Манастирът “Свети Георги” до Поморие е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от Възраждането. Мраморен релеф, изобразяващ тракийски конник, показва, че на това място е имало тракийско светилище, а през VІІ век тук се е издигала християнска обител за живеещите в Анхиало византийски колонисти. Първоначално сградата била еднокорабна, но била опожарена и разрушена от турците, за което свидетелства голямата обгоряла икона на Св. Георги от 1607 г. Сегашната църква е издигната през 1856 г. по време на османското владичество със средствата на християнското население. Новият храм прикрива стария и само фасадата му е останала като спомен от далечния VІІ век. Поради сравнително новия архитектурен облик на църквата стенописи липсват. Олтарът е изработен от неизвестен майстор. През 1945 г.манастирската църква се разширява, като се дострояват два странични престола – единият на Св. Николай Мириклийски, а другият – на Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.
Копривецкият манастир Преподобна Петка Българска се намира близо до едноименното село - с. Kопривец, община Бяла. Част е Русенската духовна околия. Манастирът е разположен в западната част на Дунавската равнина, на 16 км. от град Бяла и на 34 км. северозападно от град Попово. Според предания, Копривецкият манастир датира от Второто българско царство. Вярва се, че е бил най-големият манастир в околностите на средновековния град Червен, като в светата обител са живели над сто монахини и послушници. След навлизането на османските турци в крепостта Червен през 1388 г., ордите на Mидхад Паша изпепелили средновековния град, манастирите в околните села и избили монашеското население. Легендата разказва, че последните пет монахини, които останали в светата обител в Kопривец, били изгорени от турците, заедно с манастирa. Манастирът е съграден отново чак през 1987-1989г. и е осветен на 14-ти октомври 1989г., като Петковден става и неговият храмов празник.
Мерданският манастир “Св. четиридесет мъченици” е сред най-старите в Стара планина. Построен е през XIII век по времето на Втората българска държава и е възобновен през XIX век. В момента е действащ девически манастир. Разположен е в Търновските височини на Средния Предбалкан, в западния край на с. Мерданя, на 10 км западно от Златарица и на 11 км югоизточно от Лясковец. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата, с размери 20х9 м, е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и купол върху висок барабан и е построена през 1867 г. със средства на хаджи Кесарий Хорозов от Елена, който става игумен на манастира. Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският патриарх Йоаникий ІІ посрещнал тържествено цар Иван Асен ІІ след победата му над византийците при Клокотница (9 март 1230 г.), станала в деня на празника на Св. четиридесет мъченици Севастийски. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Близо до Велико Търново, до село Плаково, се намира Плаковският манастир “Св. Пророк Илия”. Според легендата той е построен по времето на Втората българска държава, по времето на цар Асен. При падането на България под турско робство, манастирът е разрушен и е възстановен през 1450 г. През 1835г. тук се провеждат тайни срещи, целящи организиране на въстание, известни като Велчова завера. След предателство, организаторите са заловени, а манастирът - опожарен. По-късно майстор Колю Фичето го възстановява, като едно от творенията му тук е 26-метровата камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Този интересен културен паметник е изваян върху отвесните скали над кв. Север в Провадия, на височина около 30 метра. Състои се от общо десет килии, разположени самостоятелно и на групи. Първата група се състои от три килии, следват две самостоятелни и втора група, образувана от пет килии. Втората група е и най-интересната, поради факта, че всички килии са свързани една с друга. В една от тях е издълбан малък прозорец, откриващ невероятно красива гледка към красивата природа навън. В манастира има и гробница, но най-вероятно тя е ограбена и следите от самото погребение са изчезнали. В килиите на манастира гнезди скалния орел.