Манастири

    Кабилски манастир Рождество на Пресвета Богородица Манастирът Рождество на Пресвета Богородица се намира недалеч от археологическия резерват Кабиле на 6 км от град Ямбол. През късната античност (4–5 в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1 км от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор. По-късно манастирът става женски православен и е обитаван до падането на България под Османско робство в края на 14 в. Въпреки че манастирът е разрушен, споменът за магическия извор се предава от поколение на поколение. През 1918 г. възрастна жена от Сливен открила извора след пророчески сън. Там щедри хора построили малък параклис, около който постепенно се издигнал манастир. Строителството на манастира започнало през 1919 г. и продължило до 1944 г. Манастирът понастоящем е женски, а храмовият празник на 8-ми септември привлича много богомолци. Повечето посетители са водени от вярата, че аязмото на манастира ще им донесе здраве и дълголетие.

    Марянският манастир Марянският манастир Свето преображение Господне се намира на около 4 км от град Елена, Великотърновска област. Манастир тук е имало още през 8 – 9 век., за което говорят намерените шест броя капители от теодосиеви колони, от които четири се намират в Националния исторически музей – София, а две са съхранени в манастира. Сегашната църква е построена през 1835 година. По време на изкопните работи са намерени основи на стар християнски православен храм, а в олтара на този храм мраморен саркофаг, в който са открити останки от скелет с Евангелие и корона. Според някои изследователи най-вероятно това е гробът на цар Борис. Според друго предание царица Мара – сестра на цар Иван Шишман, заминавайки за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад, е останала в манастира и след смъртта на султана отново се е върнала по тези места. Може би и затова селото се казва Марян, носещо името на царицата. Сегашният манастир е действащ от 1992 година. В храма, който е един от най-големите и красиви в Еленска духовна околия могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа.

    Белащинският манастир Белащинският манастир „Свети Георги Победоносец“ е действащ девически манастир. Намира се в Западните Родопи, близо до село Белащица, на 12 километра южно от Пловдив. Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Скифи, който имал изключителен принос за поражението на войските на цар Самуил през 1014 при Беласица планина. Като награда император Василий II подарил на Скифи 15 000 български пленници. По-късно те основали село Белащица. Крепостта на Никифор Скифи се намирала южно от селото, където останки от нея все още могат да се видят. Близо до нея византийският военачалник изградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. През 1364, по време на нашествието на османците, светата обител е разрушена и възобновена през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ръководството на Цариградската патриаршия до 1906 година. Той представлява комплекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи. Построена е през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което се смята, че е останало от основаването на манастира. Белащинският манастир е обявен за паметник на културата.

    Голямобуковски манастир Манастирът Св. Живоприемний източник се намира на 4 км източно от село Голямо Буково и е единственият оцелял манастир в Странджа. Той е построен през 1887 г. В олтара на храма се намира аязмото Живоприемний източник. Храмът е обявен за паметник на културата. Според легендата, а и според историците, на мястото на днешния манастир и преди е съществувал манастир, който на свой ред е бил изграден върху древно светилище. Има предположения, че тук се е намирал Парорийският манастир на Григорий Синаит и школата на исихастите. Днешната манастирската църква е построена от майстор Колю Минев от Трявна. Колони в базиликата са пренесени от древното градище при Дебелт. Манастирът е действащ, с храмов празник храмов празник Светли Петък.

    Кукленският манастир Кукленският манастир, известен още и под името “Св. Врачове”, е разположен в северната част на Родопите, на около 3 км от с. Куклен, и на 15 км от гр. Пловдив. Прочут е още от времето на цар Иван Александър, заради богатата си книжовна школа, широко културно влияние и лековит извор. Според поверието, братята Козма и Дамян, на които е кръстен манастира, били известни лечители и можели да церят всякакви болести, сред които и лудост, с помощта на лековитите води на манастира. По времето на помохамеданчването на родопските българи (1657 г.), манастирът е унищожен. Възобновен е в началото на 18 в., с подкрепата на родолюбиви българи от Пловдивско. Сред най-ценните забележителности е старият стенопис в църквата. Понастоящем, манастирът е постоянно действащ и е обявен за паметник на културата.