Природни забележителности

    Триградското ждрело е невероятна природна забележелителност, част от Стоте национални туристически обеква в България. То представлява прелом, през който преминава река Триградска. На километър и половина от село Триград.

    Стените на Триградското ждрело са почти отвесни, варовикови скали, височината на които са впечатляващи. Западната е висока 180 метра, докато източната е 300-350 метра висока. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е 300 метра, докато към края, в неговата северна част, разстоянието намалява до стотина метра.

    Разходката между тези стени навява мисли за това сякаш сте попаднали в друг свят - първичен и лишен от суета и неприятности.

    Река Триградска прави невероятен преход през цялото ждрело, като влиза в Дяволското гърло, а на 530 метра надолу излиза като карстов извор. Друга много известна пещера в Триградското ждрело, която също си струва да посетите е Харамайската пещера.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria?start=15#sigFreeId1025515d16

    Ждрелото на река Ерма Река Ерма протича през територията на Сърбия и Черна гора и България. На българска територия навлиза в района на с. Стрезимировци и я напуска с живописно ждрело при с. Петачинци. Ерма е реката, около която в средните векове възниква т.н. Стара Знеполия – самостоятелна феодална единица, просъществувала около 70 години след края на Втората българска държава. Навлизайки в България, реката минава през известното ждрело край град Трън. Ждрелото се намира на около 3 км от града по поречието на реката. Легендата разказва, че някога по тези места живели хубавицата Мара и нейният любим – Рангел. Мара произлизала от богато и знатно семейство, а Рангел бил много беден и затова родителите й не го харесвали. Младите решили да избягат, но майчините клетви ги застигнали и планината се разцепила на две. Мара и Рангел останали разделени да двата бряга. И до днес реката плаче и разказва тъжната история на двамата влюбени.

    В южния край на ждрелото започва Трънската екопътека, дълга около 13 км, от която туристите могат да се насладят на неповторимата красота на Трънското ждрело. Освен с красивата си природа и богатата история, Трънският край е известен и с това, че през 1947 г. тук са измерени най-ниските температури в България – минус 38,9˚ C.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria?start=15#sigFreeId9d54dfea24

    В западната част на Търновските височини река Негованка образува живописен пролом, известен с името Еменски каньон. Село Емен, чието име носи каньонът, е разположено в полите на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново.

    Каньонът дава началото на туристическа екопътека, която започва с пещера и завършва с приказния водопад Момин скок, висок 10 метра. Негованската екопътека е първата екопътека, построена на територията на България. През 1980 г. Еменският каньон и водопадът са обявявени за защитена територия. 50-метровите отвеси, сводове, водопади и пещери са изненадваща гледка за равнинния терен, сред който се намира каньонът на реката. Дължината му е 950 метра. В неговото начало се разкрива входът на Еменската пещера, свързана с повърхността с естествен вход. Тя е дълга 3113 м и заема седемнадесето място в списъка на най-дълбоките пещери в България. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. На снимките можете да разгледате част от красотите, които ви очакват при екскурзия в Еменския каньон:

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria?start=15#sigFreeId7e69fa779c

    Остров Вардим (река Дунав) В българския сектор на река Дунав има 84 острова с обща площ 115 кв. км. Един от най-големите е остров Вардим. Той се намира източно от Свищов, близо до село Вардим. Тук се намира местността Стария дъб, обявена за резерват през 1971 г. По-късно резерватът е разширен и обявен за защитена местност с международно и национално значение. Алувиалните и алувиално-ливадните почви предразполагат развитието на влаголюбива растителност. Освен характерните върба, топола, ясен и явор, островът е единственото място, където се среща вардимският дъб. Дърветата тук са обсипани с гнезда. Островът се населява от разнообразни видове птици, като най-известни от гнездуващите тук са чаплите и кормораните, а гнездилището на лопатар е обявено за защитен обект.

    Свиленград Община Свиленград има уникално географско разположение – на границата на България с Гърция и Турция, своеобразна врата на Европейския съюз. На територията на общината има данни за живот от дълбока древност, съвременното разположение на града – на двата бряга на река Марица се е оформило след построяването на каменния мост през 1529 г. Мостът, свързващ и днес бреговете на реката, е построен по нареждане на Мустафа паша – везир ба султан Сюлейман I. Построявайки моста и комплекс от сгради, сред които и старата турска баня, Мустафа паша бил възприет за основател на новото селище – Свиленград, наричано от турците Мостът на Мустафа паша.

    На територията на общината се намират множество тракийски паметници, паметници от античността и средновековието, сред които най-атрактивни са тракийската куполна гробница и крепостта Неутзикон (край с. Мезек), крепостта Букелон и скалната църква край с. Маточина, Скалната църква при с. Михалич – единствената в България скална църква с триконхална форма и др. В очертанията на общината са склоновете на Източните Родопи, долината на река Марица и западните склонове на Сакар планина със запазена околна среда и фолямо биологично разнообразия. Характерният за района континентално-средиземноморски климат дава възможност тук да се развият добре лозови насаждения (над 11 200 дка винени и 4500 дка десертни сортове), както и екзотичните за България плодове като нар, киви, мушмули, черници, смокини, фурми и райски ябълки.

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.