Манастири

    Драгалевският манастир Драгалевският манастир “Света Богородица Витошка” е разположен на 3 км южно от Драгалевци, в полите на Витоша. Той един от най-красивите и същевременно лесно достъпни манастири в България. Основан е от цар Иван Александър през 1345 г., по време на Второто Българско царство, като савропигиален манастир (подчинен директно на патриарха). Покровителстван е и от цар Иван Шишман. Разрушен при нашествието на турците в София през 1382 г., манастирът е възстановен през XV в., когато се превръща в средище на книжовен живот. По време на реставрацията, малката манастирска църква е декорирана с красиви стенописи, повечето от които са запазени и до днес. През XVII век централната част на църквата е украсена с нови стенописи. Историята на манастира е свързана с освободителните борби – през 1871-72 чест гост е Васил Левски.

    Манастир Св. Никола Манастирът се намира на около 2 км от село Калугерово, на брега на река Тополница. В манастирския двор се пази римска пътна колона с латински надпис от император Юлиан Отстъпник (360-363). Тук са намерени още мраморен римски саркофаг и римски монети. През лятото на 1871 г. в манастира идва Васил Левски и основава революционен комитет. Манастирът е бил средище на Априлското въстание. Все още се пази паметен надпис, напомнящ за тайното събрание на Георги Бенковски и Панайот Волов на 12 февруари 1876. След потушаването на въстанието, старата черква на манастира заедно с иконостаса и старинните му икони са изгорени. Новата църква е посветена на светеца Николай Мирликийски – Чудотворец. Тя е висока, еднокорабна базилика с кула-камбанария над западния вход. В околностите на манастира има много красиви места и заливчета по река Тополница, подходящи за излети и разходки.

    Брестовския манастир Брестовския манастир Свети Архангел Михаил е построен през 1149 година по уникална технология. Днес от него е останала само църквата. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Манастирът се намира в долината на Стара река в махала Поповска, на 20-ина километра от Симитли, под пътя за село Сухострел. Навремето обителта била опасана със зид, висок 3 и широк 1 метър. Днес зидове са история, от тях са останали само камъни, личат руините и на монашеските килии и приюта за богомолците. Някога манастирът бил много богат. Когато турците завладели България, манастирският добитък бил разпродаден. Отец Гавраил успял да скрие златните монети, но заради това бил изгорен жив. През 1904 година, по време на голямото крупнишко земетресение, манастирът се срутил, но бил възстановен за около две години. През 1964 година Лазар Попгаврилов изградил невъзстановената от земетресението камбанария. Манастирът притежава около 40 стари икони и църковни реликви. Някои от тях са дарени на манастира след възстановяването му от богати и родолюбиви българи. Интересна е голямата бяла мраморна плоча върху пода, на която е изобразен символът на Цариградската патриаршия - двуглав орел с корона. На нея с български букви са изписани имената на дарителите - Златко и Петре.

    Девически манастир Въведение Богородично Село Батошево се намира в североизточните склонове на масива Разлатица от Средния Предбалкан. Отстои на 15 километра от гр. Севлиево, на 25 километра от Габрово и на около 170 километра от София.
    Девическият манастир "Въведение Богородично" се намира в самия център на селото. Не е известно точно кога е основан. Опожарен е през 1674 г. и възобновен два века по-късно - в 1872 година от Миню Попкоев като “семеен” манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му - Мария. Съществува от 40-те години на ХІХ век като метох, а от началото на ХХ век е манастир. Представлява комплекс от църква, построена през 1905 г., жилищни и стопански сгради. В църквата има икони на Станислав Доспевски. Манастирът е свързан е с подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Понастоящем манастирът е постоянно действащ. Обявен е за паметник на културата.

    Манастирът Св. Пророк Илия Манастирът Св. Пророк Илия се намира в землището на Горна Оряховица. Както и преди стотици години, така и до ден днешен манастирът е пазител на православната вяра. Според легендите тук през 1218 г. починал заточеният цар Борил. Свети Пророк Илия се приема за закрилник и покровител на града, именно край този манастир започва заселването на територията на днешна Горна Оряховица. От 1995 г. манастирската камбана е обявена за "Камбана за живота на земята" и ежегодно на 24 октомври бие, за да известява за надвисналата заплаха от екологична катастрофа и да накара хората да се замислят за бъдещето на планетата.