Манастири

    Кремиковският манастир Кремиковският манастир Свети Георги Победоносец е разположен на южните склонове на Стара планина, в близост до София. Предполага се, че е построен по времето на Иван Александър, през Второто българско царство. През 1382 г. в следствие на османското нашествие манастирът е напълно разрушен. 111 години по-късно софийският първенец Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира. Тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида. През 1926 г. е построена втората черква на манастира. В Кремиковския манастир, повече от 300 години са се пазили мощите на Св. Георги Софийски в специално изработено сребърно ковчеже. Дървеният иконостас в старата черква е изработен през 17-18 век и е оценен като уникален паметник на културата. Интерес буди Кремиковското евангелие, изписано по поръчка на софийския митрополит Калевит през 1497 г. На лицевата му страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. В момента ценният ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.

    Aрбанашки манастир Това е вторият манастир, който се намира в село Арбанаси. Той е по-малкият и е построен в северозападната част на селището. В първите години от турското робство той е бил действащ и заможен, но след опустошенията на кърджалии, запада и е изоставен. Едва през 1680 година е построена новата манастирска църква, която е запазена и до днес. Тя е ниска, еднокорабна, еднопсидна продълговата сграда, с две преддверия, като в северната й страна е разположен обширен параклис "Св.Троица". През 1716 година, троянският монах Даниел построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 година църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи. Независимо от това, че са потъмнели от времето и дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Ценност представлява и старинната релефна икона на Богородица - обкована със сребро.

    Аладжа манастир Изграждането и основаването на Аладжа манастир е свързано с феодалната епоха на българската държава. Възникнал е през 13-14 век, период през който се разпространява отшелническото движение, известен като исихазъм (бягство от живота). Особеното на този манастир е, че помещенията му се намират в изкуствени пещери - "скални помещения", издълбани на два етажа в отвесните скали на Cтара планина. Според археологическите проучвания, на първия етаж се е намирала църквата и монашеските килии, а на горния - параклиса. До него са били погребани починалите монаси. В съседство с "Kаменния манастир" са открити други помещения, затрупани от ерозиралите скали, коридори, една бронзова кадилница и части от стенна живопис. Тe са еднакви по техника и стил с другите стенописи. Нa тази база учените смятат, че Aладжа манастир е бил един манастирски комплекс. С падането на България под османско робство започват гоненията на християните. Тогава манастирът е опустошен и завинаги обезлюден.

    Аладжа манастир се намира на 15 км. от Варнав близо до курорта Златни пясъци.

    Манастирът Свети Кирик и Юлита е разположен над Асеновград, в северните склонове на Родопа сред красива широколистна гора, от която се открива гледка към цялата тракийска низина. За него има сведения, че е построен за първи път през 14 в. в близост до аязмото (лековит извор). Манастирът Свети Кирик и Юлита е най-големият в Родопите. На няколко пъти е разрушаван или опожаряван. В сегашния си вид манастирът е възстановен през 1819 г. Той представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква Св. Петка е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 в. и е върнат отново на българската църква чак през 1930 г. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името Свети Кирик. След основна реконструкция на 25 септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза. По настоящем фунционира като тризвезден хотел, който е отворен за посетители.

    Патриаршеския манастир Манастирът “Света Троица”, известен още като Патриаршеския манастир, е разположен на около 10 км от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в живописна местност сред непристъпни скали на пролома на река Янтра. Манастирът е известен още с имената си Асенов и Шишманов. Първите данни за съществуването на обител на това място са от 1070 г., което го прави най-старият манастир в околностите на Велико Търново. Според преданието манастирът е основан от Теодосий Търновски. Разцветът на манастира обаче настъпва при идването на Евтимий през 1375 г., който получава най-високия духовен сан – Патриарх Български.

    Както повечето български манастири, и Патриаршеският е разрушен при падането на България под турско робство, при което част от монасите са избити, а другите – разпръснати. Преди Освобождението, около 1847 г., манастирът е възстановен с помощта на майстор Колю Фичето. Той изгражда нова голяма църква, чиято стенописна украса е дело на друг известен майстор – Захари Зограф. През 1913 г. този забележителен паметник на културата и изкуството се срива до основи в резултат на разрушително земетресение. Оцеляват само някои стари икони, между които храмовата “Света Троица”, иконите на Св. Архангел Михаил, Богородица и др. Сегашната манастирска църква и жилищните сгради са строени през 1927 г. Манастирът е мъжки до 1946 г. След това става женски и като такъв функционира и днес.