Манастири

    манастир “Покров Богородичен”Свищовският манастир “Покров Богородичен” се намира в красива горичка на около 5 км от крайдунавския град Свищов. До нас не е достигнала историята на манастира. Знае се само, че е строен по време на османското владичество, но скоро след това е бил разрушен. В днешния си вид е от края на 19 век. Комплексът е сравнително голям – две жилищни сгради и селскостопанска постройка. Манастирската църквата “Св. Успение Богородично” прави впечатление с добрия си вид отвън. В оградено място пред двора на храма е единственото нещо, което напомня за старата обител – неголям каменен олтар. Непосредствено до манастира има извор, чиято вода се смята за лечебна. Позната е била още от времето когато е съществувал римският град Нове до днешен Свищов. В района на манастира по време на Руско-турската освободителна война се разполага и Великият княз Николай, брат на руския император Цар Освободител Александър.

    Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

    Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му основаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

    Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или, според някои автори, от негови ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

    Подгумерският манастир Св. Димитър Подгумерският манастир Св. Димитър е част от Витошката Мала света гора. Манастирът е разположен в малка котловина в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Намира се на около 7 км източно от Нови Искър и на 5 км североизточно от село Подгумер.

    Предполага се, че Подгуменският манастир е основан през XIII век. Разрушаван и опустошаван многократно, възстановен е отново през 1848 година със средства на жители от околните на Подгумер села - Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др. Стенописите са дело на Пимен Софийски, изографисал повече от петнадесет черкви и манастири в България. Манастирската църква е малка, еднокорабна и едноабсидна постройка с голям притвор и без купол.

    Тук е пребивавал Васил Левски при обиколките му из Софийско. В периода ХVІ-ХVІІІ в. манастирът е бил едно от книжовните огнища в Софийско и в него е имало богата библиотека, а някои книги и документи са били писани от обитаващите го монаси. Манастирът е притежавал екземпляр от първото издание на Софрониевия "Неделник" ("Неделно поучение"), отпечатано в Рим през 1806 година.

    Горнобанският манастир Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ се намира на около 3 км от софийския квартал Горна Баня, в планината Люлин. Основан е през 13 век. В миналото е наричан "Св. Крал". Състои се от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква и помощна сграда. Предполага се, че манастирът е основан от сръбския крал Стефан Урош. За кратко след основаването на манастира в него са се пазели мощите на Стефан Урош. През 18 век манастирът е разрушен и е възстановен отново през 1875 г. За втори път е изграден наново през 1972 г., след като изгаря напълно. Манастирът е обявен за паметник на културата.

    Чекотински манастир “Св. Архангел Михаил” Манастирът “Св. Архангел Михаил” се намира в Ботевградската околия, в Лакавишкия рид от Западния Предбалкан край махала Чекотин. Оттам и името му – Чекотински. Съществува от времето на Второто българско царство. Храмът е паметник на културата. Намерен полурухнал, той е възстановен през 1820-1830 г. Особено ценни са храмовия иконостас – изписан от Тревненската школа и богато украсен, царските двери и иконите. Манастирът е посещаван от Васил Левски. На около 5 км западно е крепостта Боженишки Урвич, където е запазен прочутият надпис на севаст Огнян. През 1991 г. изгаря, но шест месеца по-късно е възобновен и разширен. Сега е постоянно действащ. Днес тук има изграден съвременен добре оборудван манастирски комплекс с нов параклис – място за венчавки и кръщенета.