век сл.н.е., няколко каменни съда, използвани за производство на вино. Между терасите са разпръснати пещерни образувания, като най-красивите от тях са разположени във високата част на свлачището – Голямата маара, Темната дупка, Арагонитовата пещера, Игленото ухо, и др.