Райчова дупка (пещера)

    Райчова дупка е най-дълбоката пещера в България. Тя е от вида пропастна пещера и която се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол. Дълбока е -382 до -372м. Галериите й имат дължина 1500м. Надморската височина на входа й е 1400 м.

    Първото проникване до дъното й е направено през 1971 г. от троянски пещерняци, а през следващите години изследователи от различни клубове са откривали все нови и нови галерии. Така общият сбор на картираните към 2003 г. галерии достига 3333 м, с които се нарежда сред най-дългите пещери в България, а денивелацията й от 387 (-377 + 10 м) я прави най-дълбоката пропаст у нас. Независимо че е най-дълбоката пропаст в България, в пещерата има само един отвес (8 м) и за да се стигне до дъното й е достатъчно само да се върви по низходящата с постоянен наклон от 30o централна галерия с дължина 920 м.

    Райчова дупка е двуетажна и много разнообразна – в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Завършва с кален сифон (мястото, където подземният поток се губи). Цялата система е оформена по контакта между мергелите и варовиците и се развива в посока север - юг. Температурата на водата е 7,5 оС, а в привходните части образувалият се през зимата лед стои до април - май. Пещерите са убежище на много редки и защитени видове гръбначни и безгръбначни животни. Поради сравнително постоянната си температура и влажност, условията на пълен мрак и оскъдните, но специфични хранителни ресурси, те биват обитавани от много стенобионтни видове (в България – безгръбначни), които извън тях загиват за броени минути. Безразборното проникване в пещерите, оставянето на отпадъци (батерии, карбид, храна) нарушават крехкото екологично равновесие, към което са се приспособили обитателите им – така много неизвестни все още видове троглобионти могат да изчезнат преди да бъдат описани и проучени.

    Намирани са единични екземпляри пещеролюбиви прилепи (голям нощник), които я използват за убежище. Независимо че пещерата не изисква специализирана техника за вертикално проникване, тя не може да бъде посещавана от хора без натрупан опит като спелеолози, тъй като крие опасности. Местоположението й в резерват Стенето, в Националния парк Централен Балкан, изисква при посещаването й с научно-изследователски цели те предварително да бъдат съгласувани с МОСВ и Дирекцията на Парка.

    Създадена е от вертикална циркулация на подземни води, улеснена о ттектонската структура, интензивните неотектонски движения и свързаното с тях дълбоко ерозионно разчленнеие на релефа. Пещерата е двуетажна с подземни потоци, срутища, блокажи, синтрови езера и каскади. Богата е на сталактити, сталагмити, завеси и вкаменени водопади. Най-красивата й част е в дъното на пропастта.

    Денивелацията й от 387м. я прави най-дълбоката пропаст у нас. Райчова дупка е двуетажна и много разнообразна - в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Температурата на водата във водните потоци е 7,5 градуса С, а образувалият се през зимата лед стои до май. Поради сравнително постоянната си температура и влажност, условията на пълен мрак и оскъдните, но специфични хранителни ресурси, Райчовата дупка се обитава от много стенобионтни видове (в България - безгръбначни), които извън нея загиват за броени минути. В пещерата са намирани единични екземпляри пещеролюбиви прилепи, които я използват за убежище.