Природни забележителности

    Свиленград Община Свиленград има уникално географско разположение – на границата на България с Гърция и Турция, своеобразна врата на Европейския съюз. На територията на общината има данни за живот от дълбока древност, съвременното разположение на града – на двата бряга на река Марица се е оформило след построяването на каменния мост през 1529 г. Мостът, свързващ и днес бреговете на реката, е построен по нареждане на Мустафа паша – везир ба султан Сюлейман I. Построявайки моста и комплекс от сгради, сред които и старата турска баня, Мустафа паша бил възприет за основател на новото селище – Свиленград, наричано от турците Мостът на Мустафа паша.

    На територията на общината се намират множество тракийски паметници, паметници от античността и средновековието, сред които най-атрактивни са тракийската куполна гробница и крепостта Неутзикон (край с. Мезек), крепостта Букелон и скалната църква край с. Маточина, Скалната църква при с. Михалич – единствената в България скална църква с триконхална форма и др. В очертанията на общината са склоновете на Източните Родопи, долината на река Марица и западните склонове на Сакар планина със запазена околна среда и фолямо биологично разнообразия. Характерният за района континентално-средиземноморски климат дава възможност тук да се развият добре лозови насаждения (над 11 200 дка винени и 4500 дка десертни сортове), както и екзотичните за България плодове като нар, киви, мушмули, черници, смокини, фурми и райски ябълки.


    Язовир Батак
    е третият по големина язовир в България (22 хил. дка), разположен е в Западните Родопи, Област Пазарджик. Язовирът е на 4 км от Батак, на 7 км от Ракитово и на 12 км от Велинград. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. А на другия бряг летовище Дъното, което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк.

    Язовир Йовковци е близо до село Вълчовци, на около 5 км западно от град Елена, област Велико Търново, на река Веселина. Разположен почти изцяло на територията на община Елена, язовир Йовковци осигурява вода за Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Габрово и Дряново. Територия от 223 000 дка около язовира са обявени за хигиенно–защитена зона. Във водите на язовир Йовковци има шаран, толстолоб, бяла риба и др., което осигурява добри условия за риболов. Изградена е много добра туристическа инфраструктура. Мястото е подходящо за ваканционни почивки близо до природата и практикуване на водни моторни спортове. Има и налична конна база.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria?start=20#sigFreeId1e4572c24d

    Екопътека Иванчова поляна е с дължина шест километра като разходката трае около три часа. Маршрутът тръгва от градския парк във Вършец и продължава до местността Иванчова поляна. Тя е известна с танцовите забави, които се организират от началото на 20-ти век. Иванчова поляна се намира в най-високата част на парка и го свързва с вековните гори на Кознешкия дял на Стара планина. От нея се разкрива красива гледка към връх Тодорини кукли. В района на екопътеката се срещат над 280 вида гръбначни животни, от които 200 вида птици. От тях 9 птици и животни са глобално защитени, а 7 растения са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Краят на пътеката отвежда до местността Водопада, където може да се види двустепенна водна каскада.

    Биосферен резерват Дупката Дупката е резерват, разположен в южните части на Баташката планина. Той представлява дълбоко дефиле, прорязано от Девинската река. Местността е обявена за защитена през 1956 г. и обхваща територии между 600 и 1300 м надморска височина. Релефът на резервата е силно разчленен и е пресечен от реката през почти цялата си дължина. 83% от територията му е заета от вековни иглолистни гори. Най разпространини са обширните гори от бял бор, които често са на възраст над 200 години. Височината на някои дървета достига 40 метра, а диаметърът на ствола им - 1 м. Срещат се също смесени гори от бял бор и обикновен смърч. В по-ниските части на резервата преобладават дървесните видове бук, клен, дъб, елша, върба и др. Резерватът дава убежище на голям брой горски бозайници - благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, лисица, златка, белка, язовец и др. Една от основните цели за създаването на резервата е опазването на благородния елен. Благородните елени в миналото са били значително повече, но техният брой в България намалява бързо през последните години. През 1977 г. резерват Дупката е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО.