Пещери

    Пещера Моровица Пещерата Моровица е разположена в село Гложене, близо до град Тетевен. Недалеч от нея се намира и прочутия Гложенски манастир. Тя е една от сравнително големите пещери в България – дължината й е 3 250 м, а дълбочината достига 150 м. В нея са открити и живеят много различни и интересни видове прилепи. В пещерата са намерени оръдия от епохата на късния палеолит, използвани от древния човек. Те се съхраняват и могат да бъдат видени в историческия музей на Тетевен.

    Пещера Снежанка Пещера Снежанка се намира в Баташката Планина, Западните Родопи, на около 5 км югозападно от град Пещера. Макар и труднодостъпна, тя е впечатляваща с изключително красивите си  форми. В нея са запазени останки от огнища на първобитни хора. Намерени са глинени съдове, изработени от човешка ръка без да се ползва грънчарско колело, запазени от времето на древните траки. Като площ Снежанка е много малка, но е изпълнена с множество зали, богати на сталактити, сталагмити и разнообразно подчертани драперии. Името й идва от от женска фигура, образувала се по естествен път от синтер в една от залите, наречена Вълшебната зала.

    Райчова дупка е най-дълбоката пещера в България. Тя е от вида пропастна пещера и която се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол. Дълбока е -382 до -372м. Галериите й имат дължина 1500м. Надморската височина на входа й е 1400 м.

    Първото проникване до дъното й е направено през 1971 г. от троянски пещерняци, а през следващите години изследователи от различни клубове са откривали все нови и нови галерии. Така общият сбор на картираните към 2003 г. галерии достига 3333 м, с които се нарежда сред най-дългите пещери в България, а денивелацията й от 387 (-377 + 10 м) я прави най-дълбоката пропаст у нас. Независимо че е най-дълбоката пропаст в България, в пещерата има само един отвес (8 м) и за да се стигне до дъното й е достатъчно само да се върви по низходящата с постоянен наклон от 30o централна галерия с дължина 920 м.

    Райчова дупка е двуетажна и много разнообразна – в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Завършва с кален сифон (мястото, където подземният поток се губи). Цялата система е оформена по контакта между мергелите и варовиците и се развива в посока север - юг. Температурата на водата е 7,5 оС, а в привходните части образувалият се през зимата лед стои до април - май. Пещерите са убежище на много редки и защитени видове гръбначни и безгръбначни животни. Поради сравнително постоянната си температура и влажност, условията на пълен мрак и оскъдните, но специфични хранителни ресурси, те биват обитавани от много стенобионтни видове (в България – безгръбначни), които извън тях загиват за броени минути. Безразборното проникване в пещерите, оставянето на отпадъци (батерии, карбид, храна) нарушават крехкото екологично равновесие, към което са се приспособили обитателите им – така много неизвестни все още видове троглобионти могат да изчезнат преди да бъдат описани и проучени.

    Намирани са единични екземпляри пещеролюбиви прилепи (голям нощник), които я използват за убежище. Независимо че пещерата не изисква специализирана техника за вертикално проникване, тя не може да бъде посещавана от хора без натрупан опит като спелеолози, тъй като крие опасности. Местоположението й в резерват Стенето, в Националния парк Централен Балкан, изисква при посещаването й с научно-изследователски цели те предварително да бъдат съгласувани с МОСВ и Дирекцията на Парка.

    Създадена е от вертикална циркулация на подземни води, улеснена о ттектонската структура, интензивните неотектонски движения и свързаното с тях дълбоко ерозионно разчленнеие на релефа. Пещерата е двуетажна с подземни потоци, срутища, блокажи, синтрови езера и каскади. Богата е на сталактити, сталагмити, завеси и вкаменени водопади. Най-красивата й част е в дъното на пропастта.

    Денивелацията й от 387м. я прави най-дълбоката пропаст у нас. Райчова дупка е двуетажна и много разнообразна - в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Температурата на водата във водните потоци е 7,5 градуса С, а образувалият се през зимата лед стои до май. Поради сравнително постоянната си температура и влажност, условията на пълен мрак и оскъдните, но специфични хранителни ресурси, Райчовата дупка се обитава от много стенобионтни видове (в България - безгръбначни), които извън нея загиват за броени минути. В пещерата са намирани единични екземпляри пещеролюбиви прилепи, които я използват за убежище.

    Ягодинска пещера Изследванията на Ягодинската пещера започват през 1963 г. като са проучени 8500 метра. През 1982-1986 г. се извършва повторно картографиране и се откриват нови галерии като дължината й достига 10500 метра. Възрастта на пещерата е изчислена на 275 000 години. В началото на пещерата, след естествения й вход, е открито енеолитно жилище – единственото в Европа запазено в естествения си вид. В него са намерени находки на керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ, хромели и др. Останките са датирани към каменно-медната епоха, около IV хилядолетие пр.н.е.

    Ягодинската пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопа планина. Тя има три основни нива и две междинни. Третото ниво е благоустроено през 1971-1982 като туристическо трасе с дължина 1100 метра. В пещерата има общо 22 вида пещерни образования от световно известни 28 вида. В нея могат да се видят сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Фауната е представена от различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти и други, а флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби. Температурата в Ягодинската пещера е целогодишна, постоянна - 6 градуса.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria/peshteri?start=5#sigFreeId1ae151fb2e

    Пещера Леденика Първите си посетители пещера Леденика приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от Враца. Пещерата е дълга близо 300 метра. Тя разполага с 10 зали богато украсени със сталактити, сталагмити, сталактони, скални образувания и водопади. Природният обект е основна национална туристическа дестинация. Това е и най-често посещаваната пещера в България. Най-високата част на пещерата носи наименованието Седмото небе и е наистина впечатляващо със своите форми. Температурата в пещерата варира от –7º С до –15º С, до 8º С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %. Животинският свят е беден - прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria/peshteri?start=5#sigFreeId8b84f23044