Манастири

    Басарбовкси манастир /"Св. Димитрий Басарбовски"/ се намира в русенския район, близо до едноименното село, чието име носи. Той е скален манастир, намиращ се в долината на Русенски Лом, която впечатлява с живописността и зеленината си. Заобиколен е от още много подобни скални обители. В подобни августовски жеги, там е идеално място за почивка и уединение.

    Още отXV век е имало сведения за манастира. Данните са почерпени от османски данъчни сведения.

    През 1911 година бива свикан комитет, който да се грижи за старините на България. Така Басарбовски манастир влиза в списъка на старинните български обекти, които се поддържат и стопанистват.

    В днешно време манастирът е добре стопанисван и в момента е обитаем. Дворът е озеленен, а в средата му може да намерите старовремски каменен кладенец, който е бил изкопан още от Свети Димитрий. В самото подножие на скалите ви приютяват три стаи, издълбани в самата скала - пещерата  трапезария и още две стаи. В една от двете има ниша, в която според легендата спял Свети Димитрий.

    Красотата и спокойствието на Басарбовкия манастир, неговата духовност и чистият въздух ще ви заредят с нови сили и позивитивизъм.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria/manastiri?start=5#sigFreeId4835422b60

    Килифаревския манастир Комплексът на Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично” е разположен по поречието на р. Белица на около 4 км югоизточно от Килифарево, близо до Велико Търново. В самото си начало е бил разположен върху близкия хълм. Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. В него се превеждат богослужебни книги, византийски хроники, съставят се сборници, пишат се жития на български, гръцки и сръбски светци, което донася голяма слава на манастира извън пределите на България. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. Манастирът бил обграден с дебели крепостни стени, а в средата на двора се издигала висока кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход.

    Както много манастири след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост била разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Едва през 1718 г. манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие – възобновяван. В резултат на дългогодишни усилия през 1840 г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849 г. Манастирът е обявен за паметник на културата.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria/manastiri?start=5#sigFreeId5454f95459

    Руенски манастир Руенският манастир се намира в западната част на България, близо до Кюстендил. Той е един от най-новите български манастири - построен е през 2002 г. Храмът е оригинален и добре изрисуван, със заоблени форми и красив позлатен олтар.

    По тръгващата от храма пътека се стига до пещерата, която е била първата обител на Св. Иван Рилски преди да се пресели към Рилския манастир. Малко след нея се забелязва голям кръст върху скала, извисяваща се почти над пътя. Той обозначава мястото, от което според преданието една девица се е хвърлила за да се спаси от гонещите я турци.

    Струпешки манастир На около 4,5 километра западно от с. Струпец (област Враца) се намира Струпешкият (Тържишки) Манастир Св. Пророк Илия. Разположен е в северната част на рида Гола глава в Западния Предбалкан, в живописна местност на десния бряг на река Искър. Няма данни за годината на основаването му, но след падането на България под турско робство манастирът е разрушен. Възстановен е през 1824 от Димитраки Хаджитошев. От Гложенския манастир е извикан йеромонах Паисий, който става пръв игумен. Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”. Манастирът е давал подслон и закрила на Апостола на българската свобода Васил Левски, както и на Никола Обретенов. Манастирът е горял 3 пъти, като през 1972 година са изгорели 2/3 от него. Унищожена е и стаята на Дякона, която не е възстановена.

    Днес манастирът е постояннодействащ. В широкия двор се намира малка еднокорабна, едноабсидна, старинна каменна църква с размери 4.95 х 7.39 м., с полуцилиндричен свод и малки отвори, притиснати от тежки каменни плочи. През 1991 г. до малката църква е построен нов храм.

    Бистрица, манастир Бистришкият манастир Света Петка се намира в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на село Бистрица, на около 15 км от София. Манастирът е построен през Х в., но както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на турците през ХІV век. След Освобождението в Бистрица се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е осветена днешната черква. В момента Бистришкият манастир е действащ. Днес манастирът се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата Св. Илия е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария. Храмовия празник на манастира в Бистрица се чества на 14 октомври.