Пещери

    Пещерата Бачо Киро Пещерата Бачо Киро е разположена западно от Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска, на около 30 км от Велико Търново. Някога известна като Малката пещера, по-късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет на българския герой от Априлското въстание, който се е укривал от своите преследвачи в безбройните й лабиринти. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили.

    За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година, а по-късно (1971 - 1976 г.) се провеждат обстойни разкопки при входа на пещерата. Те откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена.

    Пещерата Бачо Киро е обявена за природна забележителност през 1962 г. и е първата благоустроена пещера в България. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600м. Според проучвания, оформлението на пещерата Бачо Киро е продължило близо 1 800 000 години.

    Пещера Ухловица Пещера Ухловица се намира в планина Родопи, на 3 км. североизточно от село Могилица, в местността Сините вирове. Ухловица е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни обазувания, приличащи на морски корали. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Около село Могилица има общо 20 пещери, най-интересната от които е Ухловица. Пещерата е частично благоустроена. В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния eтaж. По стръмна метална стълба туристите могат да се спуснат в галерията на долния етаж. Тази галерия е най-красивата част на пещерата. Пещерата завършва със седем невероятно красиви езера, като към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пещерата се намира на 1040 м. надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11 градуса. Обща дължина на галериите е 460 м., от които 330 са благоустроени за посещения. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до загадъчната красота на пещерата.

    Намира се в землището на с. Добростан, м. Сушица, община Асеновград. Пещерата е влажна, многоетажна и разклонена, и е разположена на площ от 2 ха. Обявена е за природна забележителност през 1970 г. Пещерата е уникална със скалните си гравюри на животни, представляващи кон, елен и козел от времето на първобитния човек. Открити са още кътен зъб на пещерна мечка, кучешки зъб, множество шийни и опашни прешлени от гръбначен стълб, челюсти на преживни животни. Първобитните хора са обитавали пещерата през старожелязната епоха. Намерена е керамика, предимно фрагменти от малки и средни по големина глинени съдове.

    Духлата Духлата е най-дългата пещера в България. Намира се в югозападните поли на Витоша, в околностите на с. Боснек, на около 45 мин. път с кола от София. Проучването на дългата повече от 18 км пещера започва още през 1965 г. и продължава и до днес. От пещерата са проучени около 15 км, като са открити над 50 невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера. Духлата се състои от 6 пещерни нива и множество на брой тесни галерии, наречени тесняци, образуващи уникален пещерен лабиринт. Изработката на карта на този природен феномен е отнела десетки години труд. Според едно от преданията, Ал. Стрезов сънува части от т.нар. “Академишка духла” още преди те да бъдат открити. Друга легенда гласи, че пътят през “Гърлото на ада” е показан на пещерняците от ято прилепи, които вкупом излетели оттам и във вихъра на крилата им угаснали всичките карбидки.

    Природната забележителност “Духлата” с разнообразните си сталактитни и сталагмитни образувания, балдахини и драперии, езерца и пр. се смята за една от най-красивите пещери у нас.

    Пещерата Куманица Пещерата Куманица се намира в източния дял на Троянския Балкан в резерват Стенето, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан. За първи път пещерата е обходена и картирана през 1962 г., като проучването й продължава и до днес. Общата дължина на галериите е 1656 м, а денивелацията – 104 м. Входът на пещерата е разположен едва един метър над нивото на реката и е с размери 2,5 на 2,5 м. През пролетта, когато се топят снеговете или при проливни дъждове влизането в пещерата е невъзможно, защото една част от огромното количество вода, която протича през каньона влиза през него. През двете основни галерии на пещерата протичат реки, които се сливат. Тази, която започва от входа при сухо време е малка, а може даже и да пресъхне. Вътрешната река е голяма и се предполага, че една част от основните й води идват от масива, а друга част - от по-горни понори на река Куманица. Пещерата има и горен етаж, който все още не е напълно проучен.