Градове, села и курорти в България

    Скравена Скравена е село в Западна България. То се намира в община Ботевград. В Скравена се намира един от 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз - Паметник-костница на Ботевите четници. Тук се намират и манастирите “Свети Николай” и “Свето Преображение”. Костницата на Христо Ботев е разположена в самия център на селото. В нея се намират черепите на 10 от хората от четата на Христо Ботев. Самата сграда е разположена на главния площад и влизането в нея е свободно. Костницата е културна забележителност, построена през 1982 г.

    Брацигово Град Брацигово е разположен на 420 м надморска височина в Западнородопската област на Осоговско-Родопската зона, на двата бряга на река Умишка. Намира се на 24 км южно от Пазарджик, 23 км от Батак и на 7 км от Пещера. През Възраждането селището се развива бурно и през 1831 г. е създадено Първото килийно училище. Днес Брацигово е град с богато културно-историческо наследство. В района на Брацигово има открити 9 извора с изключително добри лечебни качества. Освен тях и прекрасната природа, градчето е богато и на исторически находки. На територията на общината има много доказателства, оставени от траки, римляни, славяни и българи. Камбанарията в Брацигово, строена през 1885 г. от майстор Иван Драгов, е най-високата на Балканския полуостров. На територията на община Брацигово има обявени шест защитени територии. В околността на Брацигово туристите могат да посетят Чудните мостове, Старосел, Бачковския манастир. Във връзка с Априлското въстание Брацигово отбелязва своя празник на 12 май. От въстаналите родопски селища оцелява единствено Брацигово.

    Фотиново Отлична дестинация за екскурзии до малко познати селища, село Фотиново се намира в северозападни Родопи източно от Баташки снежник на 1100 м над морска височина. То е на двата бряга на Фотинска река, на 10 км от Нова махала, на около 24 км от Батак. За първи път село Фотен се споменава като българско селище в писмени източници от края XVI век. В границите на селото се намират няколко средновековни моста по Фотинска река от XVIII-XIX в. , стара воденица, джамия от края на XVII век и църква "Св. Успение Богородично" построена през 1914 г. В центъра на селото са Общината, училището-читалище и библиотека. Природната забележителност Фотински водопади е на 3 км източно от Фотиново. Обявена е за защитена територия от 12.10 хектара. Тук е забранено безпокоенето на диви животни и вземането на техните малки или яйцата им, както и разрушаване на гнездата и леговищата.

    Крапец е малко рибарско селце на брега на Черно море. Селището се намира на 10 км северно от Шабла и на около 90 км от Варна. Крапец е заобиколен от пясъчни дюни, житни поля, които благоприятстват развитието на много и различни видове птици.

    Само на 1 км в североизточна посока се намира Дуранкулашкото езеро, предлагащо отлични възможности за рибарите. На големия остров в Дуранкулашкото езеро е открит храмът на Кибела – един от най-старите праисторически некрополи в света на възраст около 2500 години. Спокойствието на слабо посещаваните плажове на Крапец рязко контрастира с пренаселените курорти, разположени наблизо, като дават възможност на посетителите за пълноценна почивка.

    Ловеч Град Ловеч е на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина и заема речните тераси на река Осъм. На изток е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона. Ловеч се намира на 150 км от София и е един от най-старите градове в България. Територията и околностите му са били обитавани още в дълбока древност, предпоставка за което е благоприятното географско положение между планината и равнината.

    Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди и е играл ролята на разменна пътна станция между тракийските племена, населяващи днешна Румъния, долината на река Марица и Родопите. По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те създават римска станция и наричат града Президиум. Тя има голямо стратегическо значение по един от главните римски пътища – “Виа Траяна”, който свързва Бяло море с река Дунав. И днес съществува старият римски път “Варош”, по който някога са преминавали римските войници.

    През средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Според някои автори Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско робство – едва през 1446 г., но и тогава запазва значителни права – да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града. Към края на XVI век тези привилегии са отнети. Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен) за първи път в документ от 1520 г. и за последен път – в документ от 1830 г. През 1784 г. е обсаден и изгорен от поробителите.

    Днес градът се развива освен като търговски, и като важен просветен и духовен център. В Ловеч е написана и мелодията на химна „Върви народе възродени”. Дълги години тук са се провеждали т. нар. „Люлякови тържества” през месец май. Това е послужило като повод от 1992 г. градската общественост на Ловеч да избере за празник на града 11 май, деня на светите братя Кирил и Методий. Забележителност е  покритият мост, строен от Кольо Фичето, както и Вароша - старата част на града.