Градове, села и курорти в България

Сливен

Сливен Сливен е град в Централна България, известен като „градът на 100-те войводи“. Районът на Сливен е населяван от дълбока древност поради благоприятните климатични условия. В Сливен са живели траки, римляни, славяни и древни гърци. През римското владичество били построени много пътища, водопроводи, мостове, укрепления. От този период в землището на Сливен има запазени много останки в местностите Рамануша, Даулите, Хисарлъка, местността Селището, край селата Гавраилово, Тополчане, Сотиря и град Твърдица. Сливен става част от българската държава през 705 г. По време на Първата българска държава Сливен е заемал важна ключова позиция на прехода от Тракия за Мизия. Градът е бил един от най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Сливен е родно място на първия български поет Добри Чинтулов.

Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Тук през 1879 г. П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“. Символите на Сливен са много, но най-известни са Сините камъни, паметникът на Хаджи Димитър (официално открит на 8 ноември 1935 г.), паметникът на Сливенския седми конен полк, градският часовник (завършен през 1936 г.) и Градският часовник на Сливен. Строителството на новия Общински дом, над който се извисява часовниковата кула, завършва през 1936 година. Три години по-късно в кулата са поставени часовников механизъм и кръглолик циферблат на градския часовник. От стария часовник, който е построен през 1808 година от сръчните ръце на майстор Атанас Часоправителя, и благодарение на пожертвованията на сливенското гражданство – сега е останала само камбаната. Днес тя продължава да брои часовете от градската часовникова кула и напомня, както за миналото, така и за настоящото време. Градският часовник вече повече от 60 години отмерва точното време на града.

Сливен е и роден град на известният български футболист Йордан Лечков, чийто победен гол срещу Германия на Световното първенство в САЩ през 1994 г. изведе България на 4 място в света.

Стара Загора

Община Стара Загора се намира в южната централна част на България. Тя е един от най-древните градове в Европа, населявана отпреди 8 хиляди години. За дългата история на града свидетелстват останките от неолитни жилища (VI хил. пр. Хр.) и многото археологически находки от тракийско и от римско време. През VI в. пр. Хр. тук е основан тракийският град Берое. По-късно (II-IV в.) с включването на Тракия в Римската империя, наново построен встрани от древното тракийско селище, градът достига голям разцвет, като в чест на император Марк Траян е преименуван на Августа Траяна (Улпия Аугуста Траяна). През вековете градът е носил е още имената Верея (VI-ХII в.) и Иринополис (VIII в.) - на името на византийската императрица Ирина. В Средновековна България го назовават Боруй (ХIII-ХIV в.), а след идването на турците е с името Ески Заара. През втората половина на ХIХ в. за кратко е наричан с името Железник и от 1871 г. получава днешното си наименование Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. край Стара Загора се водят едни от най-ожесточените сражения. През тази година турците опожаряват града и го разрушават до основи. Градът получава свободата си на 23 януари 1878 г., но съгласно Берлинския договор остава в пределите на автономната област Източна Румелия. Основния камък за възстановяването на града се полага от Алеко Богориди на 5 октомври 1879 г., като този ден се чества като официален празник на града.

Добрич

От 1990 г. на 25 септември в Добрич се отбелязва празникът на града. Откритите археологически разкопки в местността свидетелстват, че още от античността тези територии са били населени. През ХVІ век турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик основава тук град, който носи името на основателя си до 1882 г. Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. градът е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич. Днес Добрич е важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна. Добрич има стари културни традиции. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Ежегодно тук се провеждат различни културни фестивали. По случай празника на града община Добрич организира серия от културни и забавни програми.

Стойките

Стойките Село Стойките е разположено в котловина в Централни Родопи, на 5 км западно от курорта Пампорово и 6 км югоизточно от архитектурния резерват Широка Лъка. Заради благоприятното географско разположение и прекрасна природа селото е предпочитано за отдих от множество туристи. Средната надморска височина е 1410 м. Поради това в Стойките лятото е прохладно, а зимата е мека, правещи Стойките изключително удобно място за туризъм през цялата година. Околността на селото е изумително разнообразна. Големия корпус на Перелишкия рид се отклонява на югозапад продължавайки през прохода Ешеи кулаки, Черни връх към връх Снежанка. На североизток се проточва продължението на Чернатица – Кара тепе и Мечи чал, които определят басейните на р.Въча и р.Асеница. Селото е споменато за пръв път в писмен документ от 1706 г. Предполага се, че селото е заселено през 17 в. при една от вълните на помохамеданчвания в Родопския край. През пролетта на 1870 г. местните хора започват да строят училището, което е открито същата година от първия учител Стою Калайджиев от с. Широка Лъка. По инициатива на местното население пловдивският владика Панарет издействал разрешение за строеж на църква и сам положил основния камък на църквата през 1874 г., а през 1900 г. църковното настоятелство решава да построи камбанария. В землището на село Стойките е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896 г. Според историци този медал принадлежи на местен жител – известен непобедим борец в Родопите - Георги Капушев. Според учените той е първият българин участвал на олимпиада и първият български олимпийски шампион.

Якоруда

Якоруда Община Якоруда се намира в североизточната част на Благоевградска област. На територията й се намира Парков участък "Якоруда", част от Национален парк "Рила". Историческите сведения дават основание Якоруда да се числи към списъка на забележителните старинни селища в България. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище още при траките. През землището на Якоруда преминава римски пътен лъч, съединявал Филипополис и долината на р. Марица с един от главните пътища на Римската империя - Виа Егнатия. За това свидетелстват останките на две крепости - едната под града, наречена Калята, а другата - Градището, край Черна Места. Интерес представляват и развалините от средновековна църква (V-VI век) на около 3 км югозападно от града, както и останките от праисторическо селище (2-1 хилядолетие пр.н.е.) край с. Юруково. От икономическия и културен разцвет от епохата на Възраждането в Якоруда, днес са запазени като паметници на културата два архитектурни ансамбъла в центъра на града. Тук са все още живи традиционните занаяти като домашното тъкачество със своята самобитна цветова палитра и мотиви. Якоруда е известна и с изумително красивите местности разположени в двете планини Рила и Родопите. Веригата от многобройните върхове, буйните потоци от ледникови езера и циркуси, просторните пасбища и вечнозелени гори пораждат през всички сезони на годината пленително очарование. Празникът на града е на 4 септември – на тази дата през 1964 г. село Якоруда е обявено за град.