Манастирът “Свети Георги” до Поморие е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от Възраждането. Мраморен релеф, изобразяващ тракийски конник, показва, че на това място е имало тракийско светилище, а през VІІ век тук се е издигала християнска обител за живеещите в Анхиало византийски колонисти. Първоначално сградата била еднокорабна, но била опожарена и разрушена от турците, за което свидетелства голямата обгоряла икона на Св. Георги от 1607 г. Сегашната църква е издигната през 1856 г. по време на османското владичество със средствата на християнското население. Новият храм прикрива стария и само фасадата му е останала като спомен от далечния VІІ век. Поради сравнително новия архитектурен облик на църквата стенописи липсват. Олтарът е изработен от неизвестен майстор. През 1945 г.манастирската църква се разширява, като се дострояват два странични престола – единият на Св. Николай Мириклийски, а другият – на Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.
Копривецкият манастир Преподобна Петка Българска се намира близо до едноименното село - с. Kопривец, община Бяла. Част е Русенската духовна околия. Манастирът е разположен в западната част на Дунавската равнина, на 16 км. от град Бяла и на 34 км. северозападно от град Попово. Според предания, Копривецкият манастир датира от Второто българско царство. Вярва се, че е бил най-големият манастир в околностите на средновековния град Червен, като в светата обител са живели над сто монахини и послушници. След навлизането на османските турци в крепостта Червен през 1388 г., ордите на Mидхад Паша изпепелили средновековния град, манастирите в околните села и избили монашеското население. Легендата разказва, че последните пет монахини, които останали в светата обител в Kопривец, били изгорени от турците, заедно с манастирa. Манастирът е съграден отново чак през 1987-1989г. и е осветен на 14-ти октомври 1989г., като Петковден става и неговият храмов празник.