Бачковски манастир

    Бачковският манастир Бачковският манастир е основан през 1083 г. от византийския военачалник, грузинец по произход, Григорий Бакуриани, и брат му Абасий. Григорий построява манастира в своите феодалните владения и по грузинска традиция го посвещава на жената-майка, като го нарича Петрички манастир (по името на крепостта, намираща се до него).Манастирът има бурна история. Не веднъж е нападан и ограбван. През 1206 г. цар Калоян завладява Родопите, дотогава владение на Византия, и Бачковския манастир се оказва на българска територия. След 1344 г. цар Иван Александър укрепва българската власт над Родопите, и манастирът се превръща във важен средновековен религиозен и учебен център. След като България пада под турско робство, патриарх Евтимий Търновски е заточен в манстира, където създава Бачковската книжовна школа. Така традициите на Търновската книжовна школа се запазват за бъдещите поколения с помощта на неговите ученици.

    В манастира има и голяма музейна експозиция, в която са представени старинни църковни предмети, богослужебни книги, старинни монети, икони и юбилейни украшения. Най-забележителна част от манастира са уникалните стенописи, които може са видят навсякъде в църквите към манастира и в костницата – фигурата на българския цар Иван Александър се вижда в стенописи от 11-ти и 14-ти век, в трапезарията на манастира (1601 г.), в главната църква “Успение Богородично” (1604 г.) и в църквата “Света Троица и Св.Никола” (1840 г.), където се намират някои от първите стенописи рисувани от прочутия възрожденски художник Захари Зограф.