Природни забележителности

    Резерват Боатин Резерват Боатин се намира под връх Тетевенска баба в Стара планина. Обявен е за резерват през 1948 г. Разположен е в долината на река Боатиница, извираща от връх Баба. Почти цялата площ на резервата е заета от гори. Тук се намира една от най-хубавите и чисти букови гори на Балканския полуостров, която е и един от най-обширните защитени букови масиви в Европа. Средната възраст на дърветата е между 170 и 220 години. Тук се срещат и най-високите букови дървета в България – боатински бук, достигащ на височина до 40 м. Боатин се обитава от сърни, cи, диви свине, лисици и др., но най-интересен представител на фауната е кафявата мечка – най-едрия хищник в България.

    Хасковски минерални бани Обгърнато с горска растителност и кристално чист въздух, село Минерални бани носи славата си на балнеоложки център от епохата на римляните. Още тогава термите привличали хората с лечебния си ефект. Доказателство за това са останките от римски бани в централната част на курорта, както и старинната римска крепост Калето. Минералната вода е с хипертермална темпратура (57 C) и уникална по своя химичен състав. Минералните бани са изходен пункт за посещение на възвишението Мечковец (защитената местност и връх Аида – 860 м.н.в.). За любителите на природата тук се намира резерватът Борака – естествено находище на черен бор, момина сълза и божур, природните забележителности Орлова скала, Побития камък и Огледалната скала. Интерес за туристите представляват и туристическите винарници Шарапани и така наречената Стъпка на Св. Богородица.

    Резерват Камчия През 1951 вековната гора Лонгоз около река Камчия е обявена за резерват, за да се запази естественият вид на последният масив от тази ценна горска екосистема. Камчийската гора прилича на широколостна джунгла – уникална гъста, влажна и труднопроходима растителност, преплетена от увивни растения, достигащи до 50m. Резерватът обхваща 842,1 ха заливни гори при устието на р. Камчия, покрити с водолюбива растителност. В резервата “Камчия” се наблюдава най-богатата растителност в Европа. В тази уникална природа се срещат около 40 дървесни вида, като много от дърветата са на възраст над 150 години и достигат 30-35 м височина. Изключително богат е и животинският свят. Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с измененията на нивото на р. Камчия. Пролетните разливи в периферията на гората и пясъчните дюни в благтоприятни за развитието редки видове за България, включен в Червена книга на страната. Едни от най-интересните кътове в резервата са двата азмака – Лесинският и Мазният. Те са с най-запазена, почти девствена дива природа.

    Паркът Стратеш Паркът Стратеш се намира на едноименния хълм в северната част на Ловеч. Обхваща площ от около 1000 дка. Изграден е по проект на арх. Иванчев (1956 г.), Петко Еврев и Коста Енчев. Строителството се извършва с доброволния труд на населението и със строителната техника на местните предприятия. Първоначално се започва с изграждане на централната част - мястото около Белия паметник. Официалното откриване на парка става на 27 май 1964 г. Асфалтовите алеи минават покрай красиви езера, цветни алеи, декоративни дървета и храсти. На площадката при надвесената към реката скала, там, където през Освободителната война е била руска артилерийска позиция, е издигнат Белият паметник. В съседство са засадени дръвчета от екипажа на "Съюз 33"- Николай Рукавишников и Георги Иванов и техните колеги Александър Александров и Алексей Елисеев при посещението им в Ловеч на 16 май 1979 г. В западната част на парка се намира и Черния паметник, също посветен на руските освободители. В източната част на парка е едно от най-посещаваните места - зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни.

    Мусала Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (на 6 място в Европа след Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и Етна). От Рила извират големите български реки Искър, Марица и Места. В Източния (Мусаленски) дял на Рила се намира връх Мусала (2925 м.) - най-високият връх не само в България, но и на Балканския полуостров. Името на върха има турски произход и означава “пътят към Бог”. Снежната покривка тук се задържа 8 месеца, а температурата е над 0°С само 4 месеца в годината. Първото писмено свидетелство за изкачването на върха се отнася за цар Филип II, бащата на Александър Велики.

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.