Градове, села и курорти в България

    Берковица Град Берковица е разположен в северното подножие на Берковския балкан (Западната Старопланинска верига). Намира се на 89 км северно от София и на 25 км северно от прохода Петрохан. Това е древно селище. Има останки от крепостни стени, от църкви и сгради, които датират от 4 век и се намират на хълма Калето. За първи път градът се споменава в летописите през 1491 г. По време на Османското владичество той се развива като занаятчийски център – предимно чрез дървообработване и грънчарство.

    Известни културни паметници са музеят "Иван Вазов", като сама по себе си сградата е с прекрасна фасада и вътрешна архитектура. Часовниковата кула е със забележителни размери и много красива горна част. Механизмът е построен през 1762 г. и един от най-старите в България.

    Северните склонове на Берковския балкан са известни с кичестите си кестенови гори и са едно от малкото естествени кестенови полета в България. Калето представлява горист хълм, висок 515 м и разположен в северозападната част на града. Това е естествен горски парк, който защитава Берковица от северните ветрове. Тук са останките от римска крепост.

    Местността Ашкилар е романтично място, изключително подходящо за отдих сред природата.

    Градът е отправна точка за много еко маршрути в Стара планина.

    Рибарската махала е естествено обособило се рибарско селище по поречието на река Дунав, в Тутракан. То е единственото в този район и датира от епохата на Възраждането. Риболовът е типичен поминък за областта, като с този древен занаят се занимавали цели родове и фамилии. В началото на миналия век тук имало повече от 5000 рибари, а на пристана - хиляди лодки.

    Днес Рибарската махала се намира до църквата "Св.Николай" на брега на Дунав, в североизточния край на града. Със своята самобитност, чистота и с възрожденския си дух тя - съхранена за поколенията в своя автентичен вид - подобно на жива легенда напомня за този най-стар поминък на предците на жителите на града. Махалата се наследява от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби същността си на най-виден риболовен и лодкостроителен център на съвременна България.

    Тук може да се добие пълна представа за риболова и неговото развитие по река Дунав и прилежащите му блата и езера. По този начин значението на етнографския музей далеч надхвърля нашите национални граници.

    Село Побит камък е живописно разположено в центъра на Лудогорското плато, на 20 км североизточно от Разград, от двете страни на пътя Разград-Завет. Много подходящо за кратки екскурзии, то е основано през 1800 година от преселници балканджии, дошли от Габровско. Получило е наименованието си от природния феномен "Побитият камък", който и до днес се намира в центъра му. Запазени са десетки стари домове, в които е жива атмосферата от отдавна отминалите дни.

    Историко-етнографският комплекс обхваща няколко автентични къщи от балкански тип, строени преди повече от век. Експозициите разкриват поминъка, свързан с основните занаяти в селото. Една от атракциите включва варене и дегустация на ракия. И до ден днешен в Побит камък празнуват Бабинден, Тодоровден, Лазаровден, Великден и Коледа.

    Туристически екомаршрут е горският път до местността "Николова геран – могилата". През май 1867-а тук отсяда четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Дъбови, брезови и липови гори ограждат екопътеката. Районът е извънредно привлекателен за ловен туризъм. През 1876 година тук се крие четата на Таньо войвода.

    Елена Възрожденският град Елена е разположен в живописния Еленски Балкан. Той се издига в красивата долина на Еленската река. Някога това романтично и тихо местенце е било средище на борбата за църковна независимост на България. Тук ревностно се пазят скъпи спомени от историята на българския народ, скътани в стари къщи, манастири и църкви.

    Градчето се радва на уникална природа и спиращи дъха гледки. Легендата разказва, че преди векове, в прекрасната гора, разбойници нападнали сватбата на Елена и Самуил. Елена останала вярна на съпруга си и затова била убита от нападателите, а Самуил бил посечен в местността, която днес носи името Самуилец. Покрусените родители на девойката се заселили тук и основали селото, давайки му името на милата си дъщеря.  Ние, Екскурзии.com, препоръчваме Елена като чудесна дестинация за бягство от прашния и забързан живот на големия град - особено през лятото, когато в допълнение ще се насладите и на прелестта на чудесната планинска прохлада.

    СвищовСвищов има дълга и богата история. Първите заселници на мястото в близост до съвременния град са от времето на средния неолит (3000 - 2600 г. пр. Хр.).Около 45 г. сл. Хр. на 4 км от него възниква римският кастел Нове в качеството си на седалище на римския легион. Край лагера се оформя градско поселение, което се развива като значителен икономически и кръстопътен център.

    При археологически разкопки край Свищов са открити много антични останки с неоценима историческа стойност. Една от забележителностите на града е църквата “Св. Димитър”, която е най-старият и напълно запазен архитектурен паметник от XVI век. Построена е от известния майстор Генчо от Трявна. По време на освободителния поход на руските войски, който започва от Свищов, по нареждане на руския император, църквата, която съществува и до днес, е довършена, обзаведена и предоставена за нуждите на офицерите и войниците. Десантът на освободителите е осъществен през нощта на 26 срещу 27 юни 1877 година в местността “Паметниците”, на около 5 км източно от Свищов. В наши дни там се издигат белокаменни обелиски в памет на загиналите руски войници. Мястото е превърнато в парк на Освободителите.

    На 27 юни Свищов (влязъл в българската историята като първия свободен град) традиционно чества деня на освобождението си от турско владичество. Тогава жителите му отбелязват и официалния си празник. Тук се намира и висшето училище Стопанска Академия "Д. А. Ценов".