Природни забележителности

    Видимско пръскало Водопадът Видимско пръскало е разположен в източната част на биосферния резерват Северен Джендем, създаден за опазване на субалпийски и горски местообитания на различни видове растения и животни, както и на атрактивни ландшафти. Водите на водопада се спускат от 80 м височина и се събират от три поточета, извиращи от връх Юрушка грамада и седловината на Пилешки пролог. Видимското пръскало е вторият по височина водопад в България след Райското пръскало, който е висок 125 м и също се намира в резерват Джендема.

     Чудните мостовеЧудните мостове представляват огромни, естествено образувани мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол. Този скален феномен е известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Най-внушителен е първия - Големия мост. Дължината му е 96 метра, в най-високата си част достига цели 70 м. На около 200 м. по-надолу от него е Вторият мост, дълъг е 60 м. и прилича на тунел. Чудните мостове са резултат от активната карстова дейност на реката. В продължение на хилядолетия тя си е проправяла път през вертикалните  пукнатини на мраморния рид, разширила ги е и еобразувала дълга водна пещера - тунел, разположена ниско над земната повръхност.  Вероятно при земетресение част от тавана на места се е срутил и е открил каньоновидната долина на реката. От останалите здрави части на пещерата се оформили огромните скални сводове на Чудните мостове. През 1961 г. са обявени за природна забележителност.

    Възможни места за туризъм и нощувка: хижа “Чудните мостове” и хижа “Скалните мостове”. Стопанисват се от туристическо дружество “Студенец” - гр. Чепеларе.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria?start=135#sigFreeId3ac8d8cc65

    "Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс,  нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик". С тези думи през 1841 г. френският пътешественик Жером Бланки предава впечатленията си от един от най-красивите природни феномени в България - Белоградчишките скали. Възхищението си от него са споделили изследователи като Феликс Каниц, Константин Иречек, Людовик Ригандо...

    Внушителният скален ансамбъл сякаш неистово устремен към небесните висини има известен аналог в Северна Гърция - известните Метеори, станали през Средновековието дом на православните монаси. За съжаление историческата съдба на Белоградчик е отредила скалния комплекс да остане "само" изваяно от Природата чудо, но това ни най-малко не намалява неговото мистично въздействие. Скалния комплекс се обособява в 4 основни групи. Най-източно е разположена Фалковската група, където се намира Момина скала - сякаш глава на момиче, надзърнала от скалната галерия. Следват Пчелен камък - убежище на скали, Орлов камък, където орлите до скоро са виели своите гнезда,  Боров камък - с отвесни червени стени и обрасъл с вековни борове връх. Над самия град Белоградчик се извисява Централната група. Тук въображението е наподобило причудливите скални фигури на различни образи - Конникът, Мадоната, Монасите, Мислен камък, Метохът, Ученичката, Дервишът, Адам и Ева, Велкова глава... При силен порив на вятъра от скалата Кукувицата се чуват звуци, наподобяващи вика на птицата. Най-западно е разположена Збеговската група. Тук са Близнаците и скалната феерия Магаза - невероятна композиция от падини, пропасти, пещери, монолитни колони, мостове, гъби, кули, замъци и различни други фигури. Легендарният Борич, разположен на ръба на дълбока пропаст е последната скулптура в тази уникална природна галерия, наречена Белоградчишки скали.