Природни забележителности

    КозницаКозница е защитена местност, в Родопи, разположена в землищата на град Кричим и село Скобелево. Обявена е за защитена през 2008 г. със заповед на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Релефът на района е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка.  Козница е сред най-разнообразните в биологично отношение райони в България. През 2008 г. е обявен за защитена местност. Релефът на местността е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка. Тук могат да се видят обширни вековни гори от бук, бял бор, смърч и ела. Най-популярното дърво е Голямата ела, която има обиколка на ствола - 1,5 м на височина близко 6 м. Името на резервата идва от дивите кози, които го обитават от край време. Също така характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Правят се специални усилия от управлението на резервата да бъде запазена популацията от мечки, защото техния брой в България постепенно намалява.

    През последните години в защитената местност работят археолози. Там са открити останки от древни крепости и тракийско светилище, в което са намерени ценни находкиОткрити са и голям брой гробове всечени в скалите.

    Резерват Боатин се намира под връх Тетевенска баба в Стара планина. Обявен е за резерват през 1948 г. Разположен е в долината на река Боатиница, извираща от връх Баба. Почти цялата площ на резервата е заета от гори. Тук се намира една от най-хубавите и чисти букови гори на Балканския полуостров, която е и един от най-обширните защитени букови масиви в Европа. Средната възраст на дърветата е между 170 и 220 години. Тук се срещат и най-високите букови дървета в България – боатински бук, достигащ на височина до 40 м. Боатин се обитава от сърни, cи, диви свине, лисици и др., но най-интересен представител на фауната е кафявата мечка – най-едрия хищник в България.

    Хасковски минерални бани Обгърнато с горска растителност и кристално чист въздух, село Минерални бани носи славата си на балнеоложки център от епохата на римляните. Още тогава термите привличали хората с лечебния си ефект. Доказателство за това са останките от римски бани в централната част на курорта, както и старинната римска крепост Калето. Минералната вода е с хипертермална темпратура (57 C) и уникална по своя химичен състав. Минералните бани са изходен пункт за посещение на възвишението Мечковец (защитената местност и връх Аида – 860 м.н.в.). За любителите на природата тук се намира резерватът Борака – естествено находище на черен бор, момина сълза и божур, природните забележителности Орлова скала, Побития камък и Огледалната скала. Интерес за туристите представляват и туристическите винарници Шарапани и така наречената Стъпка на Св. Богородица.

    Резерват Камчия През 1951 вековната гора Лонгоз около река Камчия е обявена за резерват, за да се запази естественият вид на последният масив от тази ценна горска екосистема. Камчийската гора прилича на широколостна джунгла – уникална гъста, влажна и труднопроходима растителност, преплетена от увивни растения, достигащи до 50m. Резерватът обхваща 842,1 ха заливни гори при устието на р. Камчия, покрити с водолюбива растителност. В резервата “Камчия” се наблюдава най-богатата растителност в Европа. В тази уникална природа се срещат около 40 дървесни вида, като много от дърветата са на възраст над 150 години и достигат 30-35 м височина. Изключително богат е и животинският свят. Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с измененията на нивото на р. Камчия. Пролетните разливи в периферията на гората и пясъчните дюни в благтоприятни за развитието редки видове за България, включен в Червена книга на страната. Едни от най-интересните кътове в резервата са двата азмака – Лесинският и Мазният. Те са с най-запазена, почти девствена дива природа.


    Паркът Стратеш
    се намира на едноименния хълм в северната част на Ловеч. Обхваща площ от около 1000 дка. Изграден е по проект на арх. Иванчев (1956 г.), Петко Еврев и Коста Енчев. Строителството се извършва с доброволния труд на населението и със строителната техника на местните предприятия. Първоначално се започва с изграждане на централната част - мястото около Белия паметник. Официалното откриване на парка става на 27 май 1964 г. Асфалтовите алеи минават покрай красиви езера, цветни алеи, декоративни дървета и храсти. На площадката при надвесената към реката скала, там, където през Освободителната война е била руска артилерийска позиция, е издигнат Белият паметник. В съседство са засадени дръвчета от екипажа на "Съюз 33"- Николай Рукавишников и Георги Иванов и техните колеги Александър Александров и Алексей Елисеев при посещението им в Ловеч на 16 май 1979 г. В западната част на парка се намира и Черния паметник, също посветен на руските освободители. В източната част на парка е едно от най-посещаваните места - зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни.