Градове, села и курорти в България

    С настъпването на предстоящият летен туристически сезон внимание бе обърнато на туристите, които се очаква да посетят нашата страна. В резултат на данните от приключилата туристическа борса ITB в Берлин и направените резервации се очаква ръстът на туристите в България за идващия летен сезон да е в размер на 10 %. Председателят на Българска Туристическа Камара и директор на Общинско предприятие „Туристическо обслужване" в Столична община - Стоян Лазаров обяви пред Агенция „Фокус", че се очакват посетителите да бъдат както в повечето случаи от традиционните за страната пазари – Русия и Германия, а също така и съседните държави – Турция, Гърция, Румъния и в голяма степен Македония. Той поясни, че за българските курорти приоритет ще е руският пазар, където се очаква най-висок прираст, тъй като направените проучвания показват, че руските туристи в последните години значително се увеличават, намирайки в страната ни желаното от тях обслужване и достъпно ценово заплащане.

    За разлика от рускоговорящите туристи според думите на Лазаров ще се получи отлив на англоговорящи туристи, както и на туристи от скандинавските страни, независимо, че социалният туризъм, който се развива в курортите на страната ни е, все още е предпочитан от тях. Същото важи и за немскоговорящите туристи, които в последните години значително са спаднали.

    България, според неговите думите, по качество на обслужване заема позиция в първата десетка, тъй като има много добра леглова и материална и база. А заедно с добрата и предпочитана храна, предлагана на туристите, я поставя в първата петица в европейски план, което създава условия за покачване на посетителите в страната.

    Освен всичко това, пак според неговото изказване, за нощувките в хотелите в България се плаща значително по-малко в сравнение с изминалия летен сезон. Така например разликата в цените за нощувка в тризвездните хотели и петзвездните е много малка, а някъде дори се изравнява. Поради тази причина туристите предпочитат хотели с по-висока категория, тъй като качеството на услугата е на по-голяма висота и условията са с няколко пункта нагоре.

    Като основна причина според Лазаров, водеща до сериозен срив в цените и качеството на предлагане е това, че хотелиерите увеличавайки броя на местата за настаняване, когато не могат да се попълнят съществуващите такива - проява на недобър маркетинг на българския туристически бизнес.

    Разположената край река Тополка, в близост до връх Богдан (най-високия връх на Средна гора) Копривщица е приказно кътче, сякаш излязло от миналото, което предлага еднакво неустоими възможности за почивка през всички годишни сезони. Покрито със сняг, искрящ на свежия планински въздух, през зимата или примамващо с дебелите сенки на традиционни механи през лятото, това възрожденско градче безспорно е място, което всеки трябва да посети - без значение дали сами ще си организирате екскурзия до там, или ще се възползвате от предлаганите туристически оферти с намаление!

    koprivshtica

    Различни са мненията как е възникнал градът. Според някои твърдения, Копривщица е основана от търновски боляри, според други, градът е възникнал още при Първото българско царство и е съставен от семейства на българи, дошли със своите стада. Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци през турско робство, те запазват своето благосъстояние и през този период, но богатствата на града привличат османците, които на три пъти го ограбват и опожаряват през 1793, 1804 и 1809 година.

    Копривщица е и центърът на Възраждането - първото килийно училище тук е открито още през 1810 година, а през 1846 година със съдействието на Найден Геров се появява и първото в страната класно училище. През 1850 година вече функционира и девическо училище. А през 1870 година Васил Левски основава в града таен революционен комитет и така той се превръща във важна част от събитията, които ще доведат до Освобождението на България.

    В днешна Копривщица се намират Къщата-музей Любен Каравелов. Комплексът включва  три къщи, които са строени от местни майстори в продължение на 25 години. Най-старата – т.нар. зимна къща - е от 1810 година и тя е родният дом на Любен и Петко Каравелови. Втората сграда е строена през 1820 година и представлява стопанско помещение, а в третата - лятна къща – семейството е живеело през топлите месеци на годината.

    Във възрожденското градче е и родната къща на Димчо Дебелянов, в която посетителите се потапят в атмосферната и магията на неговите произведения. Китният двор и дървената бащина къща с красивите сини стени, които сякаш тъгуват за своя син, загинал на  фронта край Демир Хисар. Тъжно е усещането, което създава статуята в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ , която представлява фигура на майката на поета, вперила поглед в безкрая и чакащо безутешно своя син.

    Друга къща-музей в Копривщица е тази на Тодор Каблешков, която е построена през 1845 година от копривщенския майстор Генчо Младенов и има красиви форми и остъклен салон на втория етаж. В нея е израснал  националния герой, който обявява Априлското въстание през 1876 година и е автор на Кървавото писмо. Таваните, вратите и долапите на тази възрожденска къща са покрити  с изкусни дърворезби, които впечатляват и ни връщат в онази бунтовна епоха.

    Не трябва да се пропуска и Къщата-музей Георги Бенковски, разположена на един от хълмовете на града, родно място на човека, който организира и ръководи Априлското въстание.

    В последните години в България успешно се развива селският туризъм, който е добър начин туристите да се запознаят с българските традиции. Попадайки в селска къща те могат да се докоснат до бита, културата и обичаите на страната ни. Стопаните на къщата със своето гостоприемство, традиционната кухня, самобитния фолклор, занаятите, селищата - архитектурни резервати и не на последно място красивата природа създават условие този туризъм да е един от предпочитаните за прекарване на свободното време.

    Гостите се настаняват в автентична къща от миналите векове. Създават им се условия ако искат сами да приготвят храната си, като преди това събират продуктите от градината и двора на къщата, които са екологично чисти – плодове зеленчуци, свежи подправки, мляко и др. Домакините пък им предлагат вкусни ястия по стари български рецепти и домашни приготвени напитки. Желаещите могат да се включат в селскостопанската работа, като косят трева, събират сено, поливат и окопават зеленчуците в лехата или подрязват клоните на плодните дръвчета.

    В обора по-ентусиазираните посетители могат да нахранят овцете, кокошките, патиците или да издоят кравата, а после да приготвят сирене и кашкавал, да почистят клетките на зайците и да пометат пътеките на къщата.

    Наемането на кон за езда в близката околност е предпочитано занимание за всеки, който обича да е близо до природата и животните. Може да се отправите към близката поляна и да съберете дъхави цвета, ароматни билки, гъби и ягоди.
    Може да се насладите на песните и танците, приказките и легендите на дадената етнографска местност, в която сте.

    В България се предлагат много селски къщи: в Стара планина - Априлци, Рибарица, Медвен, Жеравна, селата в Еленския Балкан. Около Велико Търново е архитектурният резерват Арбанаси, който предлага неповторима атмосфера. Недалеч от Габрово е друг архитектурен резерват и популярна дестинация – село Боженци.

    В Рила можете да посетите Говедарци, Добърско, Мала църква, Бели Искър, Долна баня.

    В Родопите почти всяко село е отворено за гости – Ковачевица, Долен, Триград, Ягодина Момчиловци, Гела, Широка лъка, Смилян, Арда, Забърдо, Лещен и много други.

    В Пирин ви очакват - Банско, Огняново. А селата в Странджа – Българи, Граматиково, Кости, Бръшлян и други – предлагат невероятни преживявания с нестинарите. Там може да си направите разходки до старинни мелници, тепавици, разходки с магарешки каруци и езда на магаре.

    В Добруджа туристите могат да се запознаят с поминъка на селяните, местния фолклор и кухня и да посетят уникалните добруджански чифлици.

    В цялата страна гостите могат да присъстват на обреди и обичаи като: нестинарски танци, „Кукери", „Българска сватба", „Лазаруване", „Коледуване", Трифон Зарезан" и други.

    Несебър е черноморски град, разположен на малък скалист полуостров в Югоизточна България, Община Несебър, Област Бургас, заемайки най-северната част от областта. Намира се северно от Слънчев бряг и южно от град Поморие.

    Разположен на Несебърския полуостров, античният град Месамбрия (през средновековието наричан Месемврия, а след това Несебър) съществува от хилядолетия. Месамбрия е имала две удобни пристанища — южно и северно, където и до днес се намират останки от древни плавателни съдове. В края на VІ век пр. Хр. пристигат гръцки заселници. Градът се разраства, строят се храмове, театър и училище. През 72 г. пр. Хр. Несебър (тогава все още Месемврия) е завзет от римляните. Градът остава важен търговски и културен център, а през 812 година става част от българската държава, завладян от хан Крум. През турското робство активността на града не спира. Построени са великолепни църкви. Пристанището на Несебър остава важен търговски център на Черно море. Част от манастирите около Несебър оцеляват до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането — типични представители на черноморската архитектура, като и известните вятърни мелници, обществени бани и чешми.

    Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

    Сред забележителните несебърски църкви, които можете да разгледате, са църквата Св. Стефан, църквата Св. Спас, църквата Христос Пантократор. Всички те се намират в архитектурно-историческия резерват на Несебър.

    Белащица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, на 10 км. от областния град Пловдив.

    Според преданието пълководецът Никифор Скифи, назначен от византийския император за управител на тогавашната Филипополска област, заселил на това място Самуиловите войници, пленени при Беласица през 1018 г.

    Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650 г.) на юг от селото, останки от който могат да се видят близо до хилядолетния чинар. През 1020 г. на 1000 м. на юг от своя дворец Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на св. Георги Победоносец.
    Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ девически манастир над село Белащица и на 12 километра южно от Пловдив. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 г. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 г. Манастирът е изграден през 1020 г. от Никифор Скифи. Останки от неговия дворец-крепост има южно от селото. Близо до своята крепост той съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 г. и възобновен през XVIII век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението Белащинският манастир е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.

    В местността "Чинарите" расте най-дебелото дърво в България – чинар /явор/ на повече от 1300 години с обиколка на ствола 15 метра, както и няколко други стари и дебели чинари. На неговото величие и растящата до дънера му изящна "калина" е посветен шедьовъра на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славеков -"Неразделни" До тях има останки от стражева кула.