Природни забележителности

Резерват Камчия

Резерват Камчия През 1951 вековната гора Лонгоз около река Камчия е обявена за резерват, за да се запази естественият вид на последният масив от тази ценна горска екосистема. Камчийската гора прилича на широколостна джунгла – уникална гъста, влажна и труднопроходима растителност, преплетена от увивни растения, достигащи до 50m. Резерватът обхваща 842,1 ха заливни гори при устието на р. Камчия, покрити с водолюбива растителност. В резервата “Камчия” се наблюдава най-богатата растителност в Европа. В тази уникална природа се срещат около 40 дървесни вида, като много от дърветата са на възраст над 150 години и достигат 30-35 м височина. Изключително богат е и животинският свят. Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с измененията на нивото на р. Камчия. Пролетните разливи в периферията на гората и пясъчните дюни в благтоприятни за развитието редки видове за България, включен в Червена книга на страната. Едни от най-интересните кътове в резервата са двата азмака – Лесинският и Мазният. Те са с най-запазена, почти девствена дива природа.

Парк Стратеш - Ловеч


Паркът Стратеш
се намира на едноименния хълм в северната част на Ловеч. Обхваща площ от около 1000 дка. Изграден е по проект на арх. Иванчев (1956 г.), Петко Еврев и Коста Енчев. Строителството се извършва с доброволния труд на населението и със строителната техника на местните предприятия. Първоначално се започва с изграждане на централната част - мястото около Белия паметник. Официалното откриване на парка става на 27 май 1964 г. Асфалтовите алеи минават покрай красиви езера, цветни алеи, декоративни дървета и храсти. На площадката при надвесената към реката скала, там, където през Освободителната война е била руска артилерийска позиция, е издигнат Белият паметник. В съседство са засадени дръвчета от екипажа на "Съюз 33"- Николай Рукавишников и Георги Иванов и техните колеги Александър Александров и Алексей Елисеев при посещението им в Ловеч на 16 май 1979 г. В западната част на парка се намира и Черния паметник, също посветен на руските освободители. В източната част на парка е едно от най-посещаваните места - зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни.

Връх Мусала - Рила

Мусала Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (на 6 място в Европа след Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и Етна). От Рила извират големите български реки Искър, Марица и Места. В Източния (Мусаленски) дял на Рила се намира връх Мусала (2925 м.) - най-високият връх не само в България, но и на Балканския полуостров. Името на върха има турски произход и означава “пътят към Бог”. Снежната покривка тук се задържа 8 месеца, а температурата е над 0°С само 4 месеца в годината. Първото писмено свидетелство за изкачването на върха се отнася за цар Филип II, бащата на Александър Велики.

Езерото Клептуза

Клептуза Езерото Клептуза е най-големият карстов извор в България и символ на красивия родопски град Велинград. Този природен феномен блика в основата на отвесна мраморна скала, покрита със зелен мъх. В зависимост от сезона и количеството на валежите на повърхността му избликват до 1180 л/сек, като средният дебит е 570 л ледено студена вода, която образува две езера, вливащи се в Чепинска река. Името на езерото идва от гръцки и означава “крия на тайно място” и вероятно е свързано с неочакваната поява на изворните води, сякаш са били заключени в подземния карст и са внезапно отприщени. За това истинско природно чудо се разказват легенди и предания, според които някога по тези места е живял Орфей. Неземната красота на уникалната природа и живописните извори на Клептуза привличат всяка година хиляди хора.

Водопад Скакля

Водопадът Скакля е един от най-високите в България. Намира се в живописния Врачански балкан, който е част от Стара Планина. През лятото водите му почти пресъхват поради високите температури, като малката останала част от тях се разпръскват на миниатюрни капчици и изглеждат като облак. Най-красив е водопадът през есента и зимата, когато е най-пълноводен и често осеян с причудливи ледени форми. Легендата разказва как по време на турското робство османската войска преминавала през Балкана и замръкнала под водопада. На сутринта, когато златните лъчи на слънцето осветили водопада, водачът на турците въздъхнал и казал: “Машала, Скакля”. Красивата гледка му напомнила за една от жените в харема му, която се казвала Скакля, и била от този район. Оттам идва и името на водопада.