Килифаревски манастир

    Килифаревския манастир Комплексът на Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично” е разположен по поречието на р. Белица на около 4 км югоизточно от Килифарево, близо до Велико Търново. В самото си начало е бил разположен върху близкия хълм. Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. В него се превеждат богослужебни книги, византийски хроники, съставят се сборници, пишат се жития на български, гръцки и сръбски светци, което донася голяма слава на манастира извън пределите на България. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. Манастирът бил обграден с дебели крепостни стени, а в средата на двора се издигала висока кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход.

    Както много манастири след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост била разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Едва през 1718 г. манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие – възобновяван. В резултат на дългогодишни усилия през 1840 г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849 г. Манастирът е обявен за паметник на културата.