Манастири

    Троянски манастир На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично”. За неговата ранна история няма достатъчно данни. По-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица “Рождество Богородично”. Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата “Успение Богородично”. Разположена е в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради. За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма. Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства.

    Бачковският манастир Бачковският манастир е основан през 1083 г. от византийския военачалник, грузинец по произход, Григорий Бакуриани, и брат му Абасий. Григорий построява манастира в своите феодалните владения и по грузинска традиция го посвещава на жената-майка, като го нарича Петрички манастир (по името на крепостта, намираща се до него).Манастирът има бурна история. Не веднъж е нападан и ограбван. През 1206 г. цар Калоян завладява Родопите, дотогава владение на Византия, и Бачковския манастир се оказва на българска територия. След 1344 г. цар Иван Александър укрепва българската власт над Родопите, и манастирът се превръща във важен средновековен религиозен и учебен център. След като България пада под турско робство, патриарх Евтимий Търновски е заточен в манстира, където създава Бачковската книжовна школа. Така традициите на Търновската книжовна школа се запазват за бъдещите поколения с помощта на неговите ученици.

    В манастира има и голяма музейна експозиция, в която са представени старинни църковни предмети, богослужебни книги, старинни монети, икони и юбилейни украшения. Най-забележителна част от манастира са уникалните стенописи, които може са видят навсякъде в църквите към манастира и в костницата – фигурата на българския цар Иван Александър се вижда в стенописи от 11-ти и 14-ти век, в трапезарията на манастира (1601 г.), в главната църква “Успение Богородично” (1604 г.) и в църквата “Света Троица и Св.Никола” (1840 г.), където се намират някои от първите стенописи рисувани от прочутия възрожденски художник Захари Зограф.

    Клисурският манастир Клисурският манастир Света Петка се намира в покрайнините на столицата, на няколко километра от курортния град Банкя. Построен е през XII в. по средата на древния римски път София – Брезник. Според легендата манастирът е издигнат на мястото, където през 1238 г. шествието, пренасящо мощите на Св. Петка Българска, начело с цар Иван Асен II, спира за почивка. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. В новата жилищна сграда, построена през 1998 г., се намира параклисът Свети Архангел Гавраил. Старата църква е построена преди повече от 300 г., но през 1956 г. се срутва. Сегашната църква Св. Петка е построена от игуменката Мария Магдалена. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и без притвор постройка, със стенописи по фасадата. За съжаление за историята на манастира се знае малко, тъй като неговите архиви и библиотека изгарят при голям пожар през втората половина на миналия век. Клисурският манастир Света Петка е обявен за паметник на културата.

    Правешки манастир Манастирът е разположен в подножието на Етрополска планина от Западна Стара планина на около 3 км югоизточно от Правец. Предполага се, че преди на стане християнска обител, на мястото е имало тракийско светилище. За манастира няма исторически сведения от ранните векове на османското владичество. Знае се само, че през 18 век е унищожен и после възстановен. Близо до днешния храм някога е имало параклис, от който вече няма следи. Манастирският комплекс се състои от две малки сгради – храм и монашеска част. Църквата е изградена изцяло от камъни и представлява масивна сграда. Иконостасът е изработен от зографи от Тетевенската школа, като интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа с двуглави орли, разположени над входа на храма.

    Кокалянският манстир Кокалянският манстир “Св. Архангел Михаил” е известен още като Урвички манастир. Разположен е в живописна местност в Плана планина, сравнително далеч от населени места - около 4 км. югоизточно от село Кокаляне и около 6 км. североизточно от село Железница.

    В първоначалния си вид Кокалянския манастир датира от Второто българско царство. Според предания и исторически данни е построен в началото на 11-ти век по време на управлението на Цар Самуил. По време на турското владичество на два пъти е опожаряван. Възстановен е напълно след Освобождението, като храмът е построен през 1896 г. на мястото на стария, разрушен през 1858 г. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1969 г. манастирът е обявен за паметник на културата.