Градове, села и курорти в България

Копривщица

Копривщица Копривщица е едно от най-очарователните подбалкански градчета в България, успяло да съхрани традиционната възрожденска атмосфера, която можете да разгледате, отивайки на кратка екскурзия или оставайки повече дни на почивка там. Сгушена в планинските хребети на около 110 км източно от София, Копривщица предлага уникална комбинация от легендарна история и очарователно настояще. Никой друг български град-музей не може да се похвали с толкова много къщи и паметници – общо 383, повечето от които са автентични и напълно реставрирани. В града е изложена и уникална колекция от ценни етнографски експонати, старинни оръжия, произведения на изкуството от епохата на националното Възраждане, фини резби, ръчно-тъкани платове и бродерии, народни костюми и традиционни български накити. Именно в Копривщица гръмва първата пушка на Априлското въстание срещу турците през 1876 г. Според специалистите, всяка къща в града е произведение на изкуството, като сред най-известните са Ослековата, Каблешковата и Лютовата къща.

 

Специални благодарности на Марина Калпачка за снимките от нейната екскурзия до Копривщица!

Сапарева баня

Сапарева баня се намира в северното подножие на Рила, в югозападната част на България. Градът е популярен курортен център, привличащ множество туристи както със студената си и чиста планинска вода, така и с уникалните си минерални извори – едни от най-горещите в Европа. Може би най-известната природна забележителност на това населено място е извиращият в центъра му минерален извор. Той е най-горещият на континента – температурата на водата е над 100 градуса.

През 1957 г. там бликва и единственият на Балканите гейзер, който и до сега изригва периодично (на всеки 7-8 секунди), изхвърляйки горещата минерална вода на около 18 метра височина.

Сапарева баня се слави и с лечебните си бани. На популярност се радва и църквата Свети Никола, разположена в центъра.

Берковица

Берковица Град Берковица е разположен в северното подножие на Берковския балкан (Западната Старопланинска верига). Намира се на 89 км северно от София и на 25 км северно от прохода Петрохан. Това е древно селище. Има останки от крепостни стени, от църкви и сгради, които датират от 4 век и се намират на хълма Калето. За първи път градът се споменава в летописите през 1491 г. По време на Османското владичество той се развива като занаятчийски център – предимно чрез дървообработване и грънчарство.

Известни културни паметници са музеят "Иван Вазов", като сама по себе си сградата е с прекрасна фасада и вътрешна архитектура. Часовниковата кула е със забележителни размери и много красива горна част. Механизмът е построен през 1762 г. и един от най-старите в България.

Северните склонове на Берковския балкан са известни с кичестите си кестенови гори и са едно от малкото естествени кестенови полета в България. Калето представлява горист хълм, висок 515 м и разположен в северозападната част на града. Това е естествен горски парк, който защитава Берковица от северните ветрове. Тук са останките от римска крепост.

Местността Ашкилар е романтично място, изключително подходящо за отдих сред природата.

Градът е отправна точка за много еко маршрути в Стара планина.

Рибарската махала - Тутракан

Рибарската махала е естествено обособило се рибарско селище по поречието на река Дунав, в Тутракан. То е единственото в този район и датира от епохата на Възраждането. Риболовът е типичен поминък за областта, като с този древен занаят се занимавали цели родове и фамилии. В началото на миналия век тук имало повече от 5000 рибари, а на пристана - хиляди лодки.

Днес Рибарската махала се намира до църквата "Св.Николай" на брега на Дунав, в североизточния край на града. Със своята самобитност, чистота и с възрожденския си дух тя - съхранена за поколенията в своя автентичен вид - подобно на жива легенда напомня за този най-стар поминък на предците на жителите на града. Махалата се наследява от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби същността си на най-виден риболовен и лодкостроителен център на съвременна България.

Тук може да се добие пълна представа за риболова и неговото развитие по река Дунав и прилежащите му блата и езера. По този начин значението на етнографския музей далеч надхвърля нашите национални граници.

Побит камък

Село Побит камък е живописно разположено в центъра на Лудогорското плато, на 20 км североизточно от Разград, от двете страни на пътя Разград-Завет. Много подходящо за кратки екскурзии, то е основано през 1800 година от преселници балканджии, дошли от Габровско. Получило е наименованието си от природния феномен "Побитият камък", който и до днес се намира в центъра му. Запазени са десетки стари домове, в които е жива атмосферата от отдавна отминалите дни.

Историко-етнографският комплекс обхваща няколко автентични къщи от балкански тип, строени преди повече от век. Експозициите разкриват поминъка, свързан с основните занаяти в селото. Една от атракциите включва варене и дегустация на ракия. И до ден днешен в Побит камък празнуват Бабинден, Тодоровден, Лазаровден, Великден и Коледа.

Туристически екомаршрут е горският път до местността "Николова геран – могилата". През май 1867-а тук отсяда четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Дъбови, брезови и липови гори ограждат екопътеката. Районът е извънредно привлекателен за ловен туризъм. През 1876 година тук се крие четата на Таньо войвода.