Манастири

    Петропавловският манастир Петропавловският манастир (известен още и като Лясковски) е един от 14-те манастира в околностите на Велико Търново, които са били построени по време на Второто българско царство (12-14-ти век). Манастирът, кръстен на Светите братя Петър и Павел, е един от най-добре запазените манастири от това време, за което със сигурност е допринесла неговата недостъпност. Той се извисява над високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато, на около 6 км североизточно от Велико Търново. Смята се, че Петропавловският манастир е бил построен по времето на управлението на Асеневци, но няма сигурни исторически сведения за това. След падането на България под турско робство, манастирът е неколкократно разрушаван и съграждан наново. По време на турското робство, манастирът взима активно участие в националносвободителни борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. Петропавловският манастир е укривал въстаници, бягащи от турските потери и е давал среща на известни национални герои като Васил Левски, Матей Преображенски Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Измирлиев и Бачо Киров.

    Дряновският манастир Дряновският манастир “Св.Архангел Михаил”, известен още и като Варовитец, се намира на 4 км югозападно от Дряново в пролома на Дряновска река. Манастирът е създаден през 12 в. в близост до лятната резиденция на българските владетели от Асеновата династия. По време на турското робство е разрушаван няколко пъти и е бил едно от големите книгохранилища и книжовни центрове. От 1845 г. манастирът е построен на днешното си местоположение. От това време е и малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Манастирът е крепост и убежище на българските будители и революционери по време на борбите за национално освобождение. Посещаван е няколко пъти от отец Матей Преображенски, а през 1871 – от Васил Левски. По време на Априлското въстание 1876 г. в Дряновския манастир четата на поп Харитон води 9 дни сражение с многохилядна турска войска. В манастирската църква е издигната костница в памет на загиналите въстаници. Манастирската библиотека е запазила цяла съкровищница от ръкописи и църковни книги, които сега се съхраняват в народната библиотека "Св. Св.Кирил и Методий" и в библиотеката на Националния църковен историко-археологически музей в София. Тук има и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. Съвременният манастир е една от 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект. Манастирът е действащ - девически.

    Преображенският манастир Преображенският манастир е разположен на левия скалист бряг на река Янтра, на 7 км северно от Велико Търново. Основан е през 14 век с подкрепата на цар Иван-Александър на около 500 m южно от днешния манастир. След падането на България под османски иго е опустошен и опожарен. Възстановен е около 1825 г. Манастирският комплекс е ситуиран с голямо градоустройствено умение. Най-старите сгради са подземният параклис “Св. Андрей Първозвани” (вграден в източното жилищно крило) и главната манастирска църква "Св. Преображение Господне". Строителството й започва през 1834 г. от Димитър Софиялията, а е довършено около 1861 г. от Н. Фичев, който изгражда и малката църква “Благовещение” над параклиса. Главната манастирска църква е изписана (1847-51) от Захарий Зограф. Върху външната стена на олтарната апсида е сцената “Колелото на живота”, в притвора – “Страшният съд”, а по стените в цял ръст са изобразени бележити български духовници и книжовници. Иконостасът в параклиса е от Папа Витан Млади. Иконостасните икони в надстроената църква са от С. Доспевски. Елегантната кула-камбанария, издигната от Н. Фичев (1858–63), е доминанта в комплекса. Музейната сбирка на манастира съхранява икони на Тревненската художествена школа, ценни книги. Историята на манастира е свързана с борбите за национално освобождение.

    Роженският манастир Роженският манастир "Рождество Богородично" се намира на огромна поляна южно от село Рожен, на няколко километра от живописния град Мелник. Манастирският комплекс включва главната църква, жилищните сгради, сенчести чардаци и крепостни стени, оформени в красив архитектурен ансамбъл. Украсата в църквата представляват стенописите, свещниците, кръстовете, красивите дърворезби по иконостаса. Някои от иконите са изключително ценни паметници на нашето изобразително изкуство. Живописни са и сцените по външната фасада на църквата, нейната бяла камбанария. Археологическите данни за историята на манастира сочат съществуването му от IX - XII век. Според историците той е създаден по времето на Алекси Слав, български болярин, управлявал земите в Родопите. Многократно е опожаряван и унищожаван, но отново е възстановяван. Днес манастирът е реставриран, действащ и е ценен паметник на духовната ни култура. Последните години от живота си в манастира прекарва Яне Сандански, един от най-големите български революционери. Днес гробът му се намира край църквата "Св.Кирил и Методий", недалеч от Роженския манастир.

    Клисурският манастир Клисурският манастир Св. Св. Кирил и Методий е разположен на 11 км. от Берковица, в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец. Според летописната книга на клисурската света обител от 1905 година, на мястото на сегашния манастир е имало зидове на стара църква както и руини от съществуващ преди векове манастир, известен сред местните хора като Пустия манастир. Най-вероятно Клисурският манастир е изграден през Второто българско царство, тъй като е открит старинен надпис, сочещ 1240 г. като начало на неговото съществуване. В началото на Османското иго е бил разрушен и задълго мястото остава забравено. През 1869 г., след като получава видение, Илия Стоянов от с. Драганица решава, че манастирът трябва да се възобнови. За негов помощник тогавашният берковски митрополит Доротей определя монаха Антим. Впоследствие той става първият игумен на Клисурския манастир Св. Св. Кирил и Методий. За изграждането на манастирския комплекс Антим дава 27 000 лева, спестени от търговия и наследство. В строителството доброволно се включват много майстори от съседни села. През 1891 г. храмът е официално осветен от Видинския митрополит. Иконите на манастира са от ХVІІІ-ХІХ в., като някои са анонимни, а други са дело на зографа Никола Образописов.

    Манастирският комплекс обхваща и три големи битови сгради. Освен това разполага със собствена ферма, в която се отглеждат коне, крави, овце, прасета и кокошки. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.

    Клисурският манастир предлага отлични условия за почивка. Легловата база включва 80 легла и 2 апартамента. Стаите имат собствен санитарен възел. Ресторантът предлага традиционни български ястия с продукти от стопанството на Светата обител. Освен настаняване и храна се предлагат и планински излети, конна езда, фолклорни концерти, приготвяне на обредни хлябове. До Клисурския манастир от София се стига най-лесно по пътя за гр. Монтана през прохода Петрохан. На около 3 км. след гр. Бързия има разклон за гр. Вършец – след още 5 км. по него се стига до отбивката за манастира. Целият път е асфалтов, има указателни табели.

    За връзка ползвайте телефони +359 88 656 0612 и +359 88 656 0613

    Цени за нащувка:
    В сграда „А”
    - единична стая - 30,00 лв.
    - двойна стая - 35,00 лв.
    - тройна стая - 45,00 лв.
    - апартамент 4 места - 70,00 лв.
    В сграда „Б”
    - апартамент 2 места - 35,00 лв.
    - апартамент 3 места - 45,00 лв.