Природни забележителности

Екопътека Иванчова поляна

Екопътека Иванчова поляна е с дължина шест километра като разходката трае около три часа. Маршрутът тръгва от градския парк във Вършец и продължава до местността Иванчова поляна. Тя е известна с танцовите забави, които се организират от началото на 20-ти век. Иванчова поляна се намира в най-високата част на парка и го свързва с вековните гори на Кознешкия дял на Стара планина. От нея се разкрива красива гледка към връх Тодорини кукли. В района на екопътеката се срещат над 280 вида гръбначни животни, от които 200 вида птици. От тях 9 птици и животни са глобално защитени, а 7 растения са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Краят на пътеката отвежда до местността Водопада, където може да се види двустепенна водна каскада.

Биосферен резерват Дупката

Биосферен резерват Дупката Дупката е резерват, разположен в южните части на Баташката планина. Той представлява дълбоко дефиле, прорязано от Девинската река. Местността е обявена за защитена през 1956 г. и обхваща територии между 600 и 1300 м надморска височина. Релефът на резервата е силно разчленен и е пресечен от реката през почти цялата си дължина. 83% от територията му е заета от вековни иглолистни гори. Най разпространини са обширните гори от бял бор, които често са на възраст над 200 години. Височината на някои дървета достига 40 метра, а диаметърът на ствола им - 1 м. Срещат се също смесени гори от бял бор и обикновен смърч. В по-ниските части на резервата преобладават дървесните видове бук, клен, дъб, елша, върба и др. Резерватът дава убежище на голям брой горски бозайници - благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, лисица, златка, белка, язовец и др. Една от основните цели за създаването на резервата е опазването на благородния елен. Благородните елени в миналото са били значително повече, но техният брой в България намалява бързо през последните години. През 1977 г. резерват Дупката е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО.

Козница - резерватът на дивите кози

КозницаКозница е защитена местност, в Родопи, разположена в землищата на град Кричим и село Скобелево. Обявена е за защитена през 2008 г. със заповед на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Релефът на района е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка.  Козница е сред най-разнообразните в биологично отношение райони в България. През 2008 г. е обявен за защитена местност. Релефът на местността е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка. Тук могат да се видят обширни вековни гори от бук, бял бор, смърч и ела. Най-популярното дърво е Голямата ела, която има обиколка на ствола - 1,5 м на височина близко 6 м. Името на резервата идва от дивите кози, които го обитават от край време. Също така характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Правят се специални усилия от управлението на резервата да бъде запазена популацията от мечки, защото техния брой в България постепенно намалява.

През последните години в защитената местност работят археолози. Там са открити останки от древни крепости и тракийско светилище, в което са намерени ценни находкиОткрити са и голям брой гробове всечени в скалите.

Резерват Боатин

Резерват Боатин се намира под връх Тетевенска баба в Стара планина. Обявен е за резерват през 1948 г. Разположен е в долината на река Боатиница, извираща от връх Баба. Почти цялата площ на резервата е заета от гори. Тук се намира една от най-хубавите и чисти букови гори на Балканския полуостров, която е и един от най-обширните защитени букови масиви в Европа. Средната възраст на дърветата е между 170 и 220 години. Тук се срещат и най-високите букови дървета в България – боатински бук, достигащ на височина до 40 м. Боатин се обитава от сърни, cи, диви свине, лисици и др., но най-интересен представител на фауната е кафявата мечка – най-едрия хищник в България.

Хасковски минерални бани

Хасковски минерални бани Обгърнато с горска растителност и кристално чист въздух, село Минерални бани носи славата си на балнеоложки център от епохата на римляните. Още тогава термите привличали хората с лечебния си ефект. Доказателство за това са останките от римски бани в централната част на курорта, както и старинната римска крепост Калето. Минералната вода е с хипертермална темпратура (57 C) и уникална по своя химичен състав. Минералните бани са изходен пункт за посещение на възвишението Мечковец (защитената местност и връх Аида – 860 м.н.в.). За любителите на природата тук се намира резерватът Борака – естествено находище на черен бор, момина сълза и божур, природните забележителности Орлова скала, Побития камък и Огледалната скала. Интерес за туристите представляват и туристическите винарници Шарапани и така наречената Стъпка на Св. Богородица.